Руският блогър Алексей Навални

   Борецът срещу корупцията и известен блогър Алексей Навални е една от централните фигури на протестите и гражданската активност, които поставят под съмнение резултатите от руските
парламентарни избори от четвърти декември.
   Твърди се, че той е и единствената видна опозиционна фигура, появила се в Русия през последните пет години. Освен това дължи политическата си известност почти изцяло на активността си като
блогър.
   Издигането на Навални като фактор в руската политика започва през 2008 година, когатов блога си той се захваща с темата за предполагаеми законови нарушения и корупция в някои от най-големите руски държавни корпорации като  енергийните гиганти  Газпром, Роснефт, Транснефт и банката ВТБ.
   Дотогава той е сравнително второстепенна фигура, просто член на различни опозиционни организации. Занимава се и с националистическа политика, участва в няколко ежегодни
националистически демонстрации на сила, наречени Руски маршове.
   Работи в областта на търговското право. На 35 години е, женен, с две деца.

    "Генератор за жалби"
    Когато Навални пренасочва вниманието си от политическата дейност и към борбата с корупцията, той изведнъж става много по-популярен като блогър.
   През декември 2008 г. блогът му има малко над 1500 редовни читатели. През май 2010 г. те са вече над 11 хиляди, а днес са над 60 хиляди. Регистрацията му в Туитър има над 117 хиляди последователи.
   Благодарение на популярността на блога си той започна да мобилизира интернет потребителите да взимат активно участие в антикорупционните му кампании чрез метод, нарече от него "генератор на жалби".
   "Генераторът" действа, карайки интернет потребителите да изпращат стотици онлайн оплаквания до следствието и до  надзорни  органи с настоявания да разследват случая, с който Навални се
занимава в даден момент.
   Една от най-забележителните му онлайн намеси е свързана с твърдения за злоупотреба с 4 милиарда долара (3 милиарда евро) от държавния консорциум Транснефт, който се занимава с преноса на петрол по магистралните тръбопроводи.
   Ключовият му материал по този въпрос получи над 9900 коментара и привлече вниманието на по-независимите основни руски  медии.
   Навални е разследвал и твърдения за корупция и злоупотреби в различни правителствени служби. През 2010 година използва генератора си за оплаквания, за да настоява за разследване, след
като германският автомобилен производител Даймлер призна, че е плащал подкупи на руски чиновници.
   През 2011 година Навални се отказа от своята онлайн антикорупционна дейност и създаде уебсайта Rospil.info, чиято цел е да изобличава и разследва корупцията при възлагането на държавни поръчки.
   Роспил действа по различен начин от предишните му проекти. Вместо просто да търси помощ от онлайн доброволци, господин Навални помоли поддръжниците си да допринесат с пари за проекта
му чрез онлайн система за плащания, която му позволява да наема правни експерти, за да обработват и проверяват информацията, получена от широката общественост.
   Роспил докладва в сайта си, че е подал 73 сигнала до федералната антимонополна служба за нередности при отпускането на държавните поръчки и че 39 от тези жалби са били определени
като основателни.
   Сайтът привлече широко медийно внимание, както в Русия, така и по света, и направи Навални много известен.
   Но усилията му да търси отговорност от висши чиновници и ръководители на държавни корпорации в общи линии се натъкнаха на  непреодолими юридически пречки. Той удържа най-забележителната
си победа, когато чиновник от здравното министерство бе принуден  да подаде оставка заради подозрително скъп проект в областта на  информационните технологии.
   Навални се сблъска и с мръсни номера и клевети от страна на подкрепящи Кремъл интернет потребители, стана обект на криминално разследване, за което повечето наблюдатели са на мнение, че е политически мотивирано.
  
    "Партия на мошеници и крадци"
   От февруари насам господин Навални провежда съгласувана онлайн кампания срещу партията на министър-председателя Владимир Путин "Единна Русия", която нарече "партия на мошеници и крадци". 
   Той организира онлайн конкурс за най-добър плакат и най-добра песен в YouTube, които да атакуват "Единна Русия". Качи видеоклип в YouTube, в който обвинява партията, че не е успяла да спази програмните си обещания. Клипът е гледан над 1.8 милиона пъти.
   Централното послание на клипа и на други онлайн полемики беше, че хората трябва да отидат на изборите на четвърти декември и да гласуват за всяка друга партия, но не и за "Единна Русия".
   А фразата му "партия на мошеници и крадци" не само стана една от най-често употребяваните по време на кампанията, но бе подета и от някои по-големи партии, особено от левоцентристката
"Справедлива Русия".
   Възприемането на този лозунг изглежда е донесло дивиденти,  тъй като рейтингът на "Справедлива Русия" се покачи от около 3-4 процента по време на проучванията, когато започна кампанията,
до 13 процента на самите избори.  На 5 декември В Туитър лидерът на партията Сергей Миронов благодари на  Навални, че му е заел  фразата.

 
   Поражението на "зомбиращата кутия"
   Самият Навални приветства резултите от изборите, според  които подкрепата за "Единна Русия" спадна с почти 15 процента,  като победа на социалните медии и поражение за "абсолютния монопол" на телевизията, или "зомбиращата кутия", както той я нарича.
   "Научихме се как да даваме информация на милиони хора без нея (телевизията)", написа той в блога си.
   Но той все пак беше ядосан заради резултата в Москва, където "Единна Русия" спечели около 46 процента, въпреки прогнозата за по-малко от 30 процента, която даваха последните проучвания.
   Навални прикани читателите на блога си да се присъединят към опозиционна демонстрация в центъра на Москва вечерта на 5-ти  декември под надслов "Върнете откраднатите избори".
   По-рано той използва блога си, за да търси подкрепа за  националистки протест срещу държавните субсидии за Северен Кавказ и за да разгласи тазгодишния Руски марш. Но това е първият път, в който той излиза с апел към читателите си да се присъединят към явна антикремълска демонстрация.
   Към него се присъединиха други изявени блогъри и журналисти, които по-рано се държаха настрана от опозиционните протести, например Рустем Адагамов и Олег Кашин.
   Протестът събра няколко хиляди души и беше най-голямата демонстрация от този род в Москва след идването на Владимир Путин на власт през 2000 година.
   Той приключи с ареста на около 300 души, включително на Навални.
   Според Алексей Венедиктов, главен редактор на радио "Ехото на Москва" и един от най-уважаваните наблюдатели на руската политическа сцена, арестувайки Навални, руските власти са допуснали "политическа грешка".
   В публикация в уебсайта на "Ехото на Москва" Венедиктов казва, че арестът ще превърне Навални от "онлайн лидер в лидер и извън интернет" и ще му помогне да спечели и подкрепата на хора, които не са съгласни с някои от идеите и действията му.
   "В миналото политически грешки като тази са стрували скъпо на тези, които са ги допускали. Не веднага, но неизбежно. Уви!",  заключава Венедиктов.
 

(БТА)