Какво се вижда в светлината на пламъците от Катуница?

Естествено, този трагичен прецедент беше достатъчно обилно обговорен. Обгледан откъде ли не, пророкуван как ли не – според темперамента и политическите щения на публичните врачове и врачки.

Демонстрира се и съответната строгост от страна на съответните държавни мъже: Бойко Борисов например не се поколеба да насоли дори любимото си МВР, което прояви специфични тактически умения, оставяйки погрома да се вихри, както си иска. Показа се и висша държавническа отговорност: президент и премиер припнаха в Катуница и заговориха така, като да са си плюли в устата. И всичко това става – забележете – в първите дни на предизборната кампания. Разгръща се като неин фон.

В цялото това обговаряне имаше един неизменен рефрен, произнасян със съответния апломб: пламъците от дворците на цар Киро да не бъдат носени на голямата политическа клада. Случаят бил чисто криминален, заявяваха полицаи, магистрати, политици и прочее... (тук от благоприличие пропускаме една дума).

Ще обясним обаче защо тази дума ни иде на езика: защото случаят – брутално убийство на деветнадесетгодишно момче – може и да е криминален, неговият контекст обаче не е, неговите мотиви също. Те са чисто политически и не могат да бъдат инакви. И са продукт на корупцията, безхаберието и институционалната разруха, поразили българската държава през последните десетилетия.

Искате доказателства? Добре, имате ги. Ще започна с едно твърдение, с което мнозина няма да се съгласят: този прецедент няма етнически характер. Да – етническото е налице, но не то е първичното в този конфликт; то само го оцветява и радикализира. Конфликтът е между самозабравилата се мутра и обикновените хора. И е институционално заложен: чрез толерантността на държавата именно към мутрите – и нейното нехайство към редовите граждани.

Съжалявам, че трябва да го кажа – но такива конфликти има навсякъде в България. Например в Дупница, където тъй наречените “братя” Галеви се отнасят към обитателите на своя феод точно по същия начин, по който цар Киро към българите в Катуница. Някой да е изприпкал дотам да показва принципност, твърдост и единомислие? Уви, не е.

В хода на цялото това обговаряне се казаха много смехотворни неща, но рекорда като че ли принадлежи на твърдението, че прокуратурата била проверявала имущественото състояние на цар Киро – и то не впоследствие, а от няколко дни преди трагичните сблъсъци. И не само неговите, а на още неколцина лица с различна верска и етничска принадлежност. След това съобщение, огласено не от друг, а от Бойко Борисов, следва много внимателно да се огледаме в огледалото – да не би да плуват корабчета в очите ни.

Пита се какво всъщност е правила въпросната прокуратура досега. Още от времето на социализма тъй наречения “цар” е набрал присъди за към 30 години затвор – как тогава е станало така, че има чисто съдебно минало? Как е спипван да произвежда такова количество фалшив алкохол, с което може да се напие цяла България, да придобива незаконно общински имоти, да заплашва с убийство, да не плаща данъци, да бъде най-големия длъжник на ВИК в държавата – и си е останал недосегаем? Виждал съм неговата къща още през 90-те години: улицата покрай този кич беше преградена с бариера, а до бариерата имаше караулка с пазвантин (далеч преди Трактора да курдиса същия естериор на уличката на баретите) – и това ли е останало неизвестно за българските магистрати? Или дребната подробност, че в същата тази къща се пазеше стоманена каса за скъпоценности с размерите на трикрилен гардероб? И – дори да оставим всичко това настрана – как трябва да реагира прокуратурата срещу човек, който се кани да реже глави и да превръща България в Косово? Това не е ли заплаха за етническия мир?

Това бездействие да ви напомня за нещо? Да не би пък “героите” на българския преход да имаха различна съдба? Или прокуратурата да не знаеше мащабите на имането на Илия Павлов, Емил Кюлев, Васил Божков – Черепа, Самоковеца, Доктора и десетки още подобни? Някой да се сети да провери това имане, да се запита откъде е дошло, плащат ли се за него данъци? Не. И може би в този случай обяснението ще бъде, че прокуратурата не е била сезирана от МВР.

Какво ли пък е правило през всичките тези години вътрешното министерство? Или може би Кирил Рашков е проявил своя феодален нрав едва сега, а преди това е бил света вода ненапита? Ще си направи ли някой труда да хване за врата всички отговорни по веригата – от селския полицай до шефа на пловдивското МВР – и да изброи всички жалби на пострадавшите, които са заведени срещу него? И ще се намери ли някой да потърси отговорност – ама персонална отговорност – от този, дето е покривал, замазвал и оставял “на трупчета” издевателствата на циганския бос; от този, дето не е допуснал нито една от 30-те преписки срещу него да прерастне в съдебно дело? Защото се разбра, че и прегазеният с бус Ангел Петров е бил заплашван – и полицията е била сезирана за тези заплахи, само че, кой знае защо, не им е обърнала внимание.

