Иван СухивановНякои автори твърдят, че още в древен Египет са се ползвали „великите” символи на дюлгерството и зидарлъка /отвес, пергел, винкел, всевиждащо око, пирамида, и т.п./. Някои от символите са изобразени върху банкнотата от 1 долар. „Популярни” са още и с франкмасонската омерта, обет между посветените да пазят абсолютна тайна за „ложите”. Толстой пък е описал ритуала на посвещението в романа си „Война и мир”. „Братствата” вече са покрили цялата земя, като броят им е около 5 млн. души. Списъкът с известни масони обаче винаги е предполагаем. С изключение на римокатолика Кенеди, масони са повечето американски президенти, вкл. двамата Буш. Предполага се, че масони, освен германски шпиони, са Ленин, Троцки и др.
17 български премиери са били масони?! Между които Ст. Стамболов, В. Коларов и др., твърдят автори, занимаващи се тази проблематика. Най-„известният” български масон си остава Раковски, организирал двата „легиона” в Белград, контактувал с множество европейски революционери като Мацини и др. Като такъв се сочи и З. Стоянов. Друг масон-възрожденец е Ст. Заимов/ прадядо на бившия директор на БНБ и кандидат за кмет на София през 2007г. – Мартин Заимов/. В по-ново време за масони се сочат Илия Павлов, Димитър Калчев, когото НДСВ си хареса за министър, както евродепутатът от „Атака” архонт Слави Бинев, Е. Бакърджиев и други представителни фигури. Дали пък изборът им е толкова случаен, или пък се дължи на „харизма” априори? Неотдавна излезе книга от журналиста Р. Василев, според която В. Левски е вербуван през 1861г., от т.нар.”Дружина на верните приятели”, своеобразно парамасонско формирование. В книгата се прави паралел на приликите между масонската ложа и тайната организация на Апостола. Според автора паролите, шифрите, символиката, която Левски ползва при приема на нови членове, е твърде близка с тази на масоните или направо е преписана от тях. Също обръщението ”брате”, което Левски ползва често.
Тук обаче може веднага да се възрази, че целта на Левски не е да масонства, а да освободи българите от робството, като за това е ползвал всякакви средства. Спекулира се доста и със снимката с костите и черепа /масонски метафори/, зад които седят сподвижника на Левски, Хр. Ботев, заедно с още двама революционери. Съратниците на Левски обаче също са били пламенни революционери и тези предмети всъщност показват готовността им за саможертва, а не някаква съпричастност към масонските ложи. Настоява се още, че Левски е наказвал издайничеството със смърт, както това е ставало при масоните. „Мокрите поръчки” на Апостола са били изпълнявани най-вече от Хр.Иванов-Големия. /В тая връзка може да се отправи упрек към БПЦ, която канонизира Дякона... /.
Но дотук със случайните аналогии. Историческите данни не позволяват да се продължи нататък, освен в сферата на догадките и легендите. И в тази връзка – дали пък т.нар Вътрешна революционна организация, всъщност, не е била мит? Факт е, че след залавянето на Левски, не се намират няколко сърцати човека, да нападнат мижавия конвой,с който го местят от едни арест в друг, поне да бяха направили опит да освободят Апостола; Много от легендите са написани след Освобождението, включително и тази, че поп Кръстьо е предал Левски на турците. З. Стоянов и Вазов са украсяват историята, придават и психологическа дълбочина – фактически създават образа на Апостола на свободата, такъв, какъвто го знаем днес. Но тачим Левски основно по две причини – моралната чистота, в която не можем да се усъмним, и второ – като деятел и създател на революционна организация. Има ли нещо общо организацията на Левски с Априлското въстание по-късно, или се е саморазпаднала веднага сле обесването му? Вазов в “Под игото” показва технологията, по който са правели т.нар. комитети. Често пъти плод на реторика и фантазиране, от които въздуха е трепери… Но на този въпрос да отговорят т.нар. професионалните историци, чийто патос идва от нуждата от национални идоли, които да консолидират нацията. Историкът е пророк, обърнат към миналото, както казва един автор. Родните пророци произведоха доста националистическа дрога, за ползване от комплексираните националекстремисти. Нищо чудно, че и родните масони да искат да си присвоят тази общобългарска икона.
След падането на Стената масонството отново прониква у нас. Съществуващо като най-вече парамасонски формирования като „Ротъри клуб”, „Лайънс клуб”, занимаващи се с благотворителност. Твърди се, че членуват новобогаташи, както и че те са овладяни от „дялани камъни” от бившия комунистическия апарат и Държавна сигурност. През 1992г. пропада първият опит за оповестяване на подобна ложа. Днес в България действат множество „ложи”. Един от т.нар. велики майстори е избран през 2001г. на събор в Горна баня и това е 46г. софийски бизнесмен Петър Горневски. Друг велик майстор /звучи като „башмайстор”?/ е Румен Ралчев. Дали има координация между масонските групировки у нас, или те са си разпределили влиянието, подобно на родните „застрахователите”, е въпрос, на който може да отговори само дедо Господ...
Именно дедо Господ обаче причината за големият разкол в зората на масонството. Масоните-атеисти, които принадлежат предимно на Великата френска ложа, биха били добри наставници на нашите новоизлюпени масони-безверници, изповядащи ДиаМат /може пък и затуй да станахме „франкофони” през 90та?!/.... Твърди се, че приемането на Илия Павлов в редиците на масоните е разцепило движението за духовно усъвършенстване. Неписано правило е и, че бизнесът между масони върви по-добре, отколкото между непознати. В българската хлъзгава бизнессреда, това е много важно обстоятелство. Това вероятно е и циментът, който заздравява тези организации. Ето тук можем да търсим причината, поради която определени държавни поръчки се печелят от определени лица. Или пък в депутатските листи попадат странни люде. А защо не и, че определени отбори стават шампиони, след като на съдията е показан съответния древен масонски знак, с финикийски произход? Естествено, като всичко внесено отвън и нашето масонство си е „побългарено”.
Нищо чудно, нашите масони да се окажат изтъкнати дейци на безсмъртния комсомол. Вижда се вече, че времето на мутренския сепартизъм си отива, а някой трябва да управлява натрупаните капитали. Иначе защо ще се правят тайни общества, макар разрешени от конституцията. Приказките за духовното усъвършенстване, на чийто цели са подчинени тези общества са лапнишарани. Целта е подмолна власт, основаваща се на парите и мощта, която те носят. Известни са и висши служители на православната ни църква, които са едновременно и масони. Вероятно според тях – няма „конфликт на интереси”. Дали пък прословутото разцепление на Св.Синод не се ли дължеше на това? Но да спрем дотук, понеже да не прекаляваме с разкриването на „тайната”, на която казват се крепи светът...