БЪЛГАРИЯ – ИЗРАЕЛСКА КОЛОНИЯ?

Според преданието когато финикийците пристигнали на Иберийския полуостров те поискали от местния цар да им даде земя само колкото една волска кожа. Позволили им. Тогава те нарязали кожата на най-тънки нишки и награбили огромна територия. Иберийците останали със зяпнала уста.

Със зяпнала уста ще останат и Бойковските пишман-икономисти ако си мислят, че трябва да продават земя на Израел, за да получат съвременни познания за обработване и поливане на земя и за допълване на мизерния бюджет на България.

Земя, господа Бойковски умници, не се продава. Тя е единственото, което остава  за всеки народ, за добри и за лоши времена. Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов заявил, че  «е възможно част от държавните земи да бъдат продадени, а други да бъдат дадени под аренда» на Израел. Думите  «е възможно» изглежда означават, че някаква сделка вече е скрепена с подписи.

Само по себе си  сътрудничество с Израел в тая област няма нищо необичайно, ако не ставаше дума толкова нагло за продаване. Пред очите ни се разиграва една от най-жестоките трагедии на света за последните 6-7 десетилетия – тази на конфликта между Палестина и Израел. Палестина се бори за земята си; Израел се бори да си отвоюва право на своя земя. Всъщност, не става дума изобщо за земя, а за възможно най-неплодородното и най-пренаселеното късче територия в целия свят, известно още и като най-скъпата поземлена собственост в света. И двете страни не са в състояние да изхранват населението си без чужда помощ, да не говорим за пълната липса на природни ресурси за каквато и да е индустрия.

Палестинците са тези, които са живели на тази земя, за която днес претендира Израел, докато евреите са миткали по земята за цели две хиляди години, така както са правели преди това техните братовчеди финикийците. Палестинците защитават земята си с помощта на настръхналия от омраза арабски свят, независимо от това дали са мюсюлмани или не.

Израел защитава правото си на съществуване благодарение на здраво закотвената в САЩ еврейска общност, готова не само да плаща за изкуственото съществуване на тази нова страна, но и да ангажира огромните ресурси на Америка. Думите «изкуствено съществуване» не са споменати тук случайно – съществуването на такава държава като Израел стана също и поради антисемитизма на Европа и антисемитизма на Америка, които, както знаем, не намериха нито едно парче свободна земя за евреите на тези два континента, нито имаха каквото и да е желание да ги интегрират, тоест никой не ги искаше.

Все още ошашавените от комунистическата психушка българи изглеждат неспособни да разберат какво точно може да стане пред очите им: бащината им земя да стане собственост на чужда държава. Тоя път обаче това може да стане не с волска кожа, а със слабото чувство за национални стойности на една сталинизирана  нация и  на една временна власт, чиито управленчески диоптри не й дават да вижда по-далече от носа си.