Правителство любезно, как хубаво бе ти

Спомен за другите глави на ламята

І

Правителство триглаво, как хубаво бе ти !

Как чудно ни говореше тъй смислено, безкрайно !

Как ведро обещаваше – усмихнато омайно !

При всеки поглед нови, по-нови красоти:

тук весел батко пипнал, там еврофонд потънал.

Земята пълна с цвете, небето със брилянти.

Правителство триглаво, как хубаво бе ти !

ІІ

Кажи, без теб в света какво ни правеше богати?

В едно ти сбираше и грижа, щедрост, доброта.

Заливаше главите ни със толкова блага –

хляб, свила, рози и нектар, цветя и плодове.

И всичко туй – безплатно. Излишък не остави, о, моля ти се, спри!

Не спря и продължи. Даряваше, даряваше

на правилните фирми и верните си хора.

Правителство триглаво, как хубаво бе ти !

ІІІ

Правителство, не беше ли достойно за любов ?

Кой поданик не вперваше с възхита поглед в теб?

На всеки отговаряше учтиво и без да те е питал.

Послания изпращаше: по Коледа – надбавки,

а преди туй – събор на Бузлуджа, хорце червено.

Правителство, о, колко бе почтено …

Не беше ли достойно за любов ?

ІV

Ти рай бе, да; но кой те по достойнство оценява ?

Европа ? Неиздоена, недоволна, дърта крава !

Какво все искаше ? В какво те обвинява ?

А хората, народът – и те не те познават

и твойто име свято нерядко ги срамеше.

Какъв ли свят прекрасен в тебе йоще скрит остана ?

Какви ли тайни дремят, богатства, красоти

по банковите сметки, за кръшната снага кой обръчи върти ?

Ти рай си, да; но кой те по достойнство оцени ?

V

Ах, живяхме редом с теб кат същи чужденци

(не бяхме сънародници на коалицията)

и твоят дивен вид не стряскаше, не ни привличаше.

Рогачът в планините по-много те обичаше и гръмнеш ли го -

главата си трофей я даваше обителта ти да краси,

по-харно те познаваха крилатите певци от пресата

(затуй не падаше тиражът)

и телевизиите,

и ромът волен, дето ток не плаща

(и продължава).

Един Гаврош на барикадата

ти правеше фелацио

с ръце и без ръце.

А също и на Бате.

За него туй бе новина.

Това бе истинско събитие.

А ние, слепите, търпяхме всичко и търпим,

доволни, че ни даде хлебец.

И както тръгнало е, май че,

в България ще пукнем – чужденци.