Голямото “или-или” за Бойко Борисов

"За ядрена централа, за петролопроводи, газопроводи се подписва в пиано-бар, на коляно... Подписваме го, ама, 1 година след това трябва да си изчистим детайлите... Все едно на твоя език да го кажа – ще се женя днеска, ама, след 1 година ще започна да спя с жена ми... Ама, след 1 година тя е избягала вече жената.“

 Бойко Борисов, министър-председател

Можем само да се надяваме, че и България е избягала от мъртвата хватка на петролопроводи, газопроводи и атомни централи. И че няма да ставаме N-тата република на Евразийската империя, както в прав текст пожела Путиновата орда “Единна Русия”.

И ако Бойко Борисов докрай удържи тази геополитическа битка, трябва наистина да бъде поздравен – и поне част от греховете му – простени. А трябва, защото това е много по-важно, отколкото че ритал топка или че строял магистрали вместо културни домове.

Трябва, защото няма кой друг да я проведе вместо него. Не знам дали последователните и правоверни десни са си дали най-сетне сметката, че нямат реално политическо представителство – или още мечтаят как Костов ще се върне на бял кон и ще оправи всичко в България.

Уви, никакъв бял кон не се задава. Най-много някакво дръгливо магаре, което климка по моста на оцеляването.

И докато не се задава, трябва да потърсим други начини България да оцелее. Колкото и да ни боли – и колкото и да ни е неприятно. Колкото и абсурдна да е, дори патологична, политическата “ситуация”. И нашата, но и глобалната такава.

Разполагаме ли с друг вариант да не ни набият “големия шлем” до очите? Не.

Имаме ли друга версия за отбиване на усилията на Петата колона: на всички тези комуняги, ДС-офицери, Гоцета и Станишевци? Не.

Имаме ли собствени сили и властови ресурс да предотвратим възможността България да кривне пак към Кремъл, омотана в тръби и енергийни зависимости? Не.

Е, ами тогава? Тогава просто нямаме друг избор, освен да подкрепяме всяко усилие, опитващо се да предотврати това кривване. Все едно е чие: на Дянков, който се зарече да не даде нито лев за АЕЦ “Белене”, на Трайков, който заяви недвусмислено, че печелившият вариант за България е нов ядрен блок в АЕЦ “Козлодуй”, а площадката на “втора атомна” можела да послужи и за други цели. Или дори на самия Бойко Борисов, който за пореден път се изрепчи на негодяите, които продадоха България в пиано-бара на Мишо Бирата.

За мен като дясно мислещ човек никак не е лесно, нито пък уютно да кажа това, което казвам. Но вярвам, че има ситуации, в които интересите на България стоят над дясното и лявото.

Днес е такава ситуация. Ще попитате защо. Ами защото Путин за пръв път, откакто е дошъл на власт, е в политически неустойчива позиция. За пръв път неговата власт е застрашена. И за пръв път не му е до тръби и ядрени централи, до Евразии и енергиен рекет. Сега го интересува само как да си осигури мнозинството на президентските избори – и как да затапи опозицията в миша дупка, та да не й се чува гласа.

Иска му се, ама не може. И все по-малко ще може за в бъдеще. Затова сега е златният шанс на България – сега тя наистина може да се откачи от енергийната примка на шията. Сега тя може да докаже своята лоялност като партньор на Запада, може да даде своя, макар и мъничък принос в свалянето на една от последните големи сатрапии на планетата. Това е достойна мисия. И шанс, който не бива да бъде изпускан.

Знам много добре възраженията, които могат да се направят. Амо Бойко е същият – и също от петата колона – я да си спомним Валентин Златев, я да си спомним хвалбите му за Тодор Живков, я да преровим старите вестници и да видим колко пъти си е обръщал мнението за енергийните проекти...

Да, знам колко пъти си е обръщал мнението. И съм го писал не веднъж и дваж. Но има и неща, които не могат да се пренебрегнат. Демонстративният отказ от Бургас-Александропулис трудно може да се обясни с Валентин Златев. Кой – ако не тъкмо той, би пледирал именно за него?

Разиграването на топката с АЕЦ, което очевидно къса нервите на руснаците, също не може да се обясни със задкулисни игри в тяхна полза. Казаното от Трайков по адрес на този проект предвещава развръзка на дългата игра. Ще доживеем и ще видим.

В крайна сметка в живота има ситуации на или-или. Сега е такава ситуация. Или премиерът ще защити националния интерес и ще отреже ядрената нелепица така, както отряза Бургас-Александропулис – и тогава трябва да бъде подкрепян, защото въпреки слабостта на Путин ответният удар, който ще се стовари върху плещите му, не ще да е от най-слабите. Или премиерът ще капитулира, ще предаде националния интерес и ще се присъедини към дългата верига на рубладжиите – и тогава всички трябва да застанем срещу него – на улицата, с гражданско неподчинение – по всички възможни начини, колкото и каквото да ни струва това.

Затова не бързайте да се присмивате на лафовете, цитирани в началото. Не е толкова смешно, колкото изглежда. Бих му дал обаче един съвет: нека не оставя подписантите в пиано бара на Мишо Бирата да се измъкнат по терлици. Той е премиер на страна, изгубила милиарди от техните подписи – които освен всичко друго поставят на карта националната й сигурност.

Не е зле премиерът да си спомни за чл. 103 от Наказателния кодекс, съгласно чието съдържание: “Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация умишлено ги води във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 9.” Какво по-злоумишлено изпълнение пред чуждо правителство, нанесло огромни вреди на републиката, от договарянето на големия шлем по късна доба в злополучния пиано-бар?

Или – ако този член му се вижда непригоден, може да използва член 220, съгласно който “Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.”

Несъмнено все още настоящият псевдопрезидент е длъжностно лице – и несъмнено вредите за страната ни от договорената пряко от него сделка са в особено големи размери. Което от своя страна налага приложението на утежняващата алинея втора, съгласно която в такива случаи наказанието е “от три до десет години лишаване от свобода и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7”.

Или, ако и този член не е задоволителен, то тогава може да бъде приложен чл. 282, който гласи: “Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.” При тежко превишаване на властта или правата влиза в сила ал. 3, съгласно която наказанието е от три до десет години.

Някой случайно да се съмнява, че договаряйки своя “голям шлем”, българският псевдопрезидент е превишил правата си – в ущърб на България и в полза на Русия?

Длъжен съм да подчертая: премиерът не само че може, но и е длъжен да заведе наказателно дело срещу лицата, договорили и подписали договора за АЕЦ “Белене” и другите “големи енергийни проекти”. Той е, тъй да се каже, материално отговорното лице – и нему се пада задължението да подири наказателна отговорност за причинените щети на държавата – които до този момент вече чувствително надхвърлят споменатия от него милиард.

Съвсем отделен въпрос е как ще реагира съдебната ни система на такъв иск. По-важното е да бъде реализиран – и с това да се покаже ясно политическа воля. А ако съдът бламира иска на държавата – има вече и европейски съдилища. Нека те решат кой носи отговорността и съответно – кой трябва да плаща неустойките за договорите, сътворени от самите тях.