БУЗЛУДЖА НИ ОЗАРИ С ГЛУПОСТ НОВА…

Иван Сухиванов

По силата на служебни задължения се озовах на връх Бузлуджа, точно когато бесепарският елит се тъкмеше да чества 120 години от основаването на червената партия. Чувствах се като вегетарианец на канибалска тайна вечеря… Два дена преди това някой бе наел няколко циганки /ромки/ да изтесат с мотики тревата пред грандоманския бетонен паметник, известен като “Чинията”, а група майстори в гащеризони умуваха как да прикрият огромния надпис над входа на паметника ”Forget your past”… Дежа вю. В мъдрия политически замисъл на пиарите е влизало и запалването на рубиненочервената звезда, която да грейне над България цяла… Тогава обаче се появи екипът на bTv и след излъчения им репортаж старозагорският областен управител, член на ГЕРБ, се усетил овреме и дръпнал шалтера. Така че червените бяха принудени да си направят многохилядния митинг на една наклонена поляна, в основата на Бузлуджа - долу, пред партизанския паметник, представляващ гранитни чутури, накичени с шмайзери и метнали пушки на рамо.

В навечерието на празника пристигнаха маса млади, обозначени като “социалистическа младеж” /комсомолци демек/ и разпънаха палатките си сред вековната гора - вероятно изкушени от концерта на Миро и бандата му, които също се довлякоха с очукан мерцедес, но заради парата, както е казал Ботев, знаете на какво са способни людето… Впрочем няколко дена преди това рехаво се чества някаква годишнина от гибелта на Хаджи Димитър, чието лобно място също е там, но къде може да се мери някакъв си войвода с епохалното дело на Дядото?!…

На сутринта над местността се изля пороен дъжд, който разкаля земята до такава степен, че разни крастави жаби, излезли незнайно откъде, подскачаха по терена и напираха и те да се възкачат на трибуната, заградена плътно отвсякъде с химически тоалетни…/Някои по-чувствителни тесняшки изтълкуваха дъжда като сълзите на убитите без съд и присъда след Девети септември 44-та от т.нар. “Народен съд” и небесен знак срещу историческите злодеяния на сто и двадесетгодишната интернационалистическа партия срещу собствения й народ, но те бяха малцинство…/.

Междувременно десетки хиляди заприиждаха с безплатните рейсове и скоро поляната се изпълни до краен предел и гъст дим от кебапчета и мекици покри множеството, пременено с червени фланелки и шапки-идиотки. Някои от фланелките бяха с надпис „СССР” и въобще носталгията по ония времена се чувстваше навсякъде, вероятно режисирана от централното ръководство, воглаве със Станишката.

Делтапланерист кръжеше над хилядното множество и хвърляше революционни позиви; раздаваше се и безплатен „Работнически вестник”, издание на БКП, който громеше новите думбази, начело с Б.Б., с реториката на „Работническо дело” от началото на 50-те; набиваше се на очи огромен транспарант “Капитализъм = фашизъм”, който група юноши разтягаше, размахвайки знамена с черна щампа на садиста Че Гевара… Междувременно беловласите членове на БСП разпънаха месалите и насядаха по тревата, като хапваха и попийваха. Докато партийният елит епично се разполагаше на трибуната, проеча масово “ура” в стил “много сме – силни сме…”, което отекна чак до Шипка. После пуснаха химна, а след това и Интернационала…

Започнаха речите. С основен акцент едноличното управление на Б.Б., както и наближаващите избори. Не бе пропуснат идеализмът на основателите на Партията, който пряко кореспондирал с поведението на днешното ръководство, състоящо се предимно от наследници на червената номенклатура. „Идеите са още живи” - повтаряха като папагали повечето изказващи се, доволни от галванизираните си симпатизанти, които размахваха знаменца и ревяха след подканите от трибуната: “Победа”…/Гоце отсъстваше, а също така и Жан Виденов/. Речите изобилстваха от пропагандни глупости и скудоумие; от опиянение заради силата на възродената левица, която не умирала и пак била тук, защото защитавала бедните и онеправданите и пр., и пр. Смолянската червена кметица Дора Янкова представи бъдещите кандидат-кметове за големите градове – сто и двайсет(двадесет) на брой, включително и неизбираемия, като повечето, бургаски кандидат Павел Маринов. В дъното на трибуната мълчаливо стърчеше другарят Р. Овч., прикрит зад черни очила.

