БОЯДИСАЙ ПАМЕТНИК!

            Починът за пребоядисването на тоталитарните паметници трябва да се превърне във всенародно дело. Въпреки че разни комунисти, по стар табиет, пускат партенки, че те - паметниците, били държавна собственост. А може би са сакрални зони?! Ами що не вземе другарката Бокова да ги обяви за световно културно наследство?

            Пребоядисването на паметника на червената армия в София пък било “вандалски акт” и “поругаване на светини”! И това го казват членовете на БКП, /преоблякла се като БСП/ - същите тези, дето срутваха църкви, преименуваха надгробни плочи през “възродителния процес” и смениха опълченския кръст на Ботевия паметник на Околчица с петолъчка... Eто това напомнят техните паметници, които те сега искат да изтъргуват и пробутат на общественото мнение… Но с кого спорим – с няколко болни мозъка, излъчващи секрецията си чрез “Дума”? /Наричан остроумно в началото на “ прехода” – вестник “Чума”/.

            Изкуствоведи-нормативисти на “соцреализма” пък ни убеждават колко висока била естетическата му стойност! Приведени торсове с шмайзери, с изюдени физиономии, наблюдаваме по повечето мемориали на “альоши” - завоевателните  намерения на изобразените въоръжени групи са вън от съмнение. Накъде са тръгнали тези колективни хидри? Ами “да вземат властта”. Защото, както постановяваше техният Ленин: “За нас най-важен е въпросът за властта!”. /Плюс електрификацията, понеже енергийната мафия най-лесно влачи оттам…/. За какво им е властта на тези другари - същата, която те дават само с кръв? Защо им е на обущари и месари да оглавяват културни институти? Защо им бяха тези лагери на смъртта? Защо шпионираха и заблуждаваха хората, че това било в тяхна полза… Защо подгъзуваха и продължават и да днес да се кланят на Кремъл? /Само че дори в Гори свалиха паметника на недоучения семинарист Джугашвили…/. Въпроси, които “вече не били актуални”. Комунистите ще ни учат кое е “модерно” и “цивилизовано”. Те ще ни казват кое е “историята”. А да, техният гранитен екскремент бил “историята”! Същата, която те писаха с кръв. Защото, както писа и Маркс: “Из Европа броди призрак - призракът на комунизма” или по-точно - вампирът на комунизма. Не само броди, много кръв изсмука и излока. Днес адептите и агентите на комунизма ни убеждават, че трябва да не пипаме паметниците му. Знаците на една мъртва идеология и една бивша псовясала империя на злото трябва да стоят като Молохи в нашите градове, да затлачват центровете им и още да служат за оброчища за смъртоносния им култ.

            Ами многобройните гранитни чутури на комунистически функционери, шумкарчета, и барелефи, и плочи по улиците? С тях какво да правим? И те ли са “история”? История на БКП. Такава дисциплина изучаваха в университетите преди сгромолясването на комунизма. И нея ли да върнем? Щом искаме да запазим паметниците на несъществуващия “Съветски съюз”?

            Така, че грабвайте четките червената боя - и ги почвайте! Смело! Нека ги идентифицираме по този начин. Така и ще “преосмислим средата, която обитаваме” и която комунистическите идолопоклонници смятат за свое притежание во веки веков… Нека се знае, че не сме безразлични, аполитични и безпаметни, както много им се иска на другарите комунисти.