Пет политически стихотворения
Гай Валерий Катул
(или КОЙ краде и богатее в древния Рим)
Увод, превод и бележки: Яна Букова
Катул, неотериците и фигурата на поета-гражданин
Сред всички поетични кръгове в античността неотериците напомнят може би в най-голяма степен литературно движение в съвременния му смисъл – група приятели, обединени от сходни разбирания относно поезията, излизащи с обща естетическа платформа и текстове, които могат да бъдат наречени програмни. От присъствието им на литературната, но и на обществената сцена в Рим не липсва нито познатото ни от модерните движения противопоставяне срещу вече наложени литературни канони, нито съзнателно поддържаната както в текстовете, така и в поведението провокативност. Дори наименованието им е получено по начин, напомнящ по-късни времена: произхожда от ироничното споменаване от страна на Цицерон за съществуването на “по-новите поети” (“неотерик” е латинизираният вариант на гръцката дума “по-нов”), които се противопоставят на традицията на римския епос. Не е известно дали самите неотерици са използвали това название за себе си, но то веднага е усвоено от техните противници.
Наред с Катул, най-прочутия сред тях, членове на това поетично общество са Лициний Калв и Гай Хелвий Цина, с които Катул е близък приятел, Фурий Бибакул, Квинт Корнифиций и др. “Новите поети” излизат с литературна програма, която повтаря в голяма степен принципите на александрийския поет Калимах за отказ от големите епически форми и разработване на малките литературни видове като елегия или епиграма. Отхвърляйки историческата героика, присъща на епоса, неотериците усвояват всички черти на Калимаховото направление в александрийската поезия: обърнатата към тесен кръг ученост, вкусът към частния живот и личните чувства, култът към формата. Привличат ги силните изживявания, редките и особени неща, екзотичните географски наименования, малко познатите митологични сюжети. Успяват да бъдат едновременно елитарни, неконвенционални и – в случая на Катул – особено популярни.
Катул попада в този кръг, когато се преселва в Рим около 60 г. пр. Хр, (роден е във Верона 87 пр. Хр). Следващите няколко години от краткия му живот (почива едва 34-годишен, без да знаем нищо за причината на ранната му смърт) са достатъчни, за да напише прочутите си стихотворения, посветени на Лесбия, и да се наложи като емблематична фигура в любовната лирика както в римската античност, така и от Ренесанса до днес. (И не е случайно, че Шекспир избира за сцена на най-прочутата любовна история на всички времена именно родното му място). Но наред с това не по-малко важно и формиращо за европейската литературна традиция е присъствието му на поет-гражданин, заемащ категорична политическа позиция, борещ се на страната на политическата истина със силата на своята естетика.
В това не е сам. При все демонстративната им неангажираност спрямо каквато и да било официална държавна идеология –или може би точно затова, неотериците в цялост са всичко друго, но не и аполитични. Литературният им некомформизъм е съчетан с активно гражданско присъствие. Шлифованата форма, програмната скандалност, естетическата свобода и изобретателност се превръщат в оръжие на сатирата им.
Рим от тяхното време е твърде неспокойно място. Над разрастващата се и постоянно печелеща битки с външните си врагове държава все повече надвисва сянката на гражданската война. Тримата силни на деня Крас, Помпей и Цезар (Първи триумвират) концентрират все повече власт в ръцете си, все по-малко зачитайки законите и институциите на републиката. Катул пише срещу Цезар и поддръжниците на Триумвирата разобличаващи стихотворения, чиято острота, безкомпромисен език и липса на каквато и да било боязън към имащите власт остават като примери за политическа поезия. Подобни, не по-малко нападателни стихове срещу Цезар и Помпей е известно, че са писали и Лициний Калв и Фурий Бибакул.
За съжаление нищо от творчеството на останалите неотерици не е стигнало до нас, освен кратки фрагменти, заглавия и бегли коментари за някои техни произведения. Единственият, чиито текстове са запазени в цялост, е Катул.
Представените тук стихове са от изданието Гай Валерий Катул, “Стихотворения” (Стигмати 2009). Изобилието от древни реалии е възможно да затрудни донякъде четенето им. Алюзиите със съвременни ситуации и личности е възможно обаче да го улесни. Както вероятно и гневът.
52.
Какво ти става, Катуле? Защо отлагаш смъртта си?
Ноний, циреят се разполага на висока длъжност,
Ватиний отсега се хвали с консулската служба.
Какво ти става, Катуле? Защо отлагаш смъртта си?
––––––––––
Борби за власт, злоупотреби, все по-силни опасения за бъдещето на демокрацията – цялата атмосфера на гражданска безпомощност и политическа безнадеждност при управлението на първия Триумвират е предадена от Катул само в четири стиха.