Прокуратурата и МВР обаче мълчат и замазват не само по отношение на “царския” или по-точно мутренския аспект на драмата в Катуница. Нещата имат и друга страна – и там вече можем да дирим етническото. За тази драма се чу най-вече защото злият герой в нея е цар Киро – сиреч една публична, широко известна личност. Тя обаче е играна много пъти без публика – и в най-затънтените крайща на България. И е свързана с наглост, насилие и безнаказаност – само дето на мястото на цар Киро се мъдри произволен представител на ромската общност.

Битовата престъпност, упражнявана от циганите, съвсем не е измислица. Тя е ежедневна реалност за мнозина български граждани, имащи нещастието да са останали в селата и малките градчета, защото просто нямат къде да отидат. И ако тук става дума за два човешки живота, десетки други са угаснали, без никой да ги забележи.

Има хора, които са перманентно тормозени, бити, ограбвани, изнасилвани. Има селяни, които просто не могат да си опазят реколтата, има къщи, които буквално изчезват от керемидите до основите, ако бъдат оставени без надзор. Има горски, които не смеят да се намесят, когато поредната банда изсича горите на тяхното стопанство – и с основание, защото убитите при подобни обстоятелства не са един или двама.

Всичко това се състои пред очите на прокуратурата и полицията – но възмездието или липсва, или е несъответно на извършеното престъпление. Пита се защо. Ами защото щяло да възникне етническо напрежение, е дежурният отговор.

И ето го сега етническото напрежение – можем да го видим озарено от пламъците на дворците Кирови в Катуница. Именно липсата на възмездие за престъпленията – и именно дефицита на справедливост са го помпали години наред. Кладата на омразата може да пламне за секунди: днес циганите в Сполипино са въоръжават, а футболните хулигани, разните скинари и екзалтирани националисти подготвят поредния си набег – един Господ само знае какво може да се случи утре.

Накрая и големият проблем: циганите не били интегрирани. Ами те и не искат да се интегрират – но това е следствие, а не причина. Някой допусна те да не искат това, някой носи отговорност за тяхната днешна безотговорност. Някой допусна възможността да не искат да работят и да не дават децата си в училище, но да получават социални помощи до откат. И някой прояви безумна толерантност към техния основен аргумент: бедни сме, гладни сме. Ако случайно някой не го знае, с този аргумент на уста вилнеят десетки банди, помитащи всичко по пътя си.

Сигурно защото има хора, на които циганите са нужни именно такива, каквито са. Които печелят от тяхната неграмотност, от тяхната дезинтегрираност, от тяхното морално безразличие. Нужни са най-вече по време на избори, защото винаги избират този, който плаща. Сигурно и на такива насъщности се дължи безметежното битие на цар Киро – широко известен в политическите среди именно с посредническите си функции при купуване на гласове.

Такива като него просто не ги съдят. Или почти. Имаше едно единствено изключение: Цветелин Кънчев. Дон Цеци го осъдиха и тикнаха в затвора – и дължим това богоугодно дело не на някой як и безстрашен мъжага, а на една жена, която събра необходимия кураж, за да отсрами поне веднъж своето съсловие – Нели Куцкова. Ако мислите, че при тоя случай се е разминало без опасности и политически чадъри, лъжете се.

Само че какво се случи след това? Дон Цеци, окошарен за побой и отвличане, бе пуснат от съда през 2003 г. за “добро поведение” и окончателно помилван от вицепрезидента на България Ангел Марин през 2005 г. Тъкмо навреме, та да може Георги Първанов да разчита на ромските гласове за президентските избори през 2006 г. И сега същият този президент отърчава в Катуница и показва примерно политическо поведение. Един вид “спасява” България от етническа криза.

Същата между впрочем вече е тук. Българите разбраха, че няма оправия с “ромския” проблем, взеха нещата в ръцете си и започнаха да го решават с обръщане на коли и коктейл “Молотов”. Има предостатъчно радикални идиоти, които потриват ръце и се готвят да налеят масло в огъня – което по природа им се нрави, особено по време на избори. А има и една стогодишна партия с достатъчен терористичен и ченгеджийски опит, която пък се кани да използва радикалните идиоти, за да й решат иначе нерешимите проблеми – та ако ще за целта да изгори и половин България.

В това е проблемът: нашият и на ромите, изобщо българският проблем. Имаме да се справяме не толкова с циганите, колкото с циганията в самите нас. Можем да се справим само ако някой не на думи, а на дело наложи равенство пред закона: и за ромиските престъпни кланове, и за разните родолюбци, дето искат да направят циганите на сапун. Това обаче едва ли може да се очаква от сегашните играчи на политическата сцена.