Коренче любов - І (хайку)

Едвин Сугарев

Тези хайку са писани отчасти по време на един хайку-маратон, който експериментирах между 22 април и 5 май 2004 г. в Рударци, отчасти – през една самотна зима пак там – и отчасти през лятото на 2009 г. на Камен бряг – когато се бях отдал на сетивното и пишех кратки стихове, част от които видяха бял свят в книгата “Стихове от Камен бряг” (2010). Сега ги разделям на дребни късчета, за да ги хвърля в бездънното електронно пространство, скрепени с произволно взети микрофотографии.

Посвещавам ги на всички, които са ме обичали. На всички – без изключение.

Дълъг дъжд

Небето плаче

жабите се смеят

Юни е

Лятото има дъх

на влажна трева

По-безприютно звучи

птичата песен

в дъжда

С вкуса на утрото е

тази хладна

и още неузряла джанка

Разчиствам себе си

както косачът коси

занемарената ливада

И словото те създава

както дете на брега

пясъчни кули гради

Гласове от мъглата,

гласове без тела

в зимната утрин

Леговища на паметта

Хладнее

вятърът сред пусти коридори

В пяната на вълните

ми се привиждат

думи

Тъй разнищено

че почти невидимо

малко облаче в небето

Витло от щъркели.

От тяхната фуния

като мливо се сипе есента

И сякаш че морето продължава

така са се разпенили

смокините

Камъкът и Сизиф

ще се преродят

в корен

Най-мъдрото пътешествие

е на собствения ти

дъх

Облак от чайки насечен

Какъв покров си ми дал само

Господи

Избор

И книгите са само стъпала

с които към безмълвието

слизам