Марк Ноний Суфен е бил привърженик на Помпей. Като народен трибун през 56. г. пр. Хр. е действал в услуга на Триумвирата и в замяна на това е получил високата длъжност, за която става дума, вероятно на висш чиновник, грижещ се за благоустройството на града.
Публий Ватиний, горещ привърженик на Цезар, се ползвал с политическата поддръжка на Триумвирата. Бил е обвиняван на три пъти в злоупотреби и подкупи както от Цицерон (запазена е речта му “Срещу Ватиний”), така и от приятеля на Катул, поета и ретор Лициний Калв. В крайна сметка през 47 г. пр. Хр. е получил от Цезар консулската длъжност, към която се е стремял, но консулството му е траяло само няколко месеца.
29.
Кой може да го гледа, кой да го понася
– ако не е безочлив, лаком и мошеник –
че Мамура има каквото имат заедно
Галия Космата и дивата Британия?
Цезаре, мръснико, гледаш и мълчиш?
А пък той, надул се, преливащ от доволство,
ще се поразходи на всички ни в леглата
подобно гълъб бял и някакъв Адонис.
Цезаре, мръснико, гледаш и мълчиш?
Значи си безочлив, лаком и мошеник.
За него ли, неповторими пълководецо,
стигна до далечните острови на Запад,
че да може тоя разебал се пишльо
двайсет или трийсет милиона да излапа?
Това ако не е зловредна слободия!
Малко ли профука по курви и изяде?
Какво не попиля: парите на баща си,
печалбите от Понта, после от Испания
(реката Таг си знае, дето носи златото).
Сега да му треперят Британия и Галия.
Защо го коткате негодника? Какво умее
освен да прахосва тлъсти наследства?
О, тъст и зет най-мощни на държавата,
за един такъв ли всички ни проваляте?
–––––––––––
Може би най-прочутото политическо стихотворение на Катул, остър памфлет с откровено ругателен език, насочен срещу злоупотребителя Мамура и неговия покровител Цезар. Цитирано е и подражавано от множество по-късни латински автори и вероятно е станало дотолкова популярно, че е било пято като обидна песничка. Това дава основание на Светоний в биографията на Цезар да каже, че стиховете на Катул са оставили върху името му “неизличимо петно”.
Витрувий Мамура произхожда от богат род от гр. Формия, Южна Италия. Служи при Помпей по време на Митридатската война в Понт и след това при Цезар, докато е управител на провинция Испания. От 58 до 55 г. пр. Хр. е началник на техническите части във войската на Цезар при военната му кампания в Галия и взема участие в първия му поход в Британия. От всички тези, изредени и от Катул кампании: в Понта, в Испания, в Галия Трансалпина (наричана Космата или по-точно Дългокоса, защото племената там са били още диви и не са стрижели косите си), както и в Британия, Мамура успява да се сдобие с огромно богатство. Ползва се е с неприкритата поддръжка на Цезар и живее с предизвикателно разточителство. Има името на голям развратник и това е причината Катул да изкаже опасението, че ще мине безнаказано през леглата на всички римляни, за да прелюбодейства с жените им, както и да го сравнява иронично с бял гълъб и Адонис, два образа пряко свързани с Венера.
Мамура неведнъж става обект на нападките на Катул, като общо седем стихотворения имат за тема злоупотребите, безсрамното му забогатяване и покровителството му от властта.
Споменатата река Таг в Испания (днешна Техо) е била известна в древността със златните си наноси.
Тъстът и зетят, за които става дума в последните два стиха, са Цезар и Помпей, които, за да засилят позициите си, се сродяват, като през 59 г. пр. Хр. Помпей се жени за дъщерята на Цезар Юлия. Фразата “тъст и зет”, която използва Катул, става нарицателна.
57.
Как хубаво си паснаха безсрамните пачаври:
оня Мамура и Цезар до него, брантията.
Нищо странно – еднакви лекета са,
едната столичанка, другата от Формия.
Залепнали добре, не ги измива нищо,
еднакво развалени, братчета-близнаци.
На едно креватче и двамата обучени,
всеки е за другия тъпкач и ненаситник:
на всичките момичета съпернички са вече.
Как хубаво си паснаха безсрамните пачаври!
54.
На Отон главата, досущ като пришка,
на Хер селяшките крака полуизмити,
тънките и нежни пръднички на Либон,
те, ако не друго, дано те погнусяват
и дъртия Суфиций, в две води варен…
Над недостойните ми ямби пак
ще се гневиш, неповторими пълководецо.
––––––––-
Със средствата на дебелашкия хумор на комедиографията Катул обвинява Цезар, наречен тук “неповторим пълководец” както и в ст. 29, за некачествеността на поддръжниците, които го заобикалят. Изброените лица са неизвестни, а повредеността на текста в края на пети стих създава известна неяснота в смисъла.
93.
Нито се натискам, Цезар, да ти се харесвам,
нито искам и да знам дали си “бял” или си “черен”.