МУЗЕЙ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО

Ако вземете книгата «Монетни съкровища от българските земи» на Йорданка Юрукова, издадена в 1992 (иначе прилично издание в цели седем тома), ще видите нещо много интересно – в безкрайните количества тракийски монети, представени в книгата, има много с тракийска свастика, тоест един изключителен символ на тракизма, представящ слънцето. Работата е в това, че под обясненията за всяка монета свастиката е представена като «разделен на четири части квадрат». Когато читателят прочете тоя «разделен на четири части квадрат» на стотици монети в книгата, той не може да не се сети за тракийската поговорка «Страх лозе пази». Не е трудно да си представим другарката Юрукова как е прекарвала безсънни нощи в търсене на заместител на думата «свастика», как е обсъждала това с редактори, коректори и колеги. Та затова аз предлагам в новия музей на социалистическото изкуство да има специален отдел «Страх» - за това как от страха се е раждало социалистическото изкуство.

Над вратата на музея, издълбани в камък, трябва да бъдат изписани безсмъртните слова на президента Първанов, изречени срещу министър Дянков:

«...НО АЗ ИМАМ ЕДНО ИМЕ, КОЕТО Е ЗАВЕЩАНО ОТ МОИТЕ РОДИТЕЛИ, КОЕТО ИСКАМ ДА ОСТАВЯ НА МОИТЕ ДЕЦА НЕОПЕТНЕНО. С ТЕЗИ ИНСИНУАЦИИ СЕ ХВЪРЛЯ НЕПРИЯТНА, ТЕЖКА СЯНКА ВЪРХУ ИМЕТО НА ФАМИЛИЯТА МИ.»

«Помни, че после Отечеството обичам най-много тебе!» -казва Ботев на любимата си. За разлика от него Първанов умело, по социалистически  замества репутацията на партията на народа  си с репутацията на семейството си. Такова умение е изкуство и затова той трябва да заеме място над вратата на музея.

Във фоайето на музея в подходящи стъклени витрини трябва да са изложени два експоната, единият е досието на президента Първанов, а другия е реплика на клекалото на Давид Черни: има се в предвид  че клекалото е емблема за всички, които клякат. Затова ще има отделен кът за онези, които не клякат. За по-голяма убедителност тези експонати ще са на фона на високо художествена фотография на Румен Петков в парадна усмивка на фона на плевенския шадраван.

Може да се спори за точното място в музея на думите, изречени от Георги Димитров срещу Никола Петков: «ГОЛЯМ ГЕРОЙ СТЕ ВИЕ, НО НИКОЙ НЯМА ДА ВИ СПАСИ. АЗ ЩЕ ВИ КАЖА, ЧЕ ВИЕ СТЕ ЕДНА ПАЧАВРА ПОЛИТИЧЕСКА.»

Над самия вход към залите на музея трябва да виси лозунг на старото-ново време като девиз на новото-старо време:

«ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ В КАЛЪП С НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ – КАЛЪП ОТ ВЕКОВЕ ЗА ВЕКОВЕ!»

Въведението е подходящо, защото навява в душите на българите носталгия за времената на ленински ентусиазъм, когато пред ресторант «Москва» на булевард «Руски» висеше надпис:

«ДА ПРЕВЪРНЕМ СТОТЕ ЛЕНИНСКИ ДНИ В ДНИ НА ВИСОКО КУЛИНАРНО МАЙСТОРСТВО!»

Ако някой още не е загрял приемствеността в тия велики слова, до надписа ще бъде изложена голяма фотография на проснатия труп на пресно пречукания Луканов пред дома му, отдолу с обяснителен текст с големи букви: «ШМЕНТИ КАПЕЛИ!»

На екран до него ще се върти видео за кратка разходка, показващо руските забележителности по булевард «Руски» към паметника на Червената армия, където млада дама в буржоазно палто с лисича кожа изпикава кучето си на едно от кюшетата на паметника. До нея, като израз на свободата на словото, седи смръщена комунистическа амазонка с плакат, на който пише: «ЩЕ ТЪРСИМ НИЙ БАЙ ТОШО!»

Посетителите на музея не бива да обръщат внимание на османлийския нос на уредника на музея господин Вежди Рашидов. Той, както и неговия талантлив етнически побратим Ахмед Доган, са доказали ветроходните си умения и навреме са избрали подходящия курс – единия към Мултигруп, а другия към ДС. Затова и името на музея е Музей на социалистическото изкуство, а не Музей на тоталитарното изкуство. Затова и летящата чиния на Бузлуджа (спорът е дали това е чиния или паница и зависи от това кой как гледа на комунистите))  ще бъде представена в музея като архитектурен модел за удивление на туристите, над който ще виси мисъл с думите на най-големия любител на чинията (паницата) Сергей Станишев, според която «КАПИТАЛИЗМЪТ ВОДИ КЪМ СОЦИАЛИЗЪМ И МАКАР ЧЕ СОЦИАЛИЗМЪТ ВОДИ КЪМ КАПИТАЛИЗЪМ, ТОЙ ПАК ЩЕ ДОВЕДЕ ДО СОЦИАЛИЗЪМ». За тия, които не са способни да схванат дълбочината на неговата мисъл, ще преведем: «КАПИТАЛИСТИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО ВОДИ КЪМ СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ИЗКУСТВО И МАКАР ЧЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО ВОДИ КЪМ КАПИТАЛИСТИЧЕСКО ИЗКУСТВО, ТО ПАК ЩЕ ДОВЕДЕ ДО СОЦИАЛИСТИЧЕСТО ИЗКУСТВО».

За да бъде представена достойно приемствеността, както министър Рашидов така горещо желае, ще трябва да бъде отделено особено внимание на Тодор Живков – митична личност, на когото принадлежи втория златен век на българската култура. На тази личност се приписват качества на полубог, което личи от думите по случай кончината на майка му баба Маруца, публикувани във вестник «Култура»: «БАБА МАРУЦА БЕШЕ КОРАВА И РОДОЛЮБИВА БЪЛГАРКА. ТЯ ИЗГЛЕДА МНОГОБРОЙНА ЧЕЛЯД, А СРЕД НЕЯ БЕЛЕЖИТИЯ ДЕЕЦ НА МЕЖДУНАРОДНОТО КОМУНИСТИЧЕСКО И РАБОТНИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ. Това че след тия забележителни слова следва само точка и няма име, е за да се подчертае митичността на вожда и да се избегнат така неприятните за другаря Първанов «ИНСИНУАЦИИ»  за култ към личността и семейна репутация.

Една малка но неприятна подробност е въпроса с носа на вожда, около който се въртят ИНСИНУАЦИИ  за кръвни връзки на неговата рода с османски индивиди от Орханийския гарнизон. Други го приписват на тъмното минало на баба Маруца и похожденията на Фердинанд в района на Орхание. Тези ИНСИНУАЦИИ могат лесно да бъдат преодоляни, както Хайдрих когато още щом влезъл в Прага и огледал статуите на музиканти на покрива на Пражката опера, после посочил една и казал на офицера до него: «Веднага да се свали оня с дългия нос!» Той мислел, че това е Менделсон, но това бил Вагнер.

Сега виждате защо с музеите трябва да се внимава, нали? А и какво, по дяволите, толкова трябва да гледаме за носа на вожда? Вожда си е вожд и това е.