С рогата напред

Вчера на сайта “Биволъ” – най-ефективната според мен трибуна за журналистически разследвания у нас, се появи следното съобщение:

“На 5-ти декември, сряда, в Европейския парламент в Брюксел ще се проведе семинар на тема "Корупцията в страните членки на Европейския съюз", организиран от евродепутати, членове на "Специалната комисия за корупцията, организираната престъпност и прането на пари" (CRIM). Събитието е от 15 до 17 ч. в зала "Алберто Спинели" (3G-2).

Атанас Чобанов и Асен Йорданов от Биволъ, и правозащитникът Петър Пенчев от Асоциацията за свободно слово Анна Политковская ще представят доклад на тема "Kорупция и връзки с организираната престъпност на правителствено ниво".

Радващо събитие – ако се съди по досегашната незаинтересованост на ЕС по отношение на сигналите, подадени от журналистите в “Биволъ” за връзките на българския премиер с организираната престъпност. Изглежда е осъществен пробив в стената на мълчанието – нещо се е случило в ЕС – и най-сетне евродепутатите са се загрижили за необяснимото присъствие на криминални субекти сред премиер-министрите на общността. Биволи-те могат да бъдат горди със себе си – в крайна сметка техния основен принцип “С рогата напред!” даде своите плодове.

Има само една малка подробност, която ме кара да бъда скептичен. Съобщението в “Биволъ” благоразумно мълчи по отношение на това кой е организатор на споменатия семинар – или по-точно какви политически сили стоят зад него. Вестник “Сега” обаче няма скрупули в това отношение – и репортажа на неговия пратеник Светослав Терзиев много ясно посочва кои са те:

“На семинар "Корупцията в страните - членки на ЕС", организиран от три парламентарни групи - на социалистите, либералите и зелените - една от най-критикуваните държави бе България.

За първи път в Европарламента в Брюксел се заговори публично за миналото на българския премиер Бойко Борисов. На семинар "Корупцията в страните-членки на ЕС", организиран от три парламентарни групи - на социалистите, либералите и зелените - една от най-критикуваните държави бе България. В същото време християндемократите, които са политическото семейство на ГЕРБ, организираха спешно сходен, но чисто теоретичен семинар за "престъпните системи и корупцията в ЕС". В съревнованието надделя тройният семинар, защото залата му бе препълнена, за разлика от другия. Българските евродепутати се разделиха по политически признак, като дискусията, засегнала и миналото на Борисов, бе проследена от шестима от тях - социалисти, либерали, един от СДС и един независим.

Темата за Борисов бе развита най-подробно от пратеника на Асоциацията на свободното слово "Анна Политковская" и сайта "Биволъ" Атанас Чобанов в доклад под мотото "Борисов и доктрината за нашия кучи син", използвайки определението на Франклин Рузвелт за диктатора Анастасио Сомоса Гарсия, управлявал Никарагуа 1936-47 г. В притихналата зала премиерът бе описан от Чобанов като ръководител на "мафиотска държава", чието минало е свързано с контрабанда на наркотици и цигари. Припомнени бяха грамите на американски посланици, огласени от "Уикилийкс", публикациите в "Конгрешънъл куотърли" и "Тагесцайтунг", записът от разговора на Борисов с шефа на митниците Ваньо Танов за Мишо Бирата и пр. "ЕС трябва да даде ясни насоки кой е приемлив и кой - не", настоя Чобанов.

Пряко от залата той направи видеотелефонен разговор с основателя на "Уикилийкс" Джулиан Асанж, укриващ се в еквадорското посолство в Лондон, за да не бъде екстрадиран в Швеция и САЩ. Той заяви, че изтеклите поверителни телеграми в сайта му са автентични, включително и за Борисов.

Чобанов и колегите му от "Биволъ" опитаха през юни да привлекат вниманието към миналото на Борисов на специалната Комисия на ЕП за организираната престъпност и корупцията CRIM, но на 24 септември предложението им бе отклонено само с един глас мнозинство "поради липса на ресурси за разследване". Проблемът бе отнесен в началото на ноември и до парламентарната Комисия по петициите, която още не се е произнесла.”

Социалистите, либералите и зелените в своята съвкупност означават едно: целокупната европейска левица. Можем да я персонализираме като Сергей Станишев и приятели. Защо не – след като именно Сергей Дмитриевич е лидер на най-голямата парламентарна група сред евролевите – тази на европейските социалисти. Което пък придава на събитието един доста осезаем предизборен привкус. Трябва ли да напомня другия евроскандал, който тече в момента – в средите на ЕНП по повод нецивилизованата закана на Станишев по отношение на същия този Бойко Борисов – че „този, който е загубил доверието на хората и не иска да си тръгне с мир, по демократичен начин, ще си тръгне по друг начин“ – за да стане ясно за какво става дума?

Да, има хора, които са загубили доверието на хората и не щат да си тръгнат. БСП има предостатъчно голям опит в това как се тръгва другояче – и не е зле родните социалисти да си спомнят за януари 1997 г., преди да се заканват да прогонят опонентите си “по друг начин”.

Става дума обаче за нещо друго, далеч по-сериозно от червения тепигьозлък. Става дума за все по-ясно очертаващата се възможност за реставрация на управлението в стил 3-5-8. Става дума за една практически безизходна ситуация в която са натикани нормално мислещите българи – този път заклещени между две въплъщения на политическото зло с почти равностоен потенциал – и принудени да избират между просташкото статукво и предходждащата го тройна коалиция, която – нека напомня – ни зашлеми под “големия шлем”, от който и досега не можем да се измъкнем. И става дума за това, че детронирането на Бойко Борисов минава през идването на БСП на власт. Нещо, което всички активни борци против неговата диктатура би трябвало добре да съзнават. И което всички демократи би трявало да се стремят да избегнат – вместо да се роят и да мислят как ще оцелеят и в следващия си парламентарен мандат.

Казвам това не за да оправдавам въпросния тиквеник. Казвам го, защото някак и сами вече не усещаме как вършим работата на Сергей Станишев, докато той стои отстрани и потрива ръце. Казвам го, защото вече веднъж го чух как защитава в парламента не друг, а Николай Колев – Босия и неговия доматен протест. Казвам го, защото някак си много бързо забравихме какви ги вършеше и какви пак ще ги свърши тройната коалиция. И го казвам, защото – бидейки член на Асоциацията за свободно слово Анна Политковская, не бих казал, че умирам от умиление, виждайки как тази организация, без да го съзнава дори, обслужва политическите интереси на левицата – пък била тя и европейската такава.

Ако не се лъжа, Атанас Чобанов беше кандидат за евродепутат от името на Синята коалиция. Би било наистина притеснително, ако се чувства в свои води тъкмо в средите на своите политически опоненти.

Да, знам – истината трябва да бъде казвана, независимо къде и пред кого. Но знам и как същата тази истина може да бъде използвана от неистински хора с неискрени цели. И – честно казано – не бих искал да видя как Сергей Станишев се позовава на “Биволъ” в своите предизборни речи.

Не ми казвайте само, че това няма да се случи. Пътят към “Позитано” 20 е постлан с добри намерения.