Пламен Антов

И АКО МОЖЕШ – ИСТИНАТА САМО

 

                                               По-малко говори,

                                               по-малко говори…

                                               Ив. Цанев

 

 

Ден първи

 

 

1.

 

Не я прелъстявай с желание,

дори с очакване.

Просто се остави

да бъдеш обладан.

 

Ако тя пожелае.

 

 

2.

 

мълчи и слушай

мълчи и слушай само – дотогава

докато чуеш там – на дъното – самата тишина. Това

е истината

само

 

 

3.

 

вместо думите – снежинки

по страниците на тефтера

пишат. Химикалката

отказва, онемява

 

 

4.

 

Там, в средата на бялото

в абсолютния център на тишината – пиши

самото

писане.

 

Както заешките дири нямат смисъл

отвъд себе си

самите.

 

 

5.

 

Предметите изплуват из мъглата

като думи от мълчание

и пак

потъват в нея те – неразпознати

и неназовани.

 

 

6.

 

Най-наивна от всички е зимата. В нея

можеш да влезеш

само като дете,

като зайо-байо, кума лиса или кумчо вълчо.

 

 

Ден втори

 

 

7. ПАЛИМПСЕСТИ

 

в снега

само моите вчерашни стъпки

 

лисица

през нощта е дописала

нещо отгоре им

 

 

8.

 

крехко е

разстоянието между простото и непонятното – едно

заешко подскокче

 

 

9.

 

напълно разсъблечено,

тук-там със топчици от сняг – дървото

е шедьовърът

на зимата

 

 

10.

 

тази простота на заешката диря –

препиши я,

ако можеш

 

 

11. СЛИЗАНЕ В СЕЛОТО

 

всяка къщичка – с калпаче

а калпачето – с перце

от струйка дим

 

 

 Ден трети

 

 

12.

 

Не изоставай!

Самото слънце ти е враг.

А то е силно…

Забавиш ли се, тази белота

ще се превърне в пръст, трева, дървета, камъни, пътеки – в свят.

Побързай,

улови я!

Убий я, ако трябва, но я вземи.

Макар че тя не ти е нужна.

Тъй както мъртвото животно

е ненужно на ловеца –

твоят брат.

 

 

 

13. ПАЛИМПСЕСТИ

 

вървя

по вчерашната си следа – Колумб,

неуверен в себе си? Или убиец,

който се завръща

на местопрестъплението?

 

 

 

14.

 

Толкова дълго го беше очаквал този сняг, ловецо,

толкова дълго, че когато пристигна – всичко отдавна

се беше случило.

 

Отдавна уловен е

небесният елен

и убит.

Дори следите му в снега

са изличени.

 

15.

 

поезията –

винаги на едно заешко подскокче от тишината, но неуспяваща

да прекрачи отвъд

 

успее ли –

се случва

 

 

16. ХАМБЛЕЧЕЯ

 

дълго седях в акациевата горичка

дълго седях в снега

в очакване на името

 

но само снегът се ронеше от клоните

прелиташе сврака

и в най-дълбокото някъде

виеше вълк

 

 

 

 

Ден четвърти

 

 

17. ПАЛИМПСЕСТИ: ЛИКАНТРОПИЯ

 

по снощната си диря тръгвам –

къде ли ще ме отведе? Внезапно

стъпките ми се превърнаха

на вълчи

и се изгубиха в гората. Не посмях

да ги последвам

 

 

18.

 

поете,

любопитен като сврака,

там някъде под храста

тайната те чака,

в снега като чакал

стаена

 

отминеш ли

край нея безразличен,

ще я узнаеш ти. Но само

 

ако никога не разбереш,

че си узнал

 

 

19.

 

разсъблякла го

от пищната дреха на есента, зимата

е превърнала всеки храст от Пепеляшка

в принцеса

 

 

20.

 

По пътеката – заешки дири.

От двете страни по храстите –

заешки опашчици

от сняг.

 

 

21.

 

не възторг, не възторг…

Онемяване.

Без

раз

личие

 

 

22.

 

Хиляди мъртви дървета

живеят в едно-единствено – затова

е така съвършено.

 

Само огънят е винаги нов

без памет

и силен

 

 

23. ПАЛИМПСЕСТИ

 

в снега

само моите стъпки от вчера

и завчера.

Аз върху аз върху аз. – Цяла тълпа.

 

Мини отгоре, кума лисо – с опашката си

да избършеш всички

 

22–25 декември 2011

Гаганица