Отворено писмо

Петиция до президента Росен Плевнелиев

Уважаеми г-н Президент,

С настоящото писмо настояваме да оттеглите номинацията на Борис Велчев (понастоящем главен прокурор на Република България) за конституционен съдия от квотата на президенството.

Причината за искането ни е слабият мандат на Борис Велчев като главен прокурор и несъстоятелността на приложените от Вас аргументи. С една такава слаба и необоснована номинация, Вие рискувате да уроните престижа както на президентската институция и държавността в България като цяло, така и своя личен авторитет на един от най-одобряваните политици в страната.

Настоящото писмо навлиза в детайли за повода за написването му, прави кратък преглед на причините за лошия имидж на прокуратурата в обществото, и изрежда както отрицателни външни оценки за цялостната работа на Борис Велчев, така и признания за провалите му от самия него.

Повод

Поводът за това писмо е президентската номинация на отиващия си главен прокурор Борис Велчев за конституционен съдия, направена през изминалата седмица. В писмените аргументи за номинацията единственият конкретен коментар за работата на Велчев е цитиран тук:

“Под ръководството му Върховната касационна прокуратура стана значително по-прозрачна и открита за публичен контрол. В тази институция за първи път бе въведена унифицирана информационна система, която позволява засилен контрол върху работата й. Създадени бяха специализирани сектори и звена, които отразяват националните и европейските приоритети в наказателната политика.” [1]

Така изброените постижения са изключително скромни и буди недоумение как те могат да бъдат изтъкнати като такива. Липсват каквито и да било осезаеми положителни промени и конкретно последващи резутати в работата на ВКС след въвеждането на въпросната информационна система, макар и г-н Велчев да е имал 7 години да ги покаже. Що се отнася до самото въвеждане, безспорно Вие като човек с образование в областта на информационните технологии сте наясно с това, че въвеждането на една информационна система няма как да бъде отговорност на главния прокурор, макар и да зависи от неговата подкрепа.

В устната си обосновка при номинацията Вие казвате:

"Борис Велчев е човек, който е доказал своята компетентност, комуникативност, човек, който направи много за системата за правораздаване, ако сравняваме какво е било преди него и това, което той постига" [2].

Дори да има някаква привидна истина в така направеното сравнение с предишната дейност на прокуратурата, фактите показват, че споменатата промяна е само фасадна и има достатъчно примери за това, че в същността си прокуратурата продължава да е както централизирана, така и нефункционираща. Нещо повече, през мандата на Велчев серията от съмнителни злополучни инциденти свързани с най-знаковото дело за българската прокуратура не само не секва, но достига буквално до самата врата на кабинета на г-н Велчев [3].

За българското общество би било пагубно ако на най-високо ниво се демонстрира, че неуспехът в работата (виж раздел Оценки по-долу) се поощрява с нов пост, особено толкова значим за държавността като позиция в Конституционния съд.

Факти

Буди недоумение как на сайта си прокуратурата успява да отчита непрекъснато подобряваща се работа по дела от висок обществен интерес. Следват няколко примера, в които абсурдите в работата на прокуратурата са привлекли силен интерес сред обществото и са получили широко медийно отражение.

Ето няколко провалени дела, при които прокуратурата е била публично обвинявана за некомпетентност или немърливост. Нека започнем със скорошното дело по обвинения в източване по програмата САПАРД. За него зам. главният прокурор Галина Тонева в прав текст признава “няма да скрия, че има допуснати и грешки от страна на прокурорите” [4]. Работата на прокуратурата по това дело е ставала въпрос на публично обсъждане и от страна на членове на ВСС, напр [5], а в медиите излизат и по-детайлни анализи за това как всъщност прокуратурата проваля разследването [6].

Добре известна е и репликата на висшестоящ прокурор, който нарича обвияемия бившия военен министър Николай Цонев “абсолютен престъпник” при арестуването, но по-късно не съумява да докаже никакво престъпление в проведеното дело [7]. В следствие на този знаков провал, въпросният висшестоящ прокурор получава повишение, на което г-н Велчев, безспорно запознат със слабостите в работата му, не се възпротивява във ВСС [8].

Има още много казуси, за които г-н Велчев е само непряко отговорен, но е пряко отговорен за тяхната систематичност и за липсата на адекватни последствия, произлизащи от тях. Два много добре известни примера са н.тар. дело Октопод [9] и делото срещу Веселин Георгиев - Батко [10].

Българската прокуратура е известна и с това, че многократно е отказвала да се самосезира (може би, за да не влязат тези дела в привидно блестящата ѝ вътрешна статистика) по случаи, които уронват държавността в България. Това става на фона на впечатляващата прокурорска реплика по повод един от тях: "Република България е суверенна и независима държава. Суверенно право и задължение на Върховна касационна прокуратура, на Апелативна прокуратура - София и на Градска прокуратура - София е при наличие на престъпление от общ характер на член от правителството, включително и министър-председателя, да образува досъдебно производство по съответните текстове от НК." [11]

Един от най-фрапиращите случаи е от последната зима, когато обществото е потресено от жестоките убийства, извършени от бездомни кучета. При отказа да бъде сезирана отговорния прокурор изтъква следния аргумент "Във връзка с проблема с бездомните кучета, разхождащи се на територията на столицата и често ставащи агресивни, нападайки хора на най-различна възраст в това число възрастни и деца, в резултат на които нападения са причинени и няколко (не много на брой) смъртни случаи, са предприети сериозни мерки за овладяване на съществуващия от години проблем" [12]. Това няма как да не накара всеки прочел го да се зачуди колко убийства са необходими на прокуратурата, за да заработи.

