Спирки по пътя за никъде

           Руският патриарх Кирил обявил, че хората имат право да изразяват несъгласие с политическата ситуация в страната. Нещо повече – че властта е длъжна да се вслушва в мнението им и съответно – да коригира политиката си. Защото, ако властта остане „безчувствена към протестите, това е лош знак” -  знак, че не е способна да се самонастройва.

            Трудно може да се приведе пример кога властта в Русия се е самонастройвала според общественото мнение. По-скоро се е случвало обратното – общественото мнение е било принудено да се „самонастройва” според властта.

            Затова декемврийските протести бяха симптоматични - те показаха желание за нещо различно. За нещо извън сценария на самоудължаващата се власт, за живот извън обичайния й контрол, който тя смята за естествен и задължителен.

            Поривът към нарушаване на сценария е дразнещ и неприемлив за нея. Показателна е реакцията на настоящия премиер и почти сигурен бъдещ президент на страната, който сравни белите ленти на протестиращите с кондоми. Той очевидно пренебрегна съвета да се вслушва в сигналите отдолу. А тези сигнали са недвусмислени.

            Но ето, че и генералният прокурор на Русия Юрий Чайка, както и секретарят на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев виждат в протестите не волята на хората, а чуждо влияние, преследващо „нечистоплътни цели”. Подобна преценка за собствения ти народ издава пренебрежение. Тя подценява способността на руснаците сами да поискат промяна в предрешеното статукво. За сметка на това се изтъква някакво външно недоброжелателство.

          "Чрез различни неправителствени организации и фондации, а понякога и директно от чужбина се правят опити за въздействие върху мнението на хората в Русия. За целта се използват различни  модерни технологии, впрочем изпробвани вече в редица други държави, включително възможностите на социалните мрежи в интернет", казва Патрушев почти с тъга за времето, когато нямаше такива технологични „дивотии” за мигновена комуникация.

          Тенденция неудобните факти да се приписват на чужда намеса прозира и в обясненията на руски експерт за аварията на междупланетната станция „Фобос-Грунт”. Обяснението е, че тя би могла да е предизвикана от радарите в Аляска. А Николай Родионов – генерал-лейтенант в оставка, смята, че „вероятно не може да се говори за някакво целенасочено въздействие върху всички” изстреляни от Русия сателити, които падат напоследък на Земята. Но очевидно допуска, че такова въздействие е възможно сред споменатите сателитни неблагополучия. Причина - мощни наземни установки, разположени в други държави.

            Убийства на журналисти, потъване на кораби, падане на самолети. Особено потресаващо бе пропадането на бебе заедно с количката му в бездна след хлътване на тротоар – пред очите на майка му и на баща му. Едва ли всичко това би могло да се обясни само със зловредна чужда намеса.

            У нас също търсят причините навсякъде другаде – освен у себе си. При сегашното „разпределение на порциите” всеки търси вина у опонента си. Търсят я на фона на поредна трагедия.

            Министър-председателят хвали куче, открило убито момиче – изчезнало преди два месеца. Кучето заслужавало пържоли. Сестрата на убитото момиче трябвало да се извини на МВР за крайните си оценки. Той се бил извинил вече на близките на момичето.

            Уместно ли е да се хвали куче на фона на мъртъв човек. Все едно го е спасило.

            Министър-председателят оприличава пържолите за кучето на ордена „Стара планина” за вицепрезидента. Тук се намеси самият президент с въпроса – ако министър-председателят не е бил съгласен с награждаването на вицепрезидента – защо от Министерския съвет е дошло решение за награждаването и защо министър-председателят е приподписал указа. Да, въпросът е уместен.

            Отделен въпрос е с какво вицепрезидентът заслужи най-високия орден в държавата. С осъдените престъпници, които помилва, със съпротивата си за присъединяване към НАТО като действащ офицер, заради която беше уволнен от предишния президент Петър Стоянов, или с нещо друго.

            Развитието е, че вицепрезидентът е обиден и връща ордена си на министър-председателя. Т.е. – чувства се в позицията на морален победител, понесъл душевни щети. Затова нямало да присъства на церемонията за встъпване в длъжност на новия президент.

            Разпад.

            Общуването на държавните мъже помежду им и с хората слезе на твърде ниско ниво и загърби държавността изцяло. Диалогът се сведе до махленска разправия. Готовността и стръвта, с която изпадат в нея, ги фотографира в неизгодна за тях светлина. Но може би това е истинската им същност. Тя избива именно в такива случаи, не когато четат предварително написаните им речи и обръщения. Сега безпощадно се разкрива какво им е най-скъпо - рейтинга им. Не благополучието на сънародниците им - гласоподаващи или не. Те ревностно бдят не над законност, норми и морал, а над себе си.

            Мачът или политическият ни сапунен сериал продължава, а публиката ошашавена следи в чие поле е топката и кой как ще отговори. Следи сблъсъка на „титаните”.

            Те отказват да се самонастройват в посока на сигналите отдолу. Те следват своите собствени сигнали, според които са винаги прави и непогрешими. А може би ние не излъчваме категорични сигнали – че не сме съгласни да ни управляват така.

            Съперници ли са наистина „спорещите”? Алтернатива ли са един на друг или мандатите им са поредната спирка, която води към никъде. А докато българският локомотив допухти до крайната спирка без изход – те ще спорят кой е бил по-полезен по пътя към джендема. Защото до друг път – нямат нито способност, нито намерение да ни отведат.