ДС-православие

Единадесет от членовете на Светия синод, върховният орган на Българската православна църква, се оказаха агенти на ДС. Ако към тях прибавим и патриарх Максим, назначен на този пост по изричната воля на ЦК на БКП, картинката става безпощадно ясна.

България отдавна не е изживявала такъв срам. Логично беше да го очакваме: имахме вече държавен глава от ДС. Но все пак…

Все пак става дума за църква. За наместниците Божии тук, на земята. За тези, дето уж въплъщават християнските добродетели, дето уж са призвани да служат за пример как се спазва мярата между добро и зло. За тези, дето уж били отговорни единствено пред Господа Бога.

Съжалявам, че трябва да го кажа, но всякакво премълчаване тук е неуместно – нещо по-лошо, всяко премълчаване вече ни прави съучастници. Нищо християнско няма у тези “свети” отци, нищо християнско няма и в тази църква. Бог се е отвърнал от тях, а те са омерзителна гротеска, оскверняваща искрено верующите.

Те не могат да бъдат посредници между вас и Божията воля. Могат да ви посредничат само спрямо работодателите си от “Позитано”. Не могат да бъдат ваши изповедници, не можете да се доверите на мърлявите им уши. Впрочем какво става с тайната на изповедта, ако отецът, пред който се изповядвате, е доносник?

Те не могат да ви дадат убежище в своите храмове, защото тези храмове очевидно са явочни квартири – а Бог не посещава такива. Те не могат да опрощават греховете ви, защото техния грях пред Бога надвишава този на Юда. Това е грехът на подмяната: чрез тях беше подменена вярата на хората. Те не бяха опора на своя народ в тежките десетилетия на комунистическата тирания – напротив, тяхната функция беше да отнемат тази опора. Да обезсмислят и обезсилят духовното като спасителна перспектива.

Резултатът е видим днес. В цялата бездуховност, сред която живеем.

Мога да си представя аргументите в тяхна защита. Например за това как православната църква е била основния фактор за оцеляването на българския дух в мрачните векове на робството – както вкупом нададоха предварителен вой някакви поръчкови интелектуалци (част от тях – също от ДС).

Да, така е. Тогавашната православна църква наистина е била такъв фактор. Само дето тя няма нищо общо със сегашната. Нишката на приемствеността е скъсана. И е скъсана в кървавите дни и месеци след девети септември – когато сред избитите без съд и присъда са и няколко хиляди свещеници.

Те бяха избити, за да бъде подменена същността на християнската вяра, за да бъде забравена функцията й на духовна опора и пазител на нравствени ценности. За да се появят – именно на мястото на избитите – разни мутрополити от типа на Кирил и Николай. И разни карикатури от типа на Максим.

Тази подмяна обяснява защо православната църква не беше с народа си, когато се решаваше неговата съдба, защо не се превърна в негова опора по кръвния път на тъй наречения преход – когато обезверяването и опростачването удушиха в зародиш гражданското общество и култивираха днешното маловерие. И защо ние нямахме своя отец Попелушко – а имахме уроди като гореспоменатите. (Само за сравнение – един единствен католически епископ е носител на този позор. Един единствен – срещу единадесет православни митрополити!)

Вярващ съм и не мога да се отвърна от Бога. Ще се уповавам в Неговото слово, ще нося Неговата истина в сърцето си. Но от тези карикатурни подобия на божии служители, от тези фалшификати мога да се отвърна. Да вървят по дяволите – те оттам са дошли!