Както и очаквах, върховната глупост - връх на окопното /не/мислене, бе изръсена от агресивния фронтмен на червените Георги Кадиев… “Това, което се задава наесен, другарки и другари, не са обикновени избори, а… СВЕЩЕНА ВОЙНА… НА ЖИВОТ И СМЪРТ… и бла-бла, и пр…” .

Ашколсун бе, кьопоулар! Нямаше кой обаче да попита кандидата за кмет на София срещу кого е насочен този мрачен и ретрограден комунистически джихад?! Кой знае защо един от най-пещерно мислещите болшевики, какъвто явно е Кадиев, минава за технократ? Но какво ли не правят демагогията и популизма, който комунистите бозаят още от майчината цицка. Впрочем всичко, което ставаше на този бузлуджански сбирток, особената прогнила атмосфера, бе показателно и знаменателно… Възмездието, което обаче си обещаваха всички, грееше някак вяло и жалко и изглеждаше безкрайно отдалечено в тъмно-светлото бъдеще;

След реването на лозунги и партийни заклинания програмата продължи с концерт на Петя Буюклиева, която беше с пряснобоядисана червена глава, т.е. коса. Говореше се, че се очакват и някакви чалга певачки… Усмивки от старите ленти?!

Междувременно цялото партийно ръководство се оттегли в близката хижа на ГУСВ, с чувство за изпълнен дълг. Там, връз терасата на хижата, замезиха и подпийнаха в незабравимия социалистически стил на комсомолска кьорсофра, междувременно наблюдавани скришом от възпитаниците на бургаския интернат “Коджакафалията”, лагеруващи в същата хижа... Изглежда някой усети непоносимия дори за изпечените комунисти контраст на червени милионери и щъкащите между тях сираци. Някой пусна окръжно – заповед: сираците да бъдат натикани по стаите, понеже предстояло мероприятие по раздаване на партийни грамоти. Такива получиха Петър Курумбашев и Кирил Добрев, с нахлупени шапки-идиотки…. Мярна се и някъде изчезна Мая Манолова, а изкуствоведът Антон Кутев, Ивелин Николов, както и червеният социолог Михаил Мирчев, се оттеглиха дискретно. Мирчев си тръгна пеша - явно БМВ-тата бяха за по-равни сред равните, явно класовото разслоение в столетницата си съответстваше на партийния ценз… Междувременно Станишев подари цигарите си на промъкнал се сред политбюрото коджакафалийски възпитаник, а младите комсомолци, които цвърчаха като херувими край него и навсякъде, се юрнаха да се снимат с бъдещия президент Калфин, който не отказа снимка никому. Вигенин показа птичи профил от някаква скъпа кола и отпраши по пътя към София. Въобще всеки засвидетелства, че е пак тук и е винаги готов да се хвърли в боя последен, когато кърмилницата-партия го призове… Като цяло витаеше атмосфера на партиен и административен възторг, предизвикан от благия и мъдър поглед на лидера, който за разлика от войнственото си изказване на митинга, сега беше кротък като Исус Назарянина. Слънцето непредвидливо залязваше на запад, когато червеното партийно ръководство потегли с коли, съвсем, съвсем като на обикновените трудови възрастни хора, които им махаха на изпроводяк с безплатните вестници и листовки. Част от ръкувалите се лично с лидерите вероятно възнамеряваше поради това да не си мие ръцете цяла година…

Сигурно си мислеха, че човек и добре да живее – умира, и нека прероденият сетне в комунист – разказва, какви хора са стъпвали тук, на Бузлуджа, как от нищо не им е пукало, уверени, че бой последен е този и че след това ще настъпи такъв живот…, че всички останали живи ще си викаме: Ха, дано!