МАРКС, ЕНГЕЛС, ХИТЛЕР И ГОЦЕ (Част втора)

ЦИТАТИ  ОТ  ПЕРИОДА  1860-1885

Събралият цитатите Джеймс ДеМео  прави следната забележка:  «Маркс и Енгелс редовно използват унизителното   “nigger”, добре известно като крайно обидно сред обществените реформатори за онова време, като от време на време използват и по-малко обидното  “negro”. Дори и в средата на деветнайсти век, въпреки борбата на определени християнски среди за премахване на робството в Америка и Европа, темите за расовото равенство и човешките права по това време са били много дискутирани, както и расовите теории. Британската империя премахва робството в 1833, така че Маркс и Енгелс показват ясно своите расистки убеждения с език, който повечето образовани хора вече елиминират от речника си като част от обществените реформи. От цитатите им се вижда, че на тях съвсем не им е пукало за съдбата на черните роби, нито за «страдащите» от това «либерали».

----------------------------------------

«Много цитати от Енгелс изразяват омраза и арогантно чувство за превъзходство към други етнически групи, като например славяните или индийците и китайците («наследствено тъпи») ; ирландците («малко по-различни от диваците... предпочитащи пиянство... по характер свързани с французите и особено с италианците»), скандинавците («грубияни и вечно пияни»); балканските народи («тия мизерни отпадъци от някогашни нации, сърби, българи, гърци и друга паплач, които либералите умират да защитават в интерес на Русия, си отнемат един на друг дори и въздуха, който дишат , докато си режат лакомите гърла»); турци («тази прекрасна територия има нещастието да е населена от различни раси и националности, измежду които е трудно да се каже кой от кой е по-малко годен за цивилизация»).

--------------------------------------

«Понеже е негър той е по-близо отколкото всички нас до животните и без съмнение е най-очевиден техен представител». Това е писмо от Фридрих Енгелс до Лаура, дъщерята на Карл Маркс и се отнася до нейния съпруг Пол Лафарг (април 1887). Енгелс е решил, че може да си позволи мръсотия от тоя сорт по отношение на съпруга на Лаура, Лафарг, понеже и нейния баща Карл Маркс се е противопоставил много злобно на брака й за «негър». Маркс го нарича «малкото негърче» и «горилата». От своя страна майката на Лаура, Джени Маркс, пише на Енгелс, че се надява дъщеря й да не наплоди «десетина малки негърчета». Очевидно тоя вид безсрамен расизъм е бил нещо обичайно за семейство Маркс».

---------------------------------------

«...Ласал, тоя еврейски негър... сега ми  е напълно ясно, съдейки по черепа и по косата му, че произхожда от египетските негри, като допуснем че майка му или баба му не са се съешавали с негри. Ето тая смес между юдеи и германци в смес с негри може да произведе много особени създания. Нахалството на тоя човек е също подобно на негърското.»   Карл Маркс в писмо до Фридрих Енгелс във връзка с неговия политически опонент Фердинанд Ласал, юли, 1862.

---------------------------------------

«Най-интересното запознанство, което имах тук, беше с полковник Лапински. Той, без съмнение, е най-умния поляк, който съм срещал, освен че е човек на делата. Неговите симпатии са изцяло на страната на Германия, макар че по обноски и език е нещо като французин. Той не се интересува изобщо от борбата на разни националности и познава само расовата борба. Мрази без изключение  всички на Изток – руснаци, турци, гърци, арменци и т.н.»  Карл Маркс в писмо до Фридрих Енгелс, септември 1863.

----------------------------------------

«Русия е име, узурпирано от московците. Те не са славяни и въобще не принедлежат към индо-германската раса (днешния термин е «индо-европейци», бел. на преводача). Те са натрапници, които трябва да бъдат прогонени на изток от Днепър и по-далече.»  Карл Маркс до Фридрих Енгелс, писмо от 1865.

----------------------------------------

«Виждали ли са тия господа революция? Революцията, без съмнение,  е най-авторитарното нещо,доколкото ми е известно. Това е  акт когато една част от населението налага своята воля над останалата част чрез оръжия, щикове и оръдия, които са по начало авторитарни средства. Партията-победителка трябва да поддържа властта си чрез терор, който оръжията й вселява в реакционерите».  Фридрих Енгелс, «Противоречия с анархистите», 1873.

