АНГЕЛ ОТ АПОКАЛИПСИСА

Така е и с думите

като неволник в тъмница
затворен в този свят на неизбежните
повторения (жилищни блокове
мокри стълбища ресторанти
за бързо хранене прет-а-порте телевизионни
програми любовни
афери синонимни речници)

скривам грижливо в дюшека
на спомена последната ябълка
която видяхме
сгушена между клоните на дървото
през онзи дъждовен октомври
в далечното село и я оставихме
да дочака снега

последната ябълка която беше и първа
защото беше единствена

(така е и с думите)

 

Новолуние

ще се сбогувам с тази земя
както гостът се сбогува с чужд дом
пожелавайки от вратата лека нощ на
домакините които едва сдържат
прозявката си и предпазливо преглъщат
въздишката на облекчение

но не вярвам мой дом да е и небето
на което ме чака като свадлива съпруга луната
с кривата си усмивка

 

Поличба

тези дни минах път на черна котка
(който превари той товари)

оттогава живея стегнат в букаите
на преобърнатата поличба
изпълнен с разкаяние

колко по-леко от нея
бих понесъл несгодите
колко повече ми подхождат
подритванията на минувачите
колко съм по-бездомен в този свят
колко по-безоснователен съм
с моя единствен живот
срещу нейните девет

тогава
защо бързах толкова
бедната котка

 

В три следобед

в три следобед пред кръчмата с трите маси на пустия селски площад миниатюрният старец почти неподвижен под сянката сякаш
е ангел от Апокалипсиса (останалите шестима отсъстват
по извиними причини включително тази че вече просто ги няма)

трябва значи да попрелистя българо-ангелския разговорник (учете
ангелските езици момчета!) ако искам да го попитам за онова
което ще бъде когато прашният рейс почти без да спира
ни грабне оттук и след това ни разпръсне безредно
всеки под своята малка Голгота

 

Инвентарна книга

селска къща
превита под угнетителното
единодушие на керемидите

праг
захапан от стръвните сенки
на залеза

празна бутилка
флигорна
на която свири само вятърът
когато намине насам

календар
разпнат между четири кабърчета
на стената (безразличен
към датите)

кухненски нож
който още се зъби с резеца си
(гилотина за хляба насъщен)

сметало
от много години занимавка за паяка
(затова в счетоводния ордер
на живота сметката все не излиза)

перде на прозореца
непрогледност и навън
и навътре (няма как
да надникнеш в око на слепец)

 

Рим

темата е за паметта и това не може да се избегне защото
тя е тази която се разпорежда с този град и която ухажват
туристическите справочници келнерите в Трастевере
бутафорните легионери и японците с фотокамерите

някъде сред безбродните пространства на незабравата
би трябвало да трепти като пух от глухарче и споменът
за хотелската стая на улица Санта Праседе и обсебилия ме порив
да разкъсам спиралата на вечността и да сложа най-сетне
край на всички истории край на всички империи край на
всички величия включително и на вашето ваше величество
най-вече на вашето mi dona на снизходителната усмивка
с която изпращахте потъващите в мъглата завинаги
кохорти на спомена

 

Абстинентна песничка на миролюбеца
или Опит за помирение

остави този нож
ножа на непредпазливите думи на кoсите погледи на
резките жестове не се доверявай на героичните
разкази Одрин не е превземан на нож и изобщо
в нашия случай няма крепости за превземане

на перваза е кацнал гълъб не този на Пикасо наистина
а долетял от Подуене сив символ на тихата вечер
в нашия град в нашия дом в нашата кухня където
съм седнал с ножа в ръка и се готвя
да нарежа хляб за вечеря

 

Признание

понякога (не много често) мисля за теб в такива минути
погледът ми все спира на разшития подгъв
на престилката ти

в това има нещо уютно и навярно мъжът ти
харесва когато  приготвяш набързо нещо за хапване

никога (наистина никога) не пристъпвам нататък не смея
да докосна с мисълта си дори чашата вино която
най-напред ще целунеш преди да си кажете
всички онези незначителни думи които
си казват хората след вечеря или сетне в леглото
думи не за пред чужденци и случайни преминаващи

тогава загасвам светилника на възпаленото си въображение
хлопвам шумно кепенците на неясните си надежди
и тръгвам залитайки като опипом търся
да се уловя за някоя макар и банална метафора да не би
да се разприказвам с пиянско многословие или напротив
да бъда осъден на вечно мълчание и палачът
да отреже езика ми с ръждивия нож на безмълвието