Помни смъртта
Едвин Сугарев
*
ромол на листа сънува сухото дърво
додето вятърът минава равнодушен
през неговия черен йероглиф
*
пада дъжд
загръща просяци и сгради
моята любов загръща
твоята любов
общ е плащът
в диплите се търсим
и понякога се намираме
а понякога
не
*
почакай още мъничко
сърце
и кафеза ти
сам ще отключа
Достатъчно
мрачнее времето към края на септември
и доминира сиво над зазидания свод
и четката мъгла размътва гледката
само една избухнала в злато топола
не иска да се предаде на сивотата
пренасям я мислено в континентите
на вътрешните пейзажи
там има достатъчно светлина
и достатъчно място за слитане
Чезнене
чезнат линиите по дланите
времето ги заличава
смъртта ги изтегля
нишка по нишка
и ми тъче саван
Господ ще каже
здравей мой ангеле
ти май изобщо не си живял
Свързване
свободата си няма име
тя е тъкан
която свързва
разбралите за какво са тук
Стига ми
спомням си изкачването на Сток Кангри
умората наливаше в обувките олово
жестокото слънце
залепяше пиявици върху лицето ми
ядеше ме предчувствие
че ще се срина всеки миг
в тази или онази пропаст
когато все пак стигнахме върха
водачът шерп запя ритуална песен
а аз просто се огледах
Хималаите светеха
с хиляда върхове до дъното на погледа
а този поглед бе безкраен
стига ми
след толкова години в изтощаващия свят
Смях
по изгрев
в стъмените клони
жълтите джанки
греят
свит в сянката
сляп като къртица
търся смисъла
смеят се
Опит за определение
да оставиш линиите на ръцете ти да продължат
в пукнатините зеещи на старата земя
да следваш Дон Кихот не достопочтения Сервантес
и да нападаш кръжащия супермаркетен ад
да браниш детството като последна крепост
от връхлитащите орди на годините
да избродиш върховете и пустините
търсейки Светият Граал на нежността
с гущерчето да обсъждаш на камъка словата
додето тътенът на врявата премазва като валяк
копие да е тревицата когато дойде време за отлитане
през твоите гърди да прорасте
поