Измамата “Южен поток”

“Старт на “Южен поток” – четем в съботния брой на в. “24 часа”. Автори: Марияна Желева и Павлина Трифонова. Ето първите редове: “2,4 млрд. долара ще печели годишно българският бюджет от "Южен поток", каза руският премиер Владимир Путин след срещата в София с българския си колега Бойко Борисов. Путин направи сметка, че миналата година сме транзитирали 13 млрд. куб. м. руски газ и таксите, които ни плаща "Газпром", били около 60 млн. А през "Южен поток" ще текат над 63 млрд. куб. м.”

Статия като статия. Отразява вярно фактите – нищо не е измислено. И всички статии във връзка с висшочайшото посещение ги отразяват по приблизително същия начин. Всички чухме как Путин оповести това светло бъдеще за страната ни по време на съвместната пресконференция с Бойко Борисов. Всички чухме и как българският премиер го потвърди – и изтъкна, че неговото правителство работи за поколенията, които ще ползват тези два милиарда и четиристотин милиона.

А сега нека вземем калкулатора и нека направим едни сметки. Простички едни такива, аритметични. Досега сме транзитирали  13 млрд. куб. м руски газ и сме получавали транзитни такси в размер на 60 млн. долара. От което следва, че транзитната такса е била досега 4 615 384, 6 долара за един милиард кубически метра. След построяването на “Южен поток” ще транзитираме 63 млрд. куб. м. и ще получаваме 2,4 милиарда долара. От което следва, че транзитната такса ще бъде 38 095 238,05 долара на един милиард кубически метра. Сиреч близо десет пъти повече.

Как ви изглежда това? Като “голям шлем”, като сбъднат президентски блян за страната ни като “енергиен център” на Балканите или като настигнал ни във времето ефект на дружбата от векове за векове? Не знам на вас как ви изглежда, но на мен ми изглежда като дебела, брадата и изключително нагла лъжа. Безплатен обяд няма – и такива транзитни такси също – не е имало, няма и няма да има никъде по света.

Никакви 2,4 милиарда долара няма да получаваме от “Южен поток”. Ще получаваме толкова, колкото ни се полага за транзитираното количество – почти пет пъти повече от досегашното, ако изобщо се сбъднат невероятните прогнози за транзит в размер на 63 милиарда кубически метра. Иначе казано – приходите от българския участък ще бъдат малко над 290 милиона, а не 2,4 милиарда. Има разлика, нали?

И още по-голяма разлика ще проима, когато все пак осъзнаем, че срещу тези приходи има харчове. Че общата стойност на този газопровод с днешна дата варира между 26 и 40 милиарда евро. И че уверенията за това, че българският участък щял да струва около 800 милиона, са въздух под налягане – точно толкова, колкото беше и предварителната “цена” за АЕЦ “Белене”. Защото те визират полагането на тръбите, но не и отчуждаването на земята под тези тръби (около 18 200 декара за 520-те километра тръба през България!), строежа на компресорни станции, тяхната поддръжка и прочее подобни разходи.

Това е първата голяма лъжа за “Южен поток”, хвърлена в лицето на българите от Владимир Путин и Бойко Борисов. Втората е, че никакви 63 милиарда куб. м. няма да има. Поради една много проста причина – транзитирането на такъв дебит по дъното на Черно море е технически невъзможна задача. Или ако е възможна, това транзитиране не може да стане в рамките на една година – тъй като природния газ ще пъпли по тръбата със скоростта на охлюв.

Причината: трасето от 920 километра по дъното на морето трябва да бъде преодоляно без компресорни станции. Няма компресорна станция, която да осигури нужното налягане за транзитиране на такова количество природен газ на такова разстояние. За сравнение – по сега съществуващите транзитни газопроводи за много по-късо разстояние в България има изградени повече от десет компресорни станции. Или може би руската технология е достатъчно напреднала, за да строи компресорни станции по дъното на морето? Защо не – руснаците имат опит в подводничарските работи – например в потапянето на подводници – дълбоко и завинаги.

