ТЕ ОТНОВО СЕ ТОЧАТ ЗА ВЛАСТТА

Да бъдем точни – Първанов се гласи да управлява отново. До него и отхраненото със сребърната лъжичка на Политбюро Сергейче също се гласи за власт.

Да припомним на читателите, че те и досега не са преглътнали резила, че паднаха от власт и че не друг, а един Бойко им я отне. Дълго време не вярваха, че това е станало. Преди изборите със самоувереността на досаден всезнайко ченгето-президент дори подкани с подигравателен тон Бойко Борисов да побърза с формирането на нова коалиция, в която, разбира се, щеше да е БСП.

Както знаем, осраха се и жестоко ги заболя, ама наистина жестоко. Това всъщност беше първото и най-сериозно събитие, с което пред тях се изправи неизвестността в политиката. А на неизвестност те, комунистите, не са свикнали. Не очакваха, че хората ще излязат масово срещу наглостта на турското ченге  Доган и срещу особено лигавото руско-българско мелезче Станишев.

Изборите бяха наистина първия опит на българите да се покажат като свободни гласоподаватели за целия така наречен преходен период, и то без да им пука.

Не се съмнявайте когато ви казвам, че ги заболя жестоко и много дълго време след това си ближеха раните. Ако имаше поне един добър урок да си извлекат от тоя провал, той беше да взимат предвид неизвесностите зад кьошето на историята. По всичко изглежда обаче, че това не е станало, че позициите им на идеологически пуяци продължават; че зад тънката им партийна завеса се крият същите идиотски марксистки изгъзици, заради които се провалиха в 1989.  

Днес те искат реванш, те искат отново да са на власт, но далеч не само защото партийното им его е наранено, а защото без властта партията им отива неизбежно и сигурно на боклука: те ще загубят финансовата си свобода, нови закони ще ги следят по-отблизо, ще загубят възможността да използват Европа и най-важното – да завличат бавно, но сигурно България към Русия, към устойчивостта на нейната имперска простащина и последен гарант за финансовото им оживяване.

Но  има и нещо, което е наистина опасно, или по-точно казано злокобно, а това е въпросът дали пътят им към властта не е очертан от планирана дестабилизация на страната, която стратезите на Държавна Сигурност са измъдрили? Не изглеждат никак изолирани от политическия живот нито палежите на коли, нито убийството на момиче, нито засиленото публично напрежение. Без съмнение изглежда ще има и други събития, нетипични за българския начин на живот, сякаш целящи да създадат психоза на несигурност и политическа поляризация, от която те, БСП,  да излязат като единствените способни да въведат ред и законност.

Те мразят Бойко Борисов по много причини и една от тях е снобизмът им като към политически орангутан, който си позволява и да ги дразни. Отдавна изработеното им високомерие ги кара да го кълват доста невъздържано, почти истерично, макар че и самата им партия се самоизяжда – така както е било винаги за цялата им терористична история, освен официалната пропагандна илюзия за тяхната монолитност. Един коварен план би бил да създадат непоносима атмосфера на несигурност след серия от смущаващи събития, за да подронят устоите на Борисов и да го принудят към ранни избори.

В атаките срещу сегашното управление най-вероятно ще участват и мракобесници като Алексей Петров и Никола Филчев с техните широки мрежи за шантаж и принуда. Като за подправка ще е неизбежен и някой и друг труп.

Като за малко оспоримо доказателство да си спомним, че досегашният президент е показал по много нервозен начин злобата си към Бойко Борисов няколко пъти. От такова злопаметно същество, атакуващо публично изпълнителната власт още от първия й ден, можете да очаквате още по-засилена пропагандна омраза.

За съжаление, Бойко Борисовата голяма уста е неговия най-сигурен враг и дали кожата му е достатъчно дебела да издържи на калта, с която ще бъде оплескан, ще покаже само бъдещето.

Миналото му също не е негов приятел – това е неговата слабост, тъй като е неизбежно свързано с Първановци и цялата им мафия. От тогава с тоя негативен багаж от миналото той носи и страха да действа решително и затова оставя на министрите си да му вадят кестените от огъня. С такива врагове обаче той има малко шансове да излезе невредим от конфликтите, които го чакат.

 Във всеки случай дори и тиква като неговата заслужава да остане на власт, ако с това страната се отърве от най-отвратителната и най-опасна политическа формация след 1989, на която българите продължават да плащат прекалено скъп данък кръвнина.