Печална слава има и предварителният личен ангажимент на Велчев да разследва скандалния предишен главен прокурор Никола Филчев [13]. Може би тази личност сте имал Вие предвид при Вашето устно сравнение, но, съгласете се, сравнение с човек като Филчев е безпредметно.

Друг отказ от самосезиране, който е показателен е този за взимане на подкуп от страна на прокурор, въпреки споменаването на самия Велчев, наред с други копмроментиращи прокуратурата твърдения в свързани записи и въпреки произлизащата от тези съмнения нужда да бъде защитен авторитета на институцията [14], [15].

Не на последно място е случай, в който е замесено и Вашето име. Там можем да прочетем един друг будещ недоумение аргумент: “Неоснователни се явяват исканията на жалбоподателите за снемане обяснения от Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Йорданка Фандъкова и Георги Кадиев, тъй като посочените лица вече са заявили своите позиции и са предоставили в средствата за масова информация становищата си по случая, поради което се явява безпредметно същите да бъдат приобщавани изрично към преписката” [16].

Изброените случаи далеч не изчерпват проблемите в прокуратурата, които са привлекли обществена критика. Нещо повече, с работата си държавното обвинение продължава да дава повод на разследващите журналисти в страната да поддържат цели рубрики за абсурдите генерирани там, напр. [17], [18].

Тук е необходимо е да наблегнем на личната вина на Борис Велчев. Прокуратурата е изключително централизирана структура. В ролята си на главен прокурор, Велчев е този, който лично или чрез определени от него прокурори трябва да контролира работата на подчинените си. Той трябва да подсигури на провалилите се прокурори да бъде потърсена отговорност по един или друг начин. Той е този, който трябва да поддържа авторитета на институцията като не оставя никакво място за съмнения в корупция или непрофесионализъм.

Оценки

Впечатляващо е, че масово оценките за работата на Борис Велчев са отрицателни. Като най-знакови от тях можем да посочим тази от мониторинговият доклад на ЕК за правосъдие и вътрешен ред, който е изключително критичен както към цялата правораздавателна система, така и в частност към ръководената от Борис Велчев прокуратура. Също така критичен е и тазгодишен доклад на Държавния департамент на САЩ. Борис Велчев еднозначно признава критичните заключения от тях. За първия доклад пред медиите той казва [19]: „Не се отиде докрай, не се анализира имуществото на тия лица, не се направи необходимото да се установят подставените лица и това имущество да бъде съответно конфискувано. Аз съм готов веднага да си призная вината за това. Аз лично подцених този проблем“, „Основателно ни критикуваха за това, че не търсим отговорността за цялостната картина на престъпната дейност и не търсим отговорността на евентуалните длъжностни лица“, „Аз съм длъжен да призная, че борбата с корупцията в България не дава необходимите резултати“.

За втория той коментира „Да, корупция в прокуратурата има. И вие сте свидетели, че не повече от два-три пъти годишно, но всяка година, има дела срещу прокурори” [20]. Може би г-н Велчев си е поставил норматив от две дела на година, но примерът в предишния раздел ясно показва, че има други случаи, които остават неразследвани.

Не на последно място оценка за провал на мандата на Велчев дава цялостното българско общество. Това се вижда от ясно в резултатите от скорошно социологическо проучване [21], [22].

Г-н Плевнелиев, независимо дали го признавате или не, номинацията на Борис Велчев за конституционен съдия е грешка и ще остане в българската история като такава. Надяваме се, че с една такава номинация Вие не сте имали предвид да подсигурите себе си, за да може в края на собствения си мандат да отчетете като постижение единствено въвеждането на една информационна система без да се търси какви положителни ефекти са произлезли от това.

Вашата институция може да не констатира тази грешка, но наложили се български общественици вече са я документирали за поколенията, напр. [23], [24].

От Вас зависи дали ще поправите грешката си и останете в историята като държавен глава, който се вслушва в конструктивната критика и признава когато даден политически ход е неуспешен. Пожелаваме Ви го от сърце, защото България заслужава да има достоен президент и Вие лично имате възможността да бъдете такъв.

С уважение,

(по азбучен ред)

Богдан Христов

Бояна Иванова

Иван Григоров

Мартин Русков

Мирослав Джоканов

Олга Апостолова

Явор Иванов

с подкрепата на Гражданска инициатива “Справедливост”

и подписалите онлайн петицията достъпна на http://goo.gl/9DFs1

Отворено писмо

Повод

Факти

Оценки

Препратки