Пълзящата диктатура и Южния парк

Вече е съвсем очевидно, че управляващата БСП се кани да управлява отново – на всяка и на всякаква цена – включително с цената на манипулация на изборите и въвеждане на “мека” диктатура. Няма как по друг начин да тълкуваме поредния законодателен бисер, изфабрикуван от червените – новият вариант на Закона за събранията, митингите и манифестациите, който е гласуван вече от българското правителство – разбира се, потайно и без обществено обсъждане от тези, за които се отнася – българските граждани. И който вероятно веднага ще бъде внесен за обсъждане в разработилия се по стахановски български парламент.

            Това не е закон, който някой би могъл да внесе “на прощаване”. Няма смисъл от него, ако не го позваш за свои цели като управляващ. Напротив – много ще ти пречи, ако си в опозиция. Защото ясната му и неприкрита цел е да ограничи възможността на недоволните от едно управление да протестират срещу същото – до безопасния за управляващите минимум.

            Този закон – поне засега – не отменя възможността за митинги и демонстрации, но пък ги “локализира” по такъв начин, че тяхната ефективност да стане нулева. Ако бъде приет, няма да може вече да се протестира пред парламента. Нито пред Министерския съвет. Нито пред министерствата. Нито пред Съдебната палата и съдилищата в цяла България. Нито пред обектите “от значение за националната сигурност”.

            Няма да могат да се блокират улици, пътища, подлези, надлези и прочее инфраструктурни артерии. И – забележете - зоните, където няма да се допускат протести, ще се определят със заповед на кмета на съответната община или кметство, съгласувано с директора на областната дирекция на МВР. Следователно забранените зони могат да бъдат навсякъде, където на властта й скимне, че не й отърва да се мотаят протестиращите срещу нея. Когато такова ограничение бъде законово въведено – особено пък с подобни разтегливи и обтекаеми формулировки, това вече е несъмнен признак не само за тоталитарни рецидиви, но и за диктаторски намерения.

            Редно е в такъв случай да се запитаме: а къде все пак ще можем да упражним едно от основните си граждански права, гарантирани ни от българската  Конституция и от Международната харта за правата на човека? В тихи улички и потайни квартални градинки може би? Там, където никой не би могъл да ни чуе? А може би... в Южния парк?

            Задавам този въпрос, защото е време да се запитаме откъде тръгнахме и къде стигнахме. Защото тъй наречения преход от диктатура към демокрация не само че не е приключил, но е извървял пълен кръг – и в момента правим първите си стъпки отново в диктатурата.

            Затова нека ви припомня как започна всичко. На 26 октомври, по време на Световния екологичен форум в София, цивилни ченгета ни биха и натикаха в камионетки и бусове – нас, към трийсетината успели все пак да се доберат до градинката пред “Кристал”активисти на “Екогласност” (останалите ги “прибраха” по пътя). Тогава това бе мястото, на което бяхме организирали първата несанкционирана от властта публична подписка от десетилетия  насам: против идиотския проект за обръщането на теченията на реките Рила и Места. Стана грамаден скандал, разгласен от всички западни медии; протестираха и делегатите на Екофорума, стигна се до първия несанкционеран митинг на 3-ти ноември и в последствие – до падането на Тодор Живков.

             И знаете ли какво беше тогава оправданието на комунистическата държава за бруталното смазване на една наглед невинна екологична акция? Не сме били на мястото, определено ни за този протест. Били ни определили Южния парк, а ние сме упорствали да стоим пред “Кристал”. И факт – след като ни биха и ни “извозиха”, в крайна сметка ни изсипаха именно там – в най-отдалечената и затънтена част на Южния парк.

             Какво се случи после, е известно на всички. Длъжни сме и сега да направим така, че да се случи същото. Затова декларирам ясно и публично, че ако този закон бъде гласуван, аз няма да се съобразявам с него. И призовавам всички мислещи българи, всички, които не искат да се примирят с пълзящата рекомунизация на страната ни и диктаторските жестове на новата партокрация, да бъдем именно там – пред парламента – когато този закон бъде обсъждан в пленарната зала – и да изразим чрез протеста си своето категорично и безалтернативно несъгласие с него.