Третата голяма лъжа е, че Русия има достатъчно ресурси от природен газ, за да захрани за достатъчно дълъг срок многобройните си транзитни газопроводи. Руският премиер посочи като аргумент в това отношение находището на полуостров Ямал. Само дето Ямал е в зоната на полярния климат, земята е замръзнала и както добиването, така и транспортирането на природния газ оттам ще струва доста скъпо – и това съответно ще повиши твърде много цената на природния газ – като най-вероятно ще я направи неконкурентна спрямо добивания в Катар и изобщо в Близкия и Средия Изток природен газ. В същото време Москва, опитвайки се отчаяно да задържи монопола си върху газовите доставки, върху който на практика се крепи сатрапския режим на Путин, сключва дългосрочни договори с когото може – вече не само със страни от ЕС, но и с промишлени гиганти от Далечния Изток – като Китай например, без да се замисля за това как ще бъдат изпълнени те.

Четвъртата голяма лъжа е, че този газопровод осигурявал диверсификация на енергийните ни доставки.  За каква диверсификация може изобщо да се говори, когато доставчикът е един – и този доставчик е Путинова Русия? За която вече не веднъж и не дваж се е доказвало, че разглежда своите енергийни доставки като основно стратегическо оръжие за политическо въздействие – и че по руските тръби тече не само нефт и газ – тече и руско влияние.

И накрая петата голяма лъжа е, че “Южен поток” бил по-надежден и по-изгоден проект за България, отколкото поддържания от ЕС и САЩ проект “Набуко”. Изглежда на тази лъжа се е хванал и премиера Бойко Борисов, според когото “Набуко” не бил приоритетен проект за ЕС. (Нищо, че и Йотингер, и дори Меркел му казаха едно към едно точно обратното.) За него нямало европейско финансиране, на България щял да струва два милиарда и прочее такива.

Има обаче една генерална разлика между “Южен поток” и “Набуко” – вторият ни дава шанс да диверсифицираме енергийните си доставки, да се откъснем от руския монопол и да излезем окончателно от сферата на руското влияние, донесло толкова беди на България през цялата ни история – докато първия ни гарантира точно обратното: пълна зависимост от Русия – и енергийна, и икономическа, а следователно и политическа.

Докато при избор между два доставчика можем да варираме и да търсим изгодни условия за цената на природния газ, то при руски монопол няма да можем – ще плащаме толкова, колкото ни поискат. И има още една разлика, която Бойко Борисов сервилно премълчава: участието в “Набуко” е акционерно участие в целия проект, от което страната ни ще получава не само транзитни такси, но и съответния дял от общата печалба; при “Южен поток” няма такова нещо – тук България участва само в строежа на българския участък и получава само транзитни такси – цялата печалба остава за “Газпром”.

Но това, изглежда, не интересува българския премиер. Той е горд – защото е направил своя влог в бъдещето, осигурил е добруването на бъдните поколения със... споменатите милиарди, обещани тъй щедро от Путин. И не смята, че трябва да бъде укоряван, задето се оказа достоен продължител на Първановите метани пред руския бос.

Ето ги и неговите аргументи за това самочувствие: “Що се касае за руските проекти, виждате, че лидерите от целия свят непрекъснато ходят в Москва, без да са изпаднали под руско влияние. Бивш канцлер на Германия е в управата на "Газпром". Ние стартирахме "Южен поток", защото за следващото поколение оставяме един печеливш бизнес.”

Бившият канцлер в управата на “Газпром” е Герхард Шрьодер. Попадането му там е най-големия политически позор, който е преживяла Германия от Хитлер насам. Шрьодер девалвира канцлерското си достойнство и на практика продаде Германия, за да осигури на “Газпром” създаването на “Северен поток” – и с това да гарантира седемцифрената си месечна заплата. Сега Бойко Борисов дава възможност на “Южен поток” да стъпи победоносно в Европа – както се изрази шефът на “Газпром” Александър Милер за постигнатото в София – и Герхард Шрьодер му се струва положителна и достойна за уважение фигура. Дали пък не подготвя неговата сделка и неговата позиция и за себе си?