ЛЪЖАТА ЗА АЗБУКАТА

Всички знаем, че Кирил и Методий са създали Глаголицата, а не Кирилицата. Въпреки това Кирилицата им се приписва като тяхна. Кой тогава е създал Кирилицата?

Смешното положение да се парадира с една лъжа не е прост факт – той слага печат върху цялата нация. Според професор Иван Дуйчев създателите на Кирилицата са може би Теофилакт и Наум. От тук обаче мъглата се увеличава: на коя азбука са писали така прехвалените ученици на Кирил и Методий в Преслав и в Охрид , които, както ни убеждават, са донесли книги със себе си от Моравия – на Кирилица или на Глаголица? И ако са писали на Глаголица, пресни-пресни след идването им от Моравия, защо не са запазени глаголическите им книги? Оставили ли са те глаголически книги във Ватикана, така както са оставили глаголическа писменост в Моравия, Хърватия и на други места?

Тук и там в България има останали книги написани с глаголическо писмо, но самата необяснена смяна на Глаголицата с Кирилица поставя и друг въпрос: защо Кирил и Методий са избрали Глаголицата? Ето няколко възможни отговора:

1. Глаголицата, или нейно подобие,  вече е съществувала по балканските земи с преселенията на групи хора, еретици или не (павликяни, манихейци и ариани) от Армения, Персия и Сирия и византийските мисионери-просветители Кирил и Методий само са я пригодили към нуждите на славянските и български заселници на Империята;

2. Съществуването на такава азбука може би е предизвикала църковна тотална чистка за унищожението на глаголическа литература, която е носела все още живи връзки с традициите на древността, многобожието и еретизма.  Самите така наречени ученици на Кирил и Методий са мисионери от трако-македонски произход , за които е било неоспоримо  главенството на църквата в Константинопол и които са работели за приобщаването на новодошлите безпросветни преселници към живота на Империята. Във византийската литература те са «мизийци» или «македони». Християнството е съществувало на юг от Дунава през цялото време от самото начало, успоредно със съществуването на непокръстени прабългари и славяни. Може би затова е била създадена и нова азбука, наречена на името на Кирил и очевидно по-близка до гръцката.

4. Една огромна пречка за изваждане на истината на показ е глупашкото разглеждане на Византия като Гърция – един  късоглед остатък от след-освобожденския  шовинизъм в българската политика, продължен от мракобесието на сталинизма и неговия враждебен експанзионизъм към Турция и Гърция;

5. В контекста на Империята цар при Борис Първи не е никаква новост и едновременното му заиграване  с Ватикана и с Константинопол,  е самоосъзнаването на неговата уязвимост като безверен пришълец. По-важен е фактът, че той е приел източното православие, понеже Константинопол му е обещал църковна автокефалност, а това значи че Византия е гледала много по-далеч от неговото добруджанско леговище. По тоя начин тя става главната причина за установяването на някакъв вид формация, известна като България, а не неговото решение за покръстване.

6. Византия е имала и друга причина за усилията си към приобщаване на тия нови народи. Откъм българите това е Крум, монголски завоевател и бич божи за целите Балкани. Никой, освен славяните преди него, не е предизвиквал толкова разрушения и кланета. Българската история няма никакви причини да се гордее с такъв апокалиптичен  касапин, чието присъствие по наште земи е нищо повече от монголско робство. Никифор Фока е тоя, който слага край на Крумовата орда, въпреки че след това губи живота си.

7. Християнство и  писменост в българските земи са съществували още от самото начало: траките Беси  още от покръстването си във 2-3 век са имали превод на библията, вероятно на тракийски език, и може би и манастир в Светата земя. Фактът обаче се заобикаля, за да се даде предимство на славяно-българския елемент в българската история, тоест прави се услуга на руския панславизъм.

8. Кирил и Методий са издигнати в светци, макар че мисията им изобщо не е била в България и не са създали азбуката, на която пишем, докато пет века преди тях готския водач на малаготите Улфила и неговия спътник Авксентий ( и двамата ариани по убеждение) са изпратени със същата мисия от Източната Римска Империя, за да могат готите  да влязат в Крайбрежна Дакия, тоест сегашна Северна България. Не би било нищо чудно ако Улфила е донесъл със себе си глаголическо писмо още тогава за нуждите на готите, тъй като неговото родно място е източна Мала Азия. Ние така и не знаем на какъв език е преведена неговата библия, но още тогава виждаме, че това е традиционния подход на Империята към всеки нов народ, търсещ убежище в нейните територии, както и достъп до културните й и материални постижения.

                                                                        --------------------------------

Наложителни са няколко извода;  

-празници на просветата можем да имаме колкото си искаме, но без историческа истина не може да има просвета;

- историята на прабългарите, приемането на християнството и на писмеността са само част от много по-дългата история на България – и далеч не са централно събитие, както комунистическата историография иска да повярваме;

- взаимодействието на траки, илири и македони с Източната Римска Империя се заобикаля, както и тяхната роля в присъствието на прабългари и славяни, да не говорим за готите.