Бодрата Първанова верица

България е държава с късмет, българите са щастливи люде (а и самият Господ Бог, както е известно отпреди повече от десетилетие, е българин). Имат си те съхранено стадно чувство, вяра в светлото (европейско) бъдеще, мъдър премиер и достоен президент.

Не само достоен – но и опитен – ако се вярва на Бойко Борисов. „Той е опитен президент, който се старае много.”

Всички у нас се стараят много – зер трудно се прави държава от обран бостан. Е – понякога се и престарават: темпераментни са нашите държавни мъже. Кипва им и вземат, та изтърсят някоя, дето не е за пред хората. Че сме имали шибан народ например. Или че АЕЦ „Белене” било не втора атомна, а гьол.

Изтърсят те, ала оптимизмът надделява над тези нихилистични чувства и интуиции. И в това прочее е една от основните роли на родния президент – да крепи националния оптимизъм, вярата в нашето светло бъдеще. Да бъде бодрият, бодряшки бодрият човек в тази унила държавица.

Длъжни сме да признаем: нему най-приляга тази отговорна мисия. Защото – оказа се – нашият президент е вярващ човек. Дълбоко и съкровено вярващ. Вярно – не в споменатия вече Господ Бог, а в по-прагматични неща. В българо-съветската дружба например, поради известни стечения на обстоятелствата прекръстена на българо-путинская. В нея вярва той, както и във всичко, свързано с нея и явяващо се нейно материално изражение.

АЕЦ „Белене” например. Не е гьол тя за Първанов, съвсем не е гьол. Не е и безумен харч, както твърдят някои твърде вредни и про-западно ориентирани икономисти. Тя е дума свята, пътеводна звезда едва ли не. Предначертава светлото ни бъдеще като енергиен център на Балканите, гарантира святата и ненарушима дружба със съвет... с руския народ. Е най-важната карта, чрез която сме направили голям шлем – сиреч направил го е самият Първанов – в сложната бриджорска игра не с кого да е, а със самия товарищ Путин.

Поради което съмнението, че втората ни атомна била „котка в чувал”, е нещо твърде вредно за националното ни бъдеще, както и за националната ни сигурност. Прочее това бе пак една от ония приказки, дето не са за пред хората – но – благодарение на мъдрия Първанов мониторинг над случая, Путин бързо сви сармите на Бойко Борисов – след което и централата ще я има (колкото и „индексирана” да се окаже), и пътната й карта е вече съставена, и инвеститор се дири усилено – между Белград и Вашингтон.

И най-важното: вярата се поддържа. Вярата в централата – чиста, свята и ненарушима. Мантрата за нейното ставане се повтаря с едно нечувано упорство – и никакви обстоятелства не могат да я оборят.

Ето го и последния цикъл, в който Пръванов буквално надмина себе си - и в първата си Първанова, и във втората си Гоцева битност. „В момента България е много по-близо до осъществяването на проекта за АЕЦ „Белене”, отколкото бяхме през последната една година.” – заяви тържествено той. И направи съответната победоносна равносметка: „След един дебат с много политически страсти, с много емоции, аз съм удовлетворен, че в крайна сметка надделяха аргументите на привържениците за развитието на атомната ни енергетика, в частност – за строителството на „Белене” И още: „Нямаме никакви основания да се съмняваме в доброто бъдеще на проекта... Оттук нататък можем да стискаме палци само да бъде защитен българският интерес и нещата да продължат така.”

С други думи – с АЕЦ „Белене” всичко ни е наред. (Въпреки че не е зле все пак да внимаваме – както си стискаме палци, да не се окаже в един момент, че сме се хванали за палците).

Е – вярно е, нямаме си инвеститор. Вярно е и че никой не се натиска да бъде такъв. Вярно е и че централата ще струва не четири, а десет-дванайсет милиарда евро. Вярно е, че не е ясно на кого ще продаваме произведения ток, ако някой ден все пак я построим. Вярно е, че сме я проектирали в най-земетръсната област на България. Вярно е, че досега там хлътнаха към два милиарда и все пак наистина има само гьол. Вярно е, че сега се провежда конкурс за консултант, който най-сетне да реши има ли смисъл да я строим тази централа или няма смисъл. Вярно е, че да строиш ядрена централа по време на криза е като да паркираш „Ламборджини” пред своята бидонвила...

Но колко струват всичките тези материална подробности в сравнение с вярата – вярата българска в светлото атомно бъдеще? Тази именно вяра подпира родния президент (и бронебойни патрони за нея няма открити).

Казват, че нощем край строителната площадка на централата се носело скърцане. Старите хора разправяли, че това били костите на избитите наблизо концлагеристи, които се обръщали в гробовете. Разбира се, това са празни приказки – тъй като, както е известно от историята, избитите там концлагеристи изобщо нямат гробове.