Бат’ Бойко, тупаниците и специфичната настройка на паметта

България се радва на поредния джумбуш: бат’ Бойко набил гаджето на дъщеря си. Новина №1 в българските медии – не само в жълтите, а във всички.

Дословно – по повод настойчивото питане след срещата на Националното сдружение на общините: „Ще ме извиняват колегите кметове. Дано не се оплаквам, но беше гадже на дъщеря ми. И я заварих плачеща една вечер и го набих.”

Нищо кой знае колко изключително няма в това изказване. Отдавна знаем, че бат’ Бойко има навика да раздава тупаници. Тъй се е научил още по време на трудното си детство в Банкя, дето споровете се решавали предимно с помощта на юмруците. Нали той поиска Станишев да му дойде „на една ръка разстояние”; нали той призова скандалджиите от ДАНС – който иска да се бие, „при мен, в Министерския съвет”. Пък и някак си като го погледнем, няма как да избегнем факта, че му прилича да бъде екшън-герой.

По форумите обаче си задават разни въпроси по този повод. От въпроса дали след този прецедент доведената му дъщеря Ралица изобщо си е намерила гадже – до въпроса какво би се случило, ако примерно Барак Обама вземе, че изтресе на някоя пресконференция в Белия дом, че наскоро бил набил гаджето на дъщеря си.

Не че нещо подобно не може да се случи с един американски президент. От Клинтън насам знаем, че и президентите са хора – и че отвреме-навреме и на тях им се случват едни по-особени неща. Разликата е една – когато такива неща им се случат, те мълчат като ремсист на разпит – или в краен случай обясняват как френската любов не била полов акт.

Докато бат’ Бойко чистосърдечно си го признава – пред журналисти, кметове и прочее народ. Той знае, че хората, народът сиреч, е достатъчно обръгнал и ще го разбере. Че млатенето е всъщност ежедневие и че всеки сегиз-тогиз по някого побийва – кога гаджето на дъщерята, кога самата дъщеря, кога пък майка й като отговорен за челядта човек. Тъй де – какво толкова ни е срам – да се покажем пред света кои сме ние и какво сме. „Булгар! Булгар!” – както викаше бай ни Ганя в банята.

Единственият въпрос, за който няма отговор, е кой оттук нататък ще ни приема насериозно – след като имаме такъв премиер. Не такъв, който шамаросва гаджето на дъщеря си, а такъв, който чистосърдечно споделя този си опит. Публично и пред журналисти. Силвио Берлускони, който вероятно е водещия пример за  бат’ Бойко? Не, дори и за него това би било малко... хм, как да го кажем – прекалено.

Може би пък човекът – въпросния Стенли, иначе казано Стоян Сарийски (като такъв се оказа, че го знае бат’ Бойко, а не с прякора му), просто си е заслужавал боя? Нищо чудно – след като злополучният чейнджаджия Кирил Добрев го познава достатъчно добре – то с каквито се събереш, такъв ставаш. Лошото обаче е, че този Стенли изникна в публичното пространство по конкретен повод: Кирил Добрев си връщаше за изнесените в публичното пространство данни, че е един от депутатите, контактували с черничкия Красьо с ланците.

По този повод той заяви: заяви: „Какво ще правим, ако просто хипотетично се докаже, че бившият кмет и настоящ премиер също е водил кореспонденция и телефонни разговори с нерегламентирани субекти?”След което конкретизира въпроса си: „Щом е ясно кой е Черничкия, аз имам един такъв въпрос - кой е Стенли и какви са му връзките с управляващите?”

На първоначалния журналистически въпрос дали познава Стенли, Бойко Борисов отговори с думите: „Кой е Стенли. Питате ме, че някой е казал да ме питате кой е Стенли, а кой е Чики или Пики? Кирил Добрев да каже кой е този Стенли. Той има ли име, има ли фирма, какво е направил?”

Оказа се обаче, че си има и име, и фирма. И че въпросът е свързан със строежа на софийското метро, а фирмата се казва „Бул лес строй”, където Стоян Сариев е в съдружие с Иван Стойчев и Антон Гешев – като тази именно разложка фирма е подизпълнител на втория метродиаметър в София. И че за да могат да покрият своите задължения, съдружниците са изтеглили доста голям заем от СИ-банк, за да купят необходимите камиони и друга строителна техника. Според в. „Струма”, където данните за въпросния Стенли са се появили за пръв път – още през март миналата година, обществената поръчка, получена от „Бул лес строй”, е била за 50 милиона евро.

Това не можа да си спомни бат’ Бойко, когато го питаха дали познава такова лице. И се измъкна с думите: „С клевети не се занимавам. Добрев, ако има съмнения или данни за нарушения, отива и ги внася при прокурор и с това се приключва случаят. Направили сме 24 км метро. Десетки фирми участват в това метро. За коя отсечка, за коя станция става въпрос. Ще отговоря на всеки въпрос, когато ми бъде поставен конкретно. Кажете името на този човек.” Когато му казаха името на „този човек”, той си спомни, че го е натупал, защото разплакал дъщеря му – но не можа да си спомни да му е възлагал изпълнителска поръчка за софийското метро.

Може би става дума за характерологични особености, за специфична настройка на паметта. Но да забравиш на кого си дал обществена поръчка за 50 милиона евро – това не е ли прекалено къса памет за един бивш кмет – и настоящ премиер на България?

ПП: Текстът се позовава на статия във в. "Струма" от 27 март т. г. за повече яснота - ето я: