ДПС налага медиен монопол

С наближаването на изборите управляващите предприемат очевидни опити да овладеят законодателно механизмите, институциите и операторите, от които зависи пространството за електронни комуникации – и по този начин да си осигурят пропагандни възможности възможности и медиен конфорт. Поредното доказателство за това бе гласуването на промени в Закона за електронните медии, свързано с цифровизацията на националния ефир, което предизвика скандал в пленарнта зала, след като народния представител от ДПС Камен Костадинов внесе предложения, които са в услуга на новата медийна групировка на Ирен Кръстева.

            Една от промените предполага забрана на медийни и телевизионни оператори да притежават мултиплекс – което означава, че те ще се окажат зависими от структурите, които притежават тези възможности за разпространение на цифровия сигнал. Не бяха чути нито възраженията на Асоциацията на радио и телевизионните оператори за това, че според обичайната европейска практика именно собствениците на мултиплекси са и производители на програми, нито тези  на опозицията, която прогнозира, че при това положение нито един европейски инвеститор няма да инвестира в българските електронни медии, защото повечето оператори са свързани с определени телевизиони програми, които биват разпространявани от тях.

В същото време законът забранява този, който изгражда цифрова мрежа, да бъде неин собственик – което освен че оскъпява предаванията на телевизионните оператори, ги поставя и в монополна зависимост както от инвестиралите в изграждане на мрежи, така и от органите, които дават разрешения за ползване на определени честоти. На всичкото отгоре ДПС се опита да гарантира контрола от страна на чиновниците, назначени от сегашните управляващи, над даването на разрешения, докато процесът на раздаване на честоти и цифровизация на телевизионите излъчвания бъде окончателно завършен – като удължи мандата на председателя и членовете на Комисията за регулиране на съобщенията от пет на шест години.

            Кого обслужват внесените промени е ясно: медийната групировка, създадена от Ирен Кръстева и нейния син Делян Пеевски, която купи наскоро TV-7 и в момента преговаря и за купуването на TV Европа. Както коментира депутатът от ОДС Румен Ангелов, се търси възможност за пълен контрол върху телевизионното радпространение от  "една финансово-политическа групировка, която изкупува телевизии и радиа и смята да ги качи на мултиплекс" – като по този начин по неговите думи „над четери милиона българи ще бъдат облъчвани от една мафиотска организация”.

            Тенденцията за медиен монопол е очевидна и плашеща, защото става дума не само за телевизионния ефир. Агресивността, с която се води битката на вестникарския пазар, е не по-малко впечатляваща. Групировката вече притежава няколко вестника, но и нещо повече – ИПК „Родина”, където се печатат основните български вестници. Самата собственост над най-голямата печатница в България е вече инструмент за оказване на влияние върху незавоюваните още издания, които могат да бъдат притискани с налагане на високи цени за печатни услуги или с отказ от извършване на такива.

Напоследък отношенията между вестниците на Ирен Кръстев и другите издания още повече загрубяха – предвид обстоятелството, че в в нейната война срещу конкурентните медии се включи самият български президент, който под благовидния предлог за премахване на посредниците в доставките на природен газ от Русия иска хем да хариже на „Газпром” регионалната газопреносна мрежа, хем да съсипе в. „Сега”, който му създаде доста неприятности, като разказа за ловните му подвизи в Симитли и в далечния Изток, но който също така се намира в тежък конфликт с Ирен Кръстева, тъй като поиска прокуратурата да провери откъде идват средствата, с които тя гради медийната си империя.

            Разбира се, няма отговор на този въпрос. И няма да има. Но ако имаме граждански структури, които защитават свободата на словото, ако имаме организации за защита на човешките права, ака имаме реално действащ съюз на журналистите или поне журналисти, които следват истината, а не удобната за властниците лъжа – то всички те трябва да се организират и да принудят прокуратурата да направи съответните проверки, както и да провери как и защо политически партии се обслужват интересите на новоизпечени медийни магнати – както и дали субсидиите, трупани от „обръчите от фирми” на Доган, не се препират през вестниците и телевизиите на Ирен Кръстева. Ако няма отговор на този въпрос, същият трябва да бъде поставен пред Брюксел, а срещу бездействието на прокуратурата по въпроси от изключително важно обществено значения трябва да бъдат внесени граждански жалби пред Европейския съд за правата на човека – тъй като граденето на подобни медийни монополи посяга на едно от основните човешки права – правото на адекватна и обективна информация.

Това е битка на гражданското общество – при това много важна битка. Ако тя не бъде започната и спечелена, последствията ще бъдат превръщането на медийното пространство в машина за промиване на мозъци – и практическото налагане на цензура върху неудобната за властниците информация. Защото: как би изглеждал един свят, в който информационните източници се свеждат до телевизиите и вестниците на Кръстева и Гергов – евентуално плюс жълтата преса и плюс „Труд” и „24 часа”? Близко сме до такава ситуация – огледайте се и ще го видите. Харсева ли ви това, което представлява България днес? Тъкмо медиите – продажните и мимикриращи при всяка власт медии са сред главните виновници за нравствената разруха, в която пребиваваме. И въпреки това един глобален монопол над медийното пространство е нещо различно. Трудно бихте могли да си го представите дори – затова отворете Оруел.