ЕКЗОТИЧНИЯТ ДУХ В РОМАНИТЕ НА АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ

Издателство “Сиела” пусна от печат новата му “история на изчезването” под заглавие “Малката светица и портокалите” 

Прозаичният свят на Александър Секулов е изграден от старателно напластявани поетични изречения. Те се прокрадват тук-там в свежи образи, носят се на рояци на рояци, после думите се преподреждат, придобивайки най-неочаквани обрати и смисли. Читателят трябва да се отпусне, да се настани удобно и да не бъде много придирчив относно залавянето си за нишките на някаква фабула (това би било твърде банално за автор от ранга на Секулов), по-скоро – да се отдаде на авторовите фантазии, защото богатият свят наоколо „е само повод за въображението“. Единствено по този начин ще се докосне до далечни и непознати континенти, ще се сблъска с интересни имена (не само на земите, но и на техните обитатели), ще усети странните аромати и види ярките цветове, изобщо – ще успее да осъществи мечтата си за дълго пътешествие из най-екзотичните кътчета на чудната ни планета, което е прекрасен фон за разгръщане на човешки истории. Дали Александър Секулов наистина е бил някъде там: на островите с маслини, в саваната, край пристанището за въглища в Солун или в “края на подковата на Мексиканския залив” , в Буенос Айрес или Магреб, в Сиена или другаде? Едва ли това има някакво значение. Важното е увлекателният начин, по който разказвачът ни пренася в пространствата на своята мисъл, героите му, които се появяват и най-неочаквано изчезват, отново се появяват, за да изчезнат пак, срещат се и се разделят. Любовта е онова чудо, което им дава живот, което осмисля тяхното съществуване. Историите на поява, потъване и изчезване в любовта са нарисувани сякаш с тънка линия, чиито контури на места умишлено се губят, за да има възможност да се включи и въображението на самия читател. Една ненатоварваща с тежки размисли, трудно уловима, за да бъде анализирана с най-точните думи, една почти ефирна проза, уникална по своята вътрешна конструкция (макар и последната дума да е твърде несъответстваща на подобен начин на разказване). Романите на Секулов не са за хора, които, докато четат, не обичат да мислят, които харесват произведения само с пряка реч, или пък за такива, които прекалено много обичат да разсъждават. Онова приказно-романтично, което вероятно издава и черти от характера на самия автор, му позволява да ни потопи и сред вълшебствата на сбъднатите желания, на намерените и на безвъзвратно изгубените неща. Персонажи като Грейс Семич, Наско Х. и други, портокали със сребърни кори, ябълкови мигове, глухарчета, кутийки за въздишки, стотици истории, записани или преразказани, аромати на сушени стафиди, ямайски ром, сребърни прибори и изречения, черупки от пеещи рачета... са безкрайно интересни обитатели в цялото творчество на Секулов, именно те създават и неповторимата атмосфера в творбите му. Идват от поезията, преминават през нашумелия му “изящен роман” “Колекционер на любовни изречения” (“Сиела”, 2007), спират се в наскоро излезлия “Малката светица и портокалите” (“Сиела”, 2009) и най-вероятно ще продължат своите несвършващи пътища и в следващите му книги. Защото неговото въображение едва ли има някакви граници, а пътешествията, изглежда, за него са страст. Той е избрал тези посоки на полет в красиво измислените светове, може би за да избяга от онова, което намира израз в друга негова творба, публицистичната “История на минималната съпротива” (“Сиела”, 2008).

“Малката светица и портокалите” е една светла пролука, едно поемане на дъх сред изпълнената с боклуци и напрежения столица София, в която появата на подобни творби будят и известна завист. Голяма роля в това отношение има и художественото оформление на Атанас Хранов, както и полиграфическата изработка, зад която стои екипът на все по-набиращия авторитет на книжния пазар издателство “Сиела”.