Ядрен отговор в стихове, засега

В статия в “Гардиън” Робърт Шарп от английския ПЕН определя обявяването на Гюнтер Грас за персона нон грата за форма на държавна цензура, за посегателство върху свободното слово.

 Цензурата може да бъде легитимна, когато един автор подстрекава към насилие или война. Но престъплението на Грас е, че е написал нещо, което много хора намират за предизвикателно. Това обаче не може да е основание за цензура. Свободата на изразяване е безсмислена без правото да предизвикваш. И това е валидно не само за критиката спрямо израелската външна политика, но и за критиката спрямо всяка друга държава, религия и личност, пише Шарп.

 Ето защо английският ПЕН се противопоставя на законите, криминализиращи отричането на холокоста.

 “Съгласни сме с философа Пиер Видал-Наке, чиито родители са жертви на холокоста и който казва, че “на един хартиен Айхман трябва да се отговаря на хартия”, и с индийския ислямски учен Маулана Вахидуддин Хан, който казва, че “на книгата трябва да се противопоставя книга, на твърдението – твърдение”.”

 Ако Грас е написал полемична поема, израелската литературна общност трябва да отговори със своя поезия. Литературният диалог за разлика от филипиките на правителствените говорители е много по-добър за дискутиране на трудните теми.

Робърт Шарп прилага това правило към един английски случай. Наскоро известни британски артисти поискаха театър “Глобус” да отмени представлението на “Венецианският търговец” на театър Хабима, националния театър на Израел, тъй като трупата е изнасяла представления в израелски селища на Западния бряг – които са незаконни по международните закони. 

 Робърт Шарп смята, че резултатът на иначе оправданото искане ще е отнемането на моралния избор от театралните зрители (силно заинтригувани да видят една пословична с антисемитските си образи пиеса в интерпретация на еврейска трупа). Според Шарп при един комплициран въпрос като този следва всеки индивидуално да реши дали да бойкотира  израелската трупа, да протестира мирно пред “Глобус” или да напише нова пиеса.

 Свободата на словото означава никой да няма последната дума завинаги, завършва Робърт Шарп.

 Впрочем думите на Гюнтер Грас предизвикаха в отговор не само полицейски мерки, но и думи. Срещу него се надигна цунами от обвинения в антисемитизъм, нацистко минало и опити да омаловажи холокоста, като напомня за загиналите в съветски плен германски войници.

 Една реакция, която в официалните й проявления израелският историк на холокоста Том Сегев определи като опасна автократична тенденция, а с всеки нов случай изглежда все по-автоматична и абсурдна.

 Българската част на полемиката не остана без своя обвинителен куриоз. Във Фейсбук Даниела Горчева, задала въпрос дали израелската политика е тема табу, получи обвинения от Леа Коен в… “антисемитски, профашистки и расистки възгледи”. И дори в “антитурски изстъпления”!

 Всъщност поемата на Грас получи израелски литературен отговор. Итамар Яоз-Кест написа “Правото да съществуваш: поема-писмо до германския автор”.

 “Аз искам да съм опасност, Аз искам да съм опасност за света, За да не остане след моето унищожение стръкче трева върху лицето на Земята, Или стръкче трева за лулата на Гюнтер Грас, Върху лицето на Земята, където откакто съм се родил съм опасност за света. Защото това е мое право! Мое право е да живея или да умра като унищожа унищожителите…”

 “Защото право на народа на Израел е да сложи край на света, когато го напуска (не по своя воля), и ние имаме правото да кажем с цената на 3000 години страх: “Ако отново ни принуждавате да слезем от лицето на Земята в дълбините на Земята, нека Земята отиде в небитието.”

 В тези стихове авторът, унгарски евреин, изпратен като 10-годишно дете в нацистки концлагер, прави алюзия с плана “Самсон” - израелската ядрена доктрина за масирано апокалиптично използване на ядрено оръжие като “последно средство” и отнасяне на враговете със себе си в отвъдното.

 Известният британски джаз музикант Гилад Ацмон, роден в Израел, определи тези стихове като “зърване на едно психотично геноцидно чувство за възмездие” и онагледяващи необходимостта израелската държава да бъде лишена от своята разрушителна мощ.

 Разбира се, Израел досега не е признал официално, че притежава ядрено оръжие, въпреки че през 1986 г. израелският ядрен специалист Мордехай Вануну разкри подробности за израелската ядрена програма, заради което беше отвлечен от Рим и изтърпя 18 години в израелски затвор, от които 11 в единочка.