Позор за българската журналистика

Доживяхме и това: в специална декларация български журналисти от Варна заявяват, че ще бойкотират обществени събития. Казусът е парадоксален – защото става дума за протести, много пряко свързани с обществения интерес: срещу сделката за част от морската градина на Варна, купена на безценица от небезизвестната групировка ТИМ.

С този свой акт българската журналистика пряко и декларативно застава не на страната на гражданския интерес, а на страната на корумпираната и престъпна олигархия, чиято емблема са тъкмо подобен тип сделки.

Иван Бедров намери точното определение на подобен тип поведение: гнусно. И е такова – защото представлява предателство по отношение на мисията, която е призвана на изпълнява журналистическата гилдия; защото е отрицание на нейния нравствен кодекс; защото този тип поведение има свой архетип в българската история: вестникът, планиран от Бай Ганьо заедно с Гочоолу и Дочоолу.

Текстът на тази декларация е позор за българската журналистика – и сянката на този позор ще падне върху цялата журналистическа гилдия, ако тя не намери мъжеството и куража да се разграничи от бойкотиращите гражданското общество варненски журналисти.

В годините на прехода българската журналистика изписа много позорни страници, но едва ли прецедентите на вътрешната цензура, политически мотивираните уволнения, издевателствата над българския език, забранителните списъци по редакциите и откровените политически лъжи могат да се мерят със следните редове:

“Ние не се страхуваме да посочим имената и организациите на тези "защитници" на интересите на варненци - това са "екологът" Николай Цветков, Светлозар Николов от Организацията за обществена самозащита "Едно" (?!), архитект Калина Павлова, представителите на т.нар. обединени граждански сдружения и целият кръг техни сподвижници. Категорично заявяваме,че ще бойкотираме изявите на тези хора, въпреки че по принцип подкрепяме всички смислени прояви на гражданското общество. Такива организатори на неадекватни "активности" обаче маргинализират и обезсмислят истински стойностните и естествени протести, които са израз на смелост и непримиримост към всяка несправедливост. Не можем и да не си зададем въпроса кой издържа тези "защитници" на истината, които по цял ден обикалят институции и пресконференции, кой финансира провеждането на брифинги, митинги и граждански неподчинения?! Ние, журналистите във Варна държим на професионалното си име и няма да занимаваме обществото с дребнотемие и с проблеми, които нямат нищо общо с гражданското общество и с безкористните каузи!” (курсив мой – Е.С.)

Можем да се запитаме наистина: кои са тези “смислени прояви на гражданското общество”, които се подкрепят от тези бойкотиращи журналисти? Може би интересите и сделките на ТИМ? Защото е много ясно кой срещу кого е в този обществен конфликт, който те се канят да бойкотират: ТИМ срещу протестиращите граждани. Ясно е и на чия страна е обществения интерес – във всеки случай не на страната на тези, които срещу жълти стотинки отхапват  тлъсто парче от морската градина на Варна. Тогава? Дали пък подписалите декларацията все пак не си спомнят, че един разследващ групировката журналист бе пребит на улицата – и това ли са техните представи за журналистическа солидарност?

“В момента ТИМ е най-влиятелната икономическа сила в България…На тяхната съвест лежи убийството на съдържател на хотел, собственик на радио, пребит журналист от Варна. ТИМ зае мястото на Мултигруп”. Думите са на Юрген Рот, германски разследващ журналист – който дойде в България и написа цяла книга за ТИМ. Защитата на същата тази групировка е каузата, която защитават варненските журналисти.

Не само те между впрочем. Бойко Борисов, премиер на България, отмина с презрение журналистическото искане за коментар по този случай, както и апела на същия този Юрген Рот да вземе отношение по него. Вътрешният министър Цветан Цветанов пък се направи, че не знае какво означава ТИМ и чии са тези инициали.

Нещо повече – в цялата история на организираната престъпност в България тъкмо ТИМ е най-малко пострадалата от каквито и да било интервенции от страна на властта – и това са отнася до всички управлявали досега правителства. Въпросът защо има логичен отговор: защото отделят значителен фонд за корумпиране на институциите, поддържане на ВИП адвокатура за защита на техните интереси, елиминиране на конкуренцията, разчистване на неподдатливите на корупционен натиск и – не на последно място – за поддържане на медийна подкрепа и дресиране на неудобните медии.

Така стигаме и до закономерния въпрос: кой плаща на тези журналисти, за да твърдят, че гражданските протести са “неадекватни” – и че на протестиращите някой им плаща. Закономерният отговор е – тези, чиито интереси настоящата декларация защитава. Вероятно е така, но това съвсем не изчерпва отговора. Защото редом с чисто регионалните варненски журналисти в този списък на позора стои и подписа на Даниела Стойнова, кореспондент на БНР, както и на Мила Едрева и Данаил Войков, кореспонденти на БТА. Стоят националните медии, сиреч. Стоят журналисти, които получават заплати от парите на българските данъкоплатци.

И затова се позволявам да се обърна към техните главни редактори: това ли е и вашата позиция, господа? И трябва ли аз, плащайки данъци, да плащам за медийната защита на ТИМ?