Белослава Димитрова
Котка
Dante, Com., Inferno XXV 46 - 151
Това е сън или съновидение
разказвам го по следния начин
заспала съм дълбоко
после някой или нещо ме буди
виждам черна котка
стара но жива
преди ми е обещала нещо
до мен лежи друг човек
който спи
котката ме поглежда
обръща се аз съм по корем
тя почва да бяга бясно по диагонала
на леглото и се спира
преди бих казала
че това е забавно весело игриво
изведнъж тя почва да се спира
в лицето ми със задните и предните крака
във формата на полукръг
дере много бързо
осъзнавам в този момент
че това е моето наказание
после тя се връща в другия край
човекът до мен не се буди
зная че ще се повтори
тя се връща отново
съдира всичко с крайници
на забързани обороти
пак се прибира в другия край
гледа ме
разбирам че нямам лице
че едното ми око изтича
че вече дори не става дума за кръв
а за слуз
спящият до мен е оплискан
продължаваме
аз крещя моля се дърпам
но тя се връща
този път сякаш уголемена
слива се с мен влиза
с всичките си части вътре
аз съм отпуснала моите
задвижва върти мята
вече няма аз няма го и спящия
отстрани никой не може да ни познае
ясно е че не е човек
но сме и двама
ставаме от леглото
тръгваме
и търсим теб
Отравяне
Има надежда за нас
ако ролите ни се разменят
животът може и да е спокоен
само трябва да не сме тук
ето другаде сме
да и аз съм виждала птици
много са
сега си ги представи мъртви
пълeн съм с пластмаса
запалки дребни предмети
капачки
назъбен гребен
четка с дебели косми
части от плик
те са вътре в мен
не не ме боли
майка ми току-що
е умряла до мен
аз си затварям окото много бавно
нека сега попътуваме заедно в смъртта
Дивата природа
Застиналата богиня майка има мощ
мисля я като нещо живо
всички растения са приклекнали
животните са в очакване
гледат и не мърдат
този ритуал е важен
по-важен от живота
предстои потапяне във водите
всички се надяват
човешкият разум да изплува
окъпан и чист в светлина
да бъдем зелени или да умрем