ДЕМОКРАЦИЯТА ПОД ЛУПА

«Светът ви наблюдава!» -Това са думи на посланика на САЩ Джеймс Уорлик. Става дума за всеизвестната корупция на българската съдебна система, за която посланикът е счел за нужно да направи публично заявление. Не са чести моментите, когато един посланик на чужда държава решава да изкаже мнението си за тази държава. Той очевидно е свидетел на мудността (или нерешителността) в действията на сегашната власт, съдебна и изпълнителна,  и както всички българи би искал да види резултати. Без тия резултати в държава с претенции за демократична система на управление нищо не върви, а съдебната система е най-важната за самото й съществуване.

Господин Уорлик не казва нищо ново: ние всички чакаме и наблюдаваме и няма нищо чудно в това, че ни е писнало от безрезултатно чакане. Също така няма нищо чудно в това, че системата е затлачена с отрепки, възпитани в духа на живковизма и тоталитаризма. Посланикът професионално избягва да коментира тия спицифичности в българския политически живот – това не е негова работа, а наша. Коментарите в тоя случай обаче не са достатъчни – от нас се иска демонстрация на обществено мнение и демонстрация на решителност срещу корумпирани магистрати.

Посланикът сигурно си дава сметка, че агонията на демокрацията в България се определя все още от модела за държавно управление, наложен за петдесет години комунистическа власт, когато до всеки полковник от Държавна Сигурност е давал нарежданията си друг полковник от КГБ. Липсата на обществена активност в българския политически живот е само свидетелство за клишетата, оставени от комунистическото минало върху обществото. За отделната личност тия клишета са: живот под  страх от наказание, несъществуваща индивидуална свобода и безнаказано еднопартийно своеволие, чиито последствия са политическия цинизъм и безотговорност, както за комунистическата върхушка, така и за цялото население.

Ние не можем да очакваме от един моделиран в това минало циник като Борис Велчев да прилага демократични методи в съдебната система, ако той е заобиколен от същите вкаменелости, чиито живот и мироглед е оформен от философията на комунистическото средновековие. Ние не можем да очакваме и от сегашните управници да изрежат изведнъж с хирургична прецизност туморите, паразитиращи в тялото на България. Заобиколена от бивши полковници, генерали и червена попщина, сегашната власт има малък шанс да надделее над корупцията, ако обществото не прояви своята политическа зрялост.

Посланик Уорлик прави точно това – той подава ръка за помощ на една страна, чиито международни отговорности от сега нататък ще определят образа й в международния живот - този път без КаГеБисти и без комунистически елитизъм.

Забележителен е и съветът, който той дава на опозицията  БСП-БКП, тоест Българска-Спешно -Преименувана БКП, а това е не само да критикува, а да поема отговорности. Червеното знаме на тая опозиция не й дава повече никакви изключителни права, и ако тя не си е научила урока, трябва да се маха.

Посланикът очевидно си дава сметка, че той отправя съветите си към едно привикнало на своеволия бездарие, което тепърва ще се учи как да служи на хората, безразлично дали е в опозиция или на власт.  Става дума за отговорност пред хората, пред  българите, и пред България, а не – да го кажем още веднъж - не пред КГБ.