ВСИЧКО ЛИ Е ЧИСТО ОКОЛО ШИСТОВИЯ ГАЗ?

Преди да започна по същество, си признавам: не разбирам нищо от добив на шистов газ.

Ами тогава не се обаждай, ще каже някой. И с право.

Основание да се намеся в спора за и против добива на шистов газ ми дава обстоятелството, че и другите участници в дебата също нищо не разбират от материята. За да разбираш от такъв добив и да прецениш вредите и ползите от него, трябва да си се занимавал професионално с това достатъчно дълго. Може би в България има няколко човека, изпълняващи това условие. Но и да има, техният глас не може да се чуе и да бъде разпознат в хора на спорещите дилетанти.

Следователно, мненията на спорещите страни са основани не на знания, а на чувства. Тези чувства са възникнали в най-добрия случай като резултат от прочетени в медиите материали по въпроса. За да не остане назад, и моя милост попрочете това-онова.

Така научих, че добивът на такъв газ е много вреден за околната среда. За да излезе газът се налагало разбиване на земните пластове чрез хидравличен удар на дълбочина няколко километра. За целта в сондажа се наливало огромно количество вода. А освен нея и множество химикали, някои от които - отровни. Това като нищо можело да замърси подпочвените води.

Но освен това научих, че разбиването на земните пластове с воден удар било обичайна практика и при конвенционалният добив на нефт и газ. То се използувало при 95% от сондажите в САЩ, например. Първото такова разбиване било осъществено през 1947. Преди това се е практикувало разбиване с динамит – още от 1865. Оттогава само в Щатите такива водни разбивания са извършени милиони пъти. Самият добив на шистов газ бил просто продължение на практиката на конвенционалния добив.

По принцип такова разбиване се налага само когато залежите от петрол и газ са под водоносните пластове и не са в досег с тях. Защото, ако са в досег, те като по-леки, биха изплували над водата и биха образували конвенционално находище.

Оказва се, че изобщо добивът на петрол и газ е мръсна работа. Това си го знаехме и преди – миналата година видяхме как един петролен кладенец омърля целият Мексикански залив. Но, странно защо, противниците на шистовия газ не протестират срещу конвенционалният добив на петрол и газ.

Излиза, че някои хора не са чели достатъчно. Или са чели, но избирателно. А най-вероятно не са и чели, а са чули.

В производството на енергия има опасности които са известни отдавна и няма нужда човек да ги научава от вестниците. Например, атомната енергетика. При нея също се отделят вредни вещества, при това доста по-опасни. И също се заравят в земята. За десетки хиляди години. През това време те могат да замърсят не само подпочвените води, а и всичко. Или обикновената, изгаряща въглища енергетика. Откритите рудници на Марица-изток унищожават хиляди декари земя, превръщайки я в нещо като лунна повърхност.

Но противниците на шистовия газ не протестират срещу атомната енергетика. Даже някои са и нейни привърженици. И не ги интересува унищожената земя. Интересува ги избирателно само шистовия газ. Каква ли е причината за тази тясна специализация?

За да разберем, нека се вгледаме в подробностите. Прави впечатление, че протестът е не само срещу добива, но и срещу проучването за такъв газ. Това е странно: проучване и добив са различни неща. Добивът си е добив, докато проучването е просто изваждане на образец, който отива за изследване. Но дори и да приемем, че проучвателният сондаж е също толкова вреден, колкото и производствения, пак вредата от проучването е несъизмеримо по-малка. Защото става дума за ограничен брой сондажи. И, накрая, проучването за наличие на полезни изкопаеми може изобщо да не включва сондиране. То може да е работа с геоложки карти, издирване на съпътстващи геоложки формации и т.н. Но противниците на шистовия газ са се вкопчили в проучването и не го дават за нищо на света.

Единствените, които имат интерес от такова поведение са противниците на енергийната независимост на България. Наличието на доказани залежи от газ, способни да задоволят вътрешното търсене, е огромен коз в ръцете на всяко (национално отговорно)  правителство. Когато то седне да преговаря с Газпром, цената, от която ще тръгне пазарлъка, ще е съвсем друга.

Това обстоятелство, естествено, не се харесва на последния. И, понеже той има много свои хора у нас, някои от които дори все още изпълняващи длъжността държавен глава, най-малкото, което може да направи, е да ги подсети да организират протести срещу добива и проучването на въпросния газ. В случай, че те не се сетят сами, де.

С това не искаме да кажем, че всичките петстотин участници в последният протест срещу шистовия газ са хора на Газпром. В същност, между тях едва ли е имало и пет такива. Не, просто неговите хора умело използуват страховете на други, загрижени за околната среда, хора. Трябва да оценим по достойнство качествата на газпромаджиите. В тези среди способността да си свършиш работата с чужди ръце винаги се е ценяла високо.

Оттук можем да определим и къде е главната опасност в целият този газов случай. Ако петата колона на Газпром у нас успее, последствията ще са по-лоши и от добива на шистов газ. И няма да се ограничат само върху подпочвените води.