ИВО ИНДЖЕВ ПРОДАВА КНИГА

Ако не сте виждали Държавна Сигурност в действие, сега е момента: копоите на президента обикалят книжарниците и изкупуват книгата на Иво Инджев – евтино, бързо, ефективно партийно мероприятие. Работата е в това, че практиката не е нова: «Мрак по пладне» на Артур Кестлер излиза първо а Англия в 1941, а след войната в Париж. Кестлер наблюдава с огромно удоволствие как френските комунисти, посветени и горещи любители на Сталин,  са възмутени от съдърджанието на книгата и организират огромна кампания за изкупуването й от книжарниците.

Сталинистчето Гоце Първанов има от какво да се страхува – той изглежда привлича неподходящи очи за бъдещата си кариера:  от чужбина го дъвчат с парцалите, призракът на ЦРУ се е залепил на гърба му, а над главата му виси огромната глава на архар, която той не знае как да скрие. На всичко отгоре и тоя тъп и недодялан премиер му трови живота на костюмиран, фризиран и парфюмиран политик, старателно подготвен в гримьорната на Държавна Сигурност да грабне въображението ни като модерен политик, готов да води страната ни към светлото бъдеще на капитализма. Да сложим тук и една досадна муха като Иво Инджев – «един незначителен журналист», и  горещата му амбиция за власт започва да прилича на настъпена жаба.

Къде оди врана – се посрана, та и Гоце:  петното на 36-те страници зачеркнато досие се е пльоснало на челото му като куришка на нахална чайка и го прави на карикатура откъдето и да го погледнеш, ама оно нали си е пенюга – ти го плюеш, оно вика «я, то вали»!

Талантът му да заобикаля моралната присъда над партийния му абсурдизъм е феноменален, особено когато е впрегнал на работа десарските пчелички на втората власт да изкупуват книги.

Дали наистина тоя сульо  още  мисли, че владее и паметта ни, и мисленето ни?