Финансови далавери

Преди да изпратят учените и служителите на БАН да протестират за пари и да искат министерски глави началниците им би трябвало да направят проверки и да дадат отговор на онези обивения срещу тях в които учени и журналисти ги обвиняват във финансови далавери с оскъдните пари за наука.
Първото официално обвинение е от 1991 година. Тогава журналистката Весела Петкова от вестник “24 Часа” написа статия със заглавие “Нашенски критерии свалят в нокаут 97 световни институти” и подзаглавие “Фонд Национални изследвания се оказва безсмислен, ако средствата му се дават по симпатия”. В статията се разказва какдалавери с парите на Националния фонд за научни изследвания (НФНИ) започват още в първата сесия на фонда през същата година. По това време фонда се управлява предимно от служители на БАН. Председател е член кор. Иван Юхновски. С него във фонда са професорите Наум Якимов, Валентин Лъвчиев, Стефан Кожухаров, Васил Големански, Тодор Генов и други от най-известните му протежета. Те трябвало да направят критериите за оценка на проектите и раздаване на парите на фонда. Тази своя работа те възложили на тяхните протежа-научните сътрудници Бойко Георгиев, Вълко Бисерков и Нешо Чипев. Те направили критериите така, че тяхните изследвания и проекти се класирали на първо место и те вземали парите на фонда. Проектите на другите учени и особенно на тези от университетите не пасвали на стъкмените от тях критерии и те не получили финансиране. Тези тарикатлъци с критериите и парите на фонда предизвикали скандал, който е разследван и описан в споменатата по-горе статия на вестник “24 Часа”.
            През следващата 1992 година началници в БАН се оказали замесени и в друг финансов скандал. Той е разкрит от трима старши научни сътрудници (Илия Банков, Наталия Драгнева и Васил Димитров) от Института по паразитология. Те установяват, че директора на института (член кор. Олга Полякова-Кръстева) е източила бюджетните и проектните пари (включително и пари получени по договори с НФНИ) които се намирали в касата на ръководения от нея институт и ги прехвърля в касите на фирмата  „Академикаконсулт”,  където тя е член на управителния съвет. По това време сред най-доверните протежета и помошници в управлението на директорката Полякова са споменаатите по-горе научни сътрудници Бойко, Вълко и Нешо. 
През следвщата 1993 година БАН е ратърсен от нов скандал. В него във финансови далавери с парите на БАН е обвинена фирмата на БАН „Академикаконсулт”. На базата на тези обвинения формата е закрита скоропостижно и документацията и е иззета за разследване от прокуратурата.  Според осведомени в БАН колеги до сега решение по това разследване няма и вероятно няма да има, като се има впредвид колко корумпирана е съдебната система в страната. Вместо разследване двамата последни члена на Управителние съвет на фирмата (член кор. Иван Юхновски и член кор. Полякова-Кръстева) са издигнати и повишени в длъжност в БАН. Първият става дори председател на Академията.  И при тях сред най-доверните им протежета и помошници са споментите по-горе научни сътрудници Бойко, Вълко и Нешо. 
Същитите тези протежета (Бойко, Вълко и Нешо) участват заедно с председтеля на БАН (член кор. Юхновски) и в друга финансова далавера. Тя била с пари от европейски фондове. Пътя им към европарите се отворил след като председателят и ръковденият от него Управителен съвет назначили Нешо не само за директор на Централната лаборатория по обща екологията в БАН, но и за и.д. член на Управителния съвет на БАН и за и.д. секретар на биологичните науки към ръководството на БАН. В замяна директорът Нешо разпределял европарите и уреждал за платени консултанти и посредници по европейките фондове посочени от председателя на БАН лица. Така построеният в БАН канал за правене на консултантски пари от европейските фондове работел гладко до онзи момент, в който директорът Чипев преметнал председателя на БАН и започнал сам да разпределя и да раздава големите пари от европейските фондове. Това ядосало председателят и той изхвърлил Чипев и от директорския пост, и от и.д. поста в Управителния съвет на БАН и от и.д. секретарския пост в ръководството на БАН. На негово место за директор бил назначен друг от протежетата-Вълко и далаверите продължили. През 2010 година ръководената от Бисерков лаборатория по екология получава слаба оценка от международния одит и той би трябвало да бъде сменен от поста директор, а лабораторията реформирана. Противно на оценките на одита слабата лаборатория е повишена и провъзгласена в БАН за Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания. В този институт ще се събират европарите не само за екологията, но и за зоологията, ботаниката и паразитологията. За директор  на този най-богат на европари институт новият председател (акад. Никола Съботинов) и новият Управителен съвет на БАН назначава същият Вълко. Според осведомени в БАН колеги това е сигурен  знак, че далаверите с европарите ще продължават и сред високо платените консултанти ще са тези, които не  разбират от екология и зоология, но са назначили Вълко за директор и имат власт над него.
Междувременно в началото на същата 2010 година имената на високо поставени в БАН началници бяха цитирани във вестниците, радио и телевизионни предавания като съоснователи и ръководители на същото общество (Българско водородно общество, „BG H2 Society) ” на което бил член (според едни редовен, според други почетен) и взелият близо 2 милиона хонорар Ахмед Доган. Тези началници са зам. председателя на БАН, акад. Александър Попов и проф. Здравко Стойнов, който е бил три мандата председател на върховния орган за управление на БАН-Общото събрание. Според осведомени в БАН колеги акад. Попов бил председател на това дружество, а проф. Стойнов отговарял за финансовата му дейност, но тя не била свързна с финансиите на БАН, защото те участвали в това общество като частни юриидически лица.  На тази основа възниква въпросът на кого служат те от високите си постове в БАН- на Академията или на частното им юридически независмо от БАН обществото (BG H2 Society)?
Малко по-късно през Април  2010 година стана известно, че протежетата на директорката Полякова и на предишния предаседател Юхновски са станали лобими протежета и на новият председател и новите началници в БАН. Един от тях (Бойко) е поставен  за главен организатор и ръководител на протестите срещу правителството. На 19 април делегация от протестиращите отива на среща с министър-председателя с две торби. В едната торба делегатите искат пари. В другата торба те искат от министър-председателя да им пусне две министерски глави. Вместо исканите пари и министерски глави те докараха в БАН две ревизии, кото разкриха финансови далавери по две други линии.
 По едната линия тръгнаха скандали около недекларираните хонорари. Сред тях са и скандалите около консултантски доходи на сегашния председател на БАН (акад. Н. Съботинов), главния научен секратар (проф. Стефан Хджитодоров) и секретарки в Централно управление на БАН..По другата линия избухнаха и скандалите с парите за наемите на БАН....
При наличието на тези данни и факти да се правят в БАН протести за пари и за министерски глави е равносилно да се хвърля бумеранг, който неминуемо ще се върне там откъдето е тръгнал. Затова, преди да тръгне на протест Академията трябва да се очисти от онези свои началници и органи за управление, които са въртели в нея от 20 години далавери с оскъдните пари за наука. Нелогично и неефективно е протестите за пари да се водят от хора като Бойко, който участва в далаверите като марионетка на всички далавераджии.