БУДАЛИ И ПРОЕКТИ ЗА БУДАЛИ

Ако има нещо, от което днес на българите им се повръща, това е когато ги правят на балами. А балама е синоним на будала. Така че, ако видите да заменям единия термин с другияq не обръщайте внимание.

Дами и господа, пред вас вече два мандата стои едно ченге, гледа ви в очите и ви казва: “Aми мойте 36 страници от досието ми някак си са се зачеркнали... Ако щете ми вярвайте, но така е. Затова не съм ченге, а съм ченге и половина, щом като балами като вас могат да седят пред мене и да ме гледат в устата!”

А от всички будали – най-будали българските турци и помаци. Искам да кажа наши, родни, живели при комунизма мюсюлмани, яли комунистическата попара на Държавна Сигурност цели петдесет години, сегрегирани, минали през задължителното робство на трудовачеството, забити в безизходицата на тютюна, минали през голямата екскурзия... Ще кажете, че всички те би трябвало да са на първа линия в борбата за свободата си, за правата си. Е, кажете ми колко трябва да си будала, за да си истински будала, ако си тръгнал на юруш като башибозук да гласуваш за Гоце Първанов, защото така ти е казал Доган Ефенди? Дали, питам се, и  ходжите им не разбират смисъла на човешкото достойнство – или се правят на ударени?

Отдавна ли беше времето, когато турците  от преди 1944 намираха повече място за вярата си в България, отколкото в Турция?  Пред очите им днес се разиграва цирка с мюфтиите на Държавна Сигурност – същата, която ги риташе в задника през границата да напускат родината си, защото я беше страх от тях и защото не бяха комунисти!

Е да, ама българите са шибан народ и в жилите им тече езоповска кръв, те гледат тоя президент-ченге в устата, гледат го и в рогата, и питат: «Я кажи сега къде скри рогата на архара?» И забележете – не го питат защо трябва да си крие комунизма зад лигавата си усмивчица и яловите си идеи, или защо трябва да лиже на руснаците задника! Не, това не се пита!

Колко наистина трябва да си будала, за да си истински будала, и колко наистина трябва да сме балами, за да му лапаме въдицата като шарани: той ни води за ръчичка едно руско комсомолче, чучва го на премиерския трон и ни казва: «Ето ви на, имаме си силен премиер!» А това руско комсомолче направи всички ни на циркаджии, после загуби изборите и президента-ченге – този епитом на комунистическата превратност,  побърза да побегне по-далече от него.

 Днес обаче, когато военните му казват в очите, че провежда анти-европейска политика с отказа си да одобри предложения от правителството началник на разузнаването,  страната е изправена буквално пред конституционна криза. Това обаче мирише на нещо много повече – на услуги в интерес на друга държава, точната дума за което е предателство.

Колко години Иво Инджев гони това ченге за едно-единствено нещо – да каже поне веднъж истината, ама поне веднъж? Горкият Иво, сам в неравна борба с многоглавата ламя на президентската Държавна Сигурност, на руската мафия, на българския гангстеризъм и на капиталистическия комунизъм? Не беше ли обратно: комунистическия капитализъм? Иво бие, ама и ламята диша огън – уволнява го, заплашва го, спира му книгите. Кой мислите ще победи – Иво или ламята?

Трябва ли някой да ни каже, че сме шибана нация, за да се бъзнем? Ето днес тоя същия президент-ченге отново ни гледа в очите и ни баламосва с проекти за нови политически сили от ляво, от центъра, «а защо не и от дясно»? Иска му се власт! Ах, как обичат те властта – тоталната, сладката, неоспоримата власт, така добре позната от близкото минало, когато у них беше и лебо, и ножо, и когато нямаше и полъх от опозиция!

Е  то бива-бива, ама пак да попитам: колко наистина трябва да си будала, за да си баш-будала – да им дадеш властта?