Белослава Димитрова
*
1.
отраженията
на ниската трева
преписват думите
на вселената
някой се опита
да говори
две излегнати тела
чоплят почвата
и самотата си
2.
Чух поетите в затвора
клишета на безвремие
един умрял в ефира
Заснели го
Ако искам
мога да се запозная
с всеки
поезията е мъртва
3.
Това стихотворение ме
събуди станах
убих стоножката
до леглото си
сега да видим
дали ми се живее
Наркоман
Баща ти той вечно спи
сутринобедследобедвечер
нощем
Той вечно спи
Глутница
Ние с тези кучета сме едно цяло
еднакво тъжни бесни зли
нокти зъби окървавени пищим
-Може ли куче да пищи? Може!
-Спри! Нашият глашатай ни вика
Бягаме към теб
Носи ни на ръце
Тихо
Малко рибенце съм
създадено да
те прави щастлив
знам ти тайните
лежа в подножието
виждам кой седи
в ствола на дървото
дете с обърнат гръб
полазено от мравки
Няма
Скрити между краката
на блоковете
седим по средата
целувам ти фасадата
дъвча камъни
утехите са безрой
лошото е че нямам меч
с който да се разровя
През нощта всичко
ужасяващо е поносимо
Леки наркотици
Желаeх желаeх желаeх
И накрая умрях
Скучно ми е
Край
Разресвам съвестта си
набъбналата топка се показва
натискам пукам кистата
от кухината се цеди течност
вината ми е чиста
червеи извират
затварят ми очите
познават ме добре
лицето калцирано в шепа
се разпада точно сега