„Why Should I Cry For You?”

Част от енергийната присъда над България беше произнесена. Народното събрание забрани добива на шистов газ. Забрани го безсрочно.

            Но забраните не приключват само с това. Забранява се също издирването на находища и възможността за добив на нефт и природен газ, включително - шистов.

            Забраняват се и проучвания, а ако са в ход – трябва да се прекратят незабавно. В противен случай нарушителите дължат глоба от 100 милиона лева.

            На получилите досега разрешение за проучване или за добив на нефт и газ, визирани в забраната, се отпуска тримесечен срок – в който да представят нови проекти, изключващи забранените методи. А колко по-благосклонна беше държавата към „Лукойл”.

            Забраната не се отнася за научни изследвания, като условията за това са следните: изследванията да се извършват от независими научни организации, да нямат търговска цел (т.е. –да не нарушат нечий монополен рахат), да проучват рисковете от добива на нефт и природен газ (или вероятно да ги докажат по неоспорим начин) и съответно – да ни откажат от тях.

            И така - правителство и парламент очертаха нов Отечествен фронт с девиз: „На борба срещу рисковете от енергийна диверсификация. И съответно – с рисковете от евентуална енергийна независимост.

            „Бягство от свободата”

            Добре ни е забраните да плющят като бич.

            Добре ни е да плащаме руския газ по-скъпо от други европейски държави. Добре ни е да не сме любопитни какво се крие в недрата на родната ни земя. Добре ни е, ако има нещо там, което би могло да ни е полезно – да остане скрито и безсрочно погребано. Само и само да не наруши сегашното положение, при което сме си добре.

            Доживотна присъда

            Обвиняемият шистов газ е без право да докаже невинността си. С отказа да изследваме собствените си запаси от него, Народното събрание на Република България осъди безсрочно гражданите си да плащат неоправдано високи цени.

            Ето какво казва посланикът на САЩ у нас: "Знаете ли, че България е платила почти двойната цена за природен газ, отколкото ние плащаме в САЩ? Знаете ли, че България плаща повече, отколкото плащат германците за природен газ? Така че има хора, които изкарват повече дивиденти и пари от газовата индустрия и нямат интерес да видят промени. Недейте да бъдете подвеждани".

            Не е задължително всички да харесват Джеймс Уорлик, но кой ще оспори факта, че ние плащаме много по-висока цена от американците за природен газ?

            А нам все равно

            Останалата част от енергийната присъда над България долетя от Германия, където на посещение е министър-председателят. Там той се е обявил против инвестициите в зелена енергия. Поискал средствата да се пренасочат към сектори, които създават работни места. „Слънцето е през деня”, „вятърът е когато има вятър” – са „прозрения”-та, но не на Яворов.

            Българският министър-председател е заявил също, че „са ни нужни и ядрените централи”.

            Ако в Германия са го почувствали като „извънземното”, повредата не е в нашия телевизор, но срамът е за всички нас – ако на някого му пука.

            Всичко си идва на мястото и пъзелът се подрежда.

            Къде сте, „хиляди младежи” , да протестирате сега - тъй както срещу шистовия газ. Или поводът ви за протест се изчерпа?

            Оттук нататък пред АЕЦ „Белене” се е ширнала многолентова магистрала. Аварийна лента едва ли е необходима. Цялата територия на държавата вече е една

            Аварийна лента,

където с населението се провеждат опити - докога ще изтърпи да бъде стригано и доено по най-безсрамен начин.

            В мощния антишистов хор се вля и лидерът на СДС Мартин Димитров. Възможно е да е провидял начин да се еманципира от Иван Костов, който пусто е на обратното мнение.

            Има ли кой да протестира сега.

            Или да ни е честита безсрочната и едностранна енергийна зависимост през новата 2012 г. - не „илядо деветстотин” и някоя си. Чувате ли смеха от отвъдното на един държавен и партиен ръководител: „Ха-ха-ха”.

            Когато обаче у нас бензинът стигне и мине три лева, когато цените на ток и парно продължат весело да се надбягват, на нас няма да ни е до смях.

            Стинг пее „Why Should I Сry For You?”. За нас няма да има кой да плаче. При положение, че не ни интересува какво се крие в земята ни, нито за какво и колко плащаме - защо да го е грижа светът за нас. Най-много да ни се чуди на акъла и на енергийния мазохизъм.