----------------------------------------

«Тоя човек е прекалено умен. Отгоре на това с такива обидно вулгарни демократични аргументи! Да принизи насилието до там, че да бъде отхвърлено, когато ние всички знаем, че нищо не се постига без насилие!» Фридрих Енгелс до Вилхелм Блос, писмо от февруари, 1874.

-----------------------------------------

«Вижте например тия размити и чисто демократични искания в програмата, някои от които са само модни, като например «законодателство от народа» както в Швейцария, което носи повече вреда, отколкото добро, ако изобщо служи за нещо... Така че, след като държавата е само временна институция, от която има полза в борбата, в революцията, за да мачка нейните врагове със сила, би било истинска лудост да се говори за «държава на свободни хора». Доколкото пролетариатът все още използва държавата, той я използва не с цел  свободата, а да  подтиска враговете си».

---------------------------------------

Компромисът с последователите на Ласал доведе също до компромиси с други недопечени елементи, но също така и с една голяма група инфантилни студенти и премъдри професори, които искат да придадат «по-висок, идеален» смисъл на социализма, тоест да заместят неговата материалистична основа чрез модерната  митология за богините Правда, Свобода, Равноправие и Братство. Когато самите работници престанат да работят и станат образовани, те винаги предизвикват «теоретични» проблеми и са винаги готови да се присламчат към обърканите глави на гореспоменатите «просветлени» касти. Карл Маркс до Адолф Зорге, писмо от октомври 1877.

------------------------------------------

Ето и няколко цитата от Маркс и Енгелс, които Александър Солженицин споменава в речта си «Комунизъм – наследството на терора», произнесена пред американските профсъюзи на 9 юли 1973. Речта може да се намери лесно на интернета и е включена в редица книги. Солженицин цитира от трудовете на Маркс и Енгелс, издадени в 1929:

«Реформите са признак на слабост» (Том 23, стр. 339),

«Демокрацията е нещо много по-опасно, отколкото монархията и аристокрацията» (Том 2, стр.369)

«Политическата свобода е фалшива свобода, по-лоша и от най-лошото робство» (Том 2, стр. 394)

«...Нужно е да повторим годината 1793. След като вземем властта за някои ние може да се превърнем в чудовища, но от това никак не ни пука.» (Том 25, стр.187)

-----------------------------------------------

«Никаква друга война вече не евъзможна за Прусия и Германия, освен световна война, и то война, чиято жестокост и ефект никой не може да си представи. Осем до десет милиона войника ще бъдат избити и в тоя процес ще унищожат Европа повече,  отколкото облак  от скакалци биха го направили. Унищоженията след Тридесет-годишната война ще бъдат постигнати само за 3-4 години: глад, зарази, обща деморализация сред армиите и сред населението, пълен и безнадежден хаос в търговията, промишлеността и финансите ще свърши в пълен банкрут; ще бъдат сринати всички стари държави, заедно с техните традиции, и то до такава степен, че десетки царски корони ще се търкалят по улиците и няма да има никой да ги вдигне; ще бъде невъзможно да се предвиди как всичко това ще свърши и кой ще надделее в тая борба... Само едно нещо ще бъде абсолютно сигурно: пълно безсилие и създаване на условията за крайната победа на работническата класа.»

-----------------------------------------------

Бележки на преводача: Ако на някои от читателите тези цитати се сторят взети от «Моята борба» на Хитлер или от червената книжка на Мао, то е защото и двамата са отлични ученици на Маркс и Енгелс. И Хитлер, и Гьобелс са много добре запознати с марксизма. За това Хитлер е имал на разположение цели четири години докато е лежал в затвора.

Добре обучен в марксизма е и българския президент Гоце Първанов. Разликата между  арогантни мракобесници като Никола Филчев от една страна и Гоце Първанов от друга е само степента, с която подтискат тиковете си към насилие, или  мълчанието като начин за укриване на  непригодния им към демократичен живот речник. Фактът, че този президент беше изтърпян цели десет години, е голям пасив и извращение в международната репутация на страната, точно като последствие на марксистката му закалка, изродена във форма на демократичен лидер.