СНИМКА НА ЦОЧО ОТ БАЛКОНА НА ВРЕМЕТО

заслепен съм от бледата светлина някой пак
е тук без предизвестие без излишни жестове някой пак
визуално е подредил ритъма
сякаш чувам небето как заговаря с твоя тембър
от камбанарията някой уморено се озърта назад

от камбанарията която сама е божествено
озъртане
всичко е като в обектива през който
снимаш унесено снимаш своите унесени светове
обектива през който мислиш философските
сенки на здрача осеняващия те здрач

това си ти и не си ти
тогава и сега едновременно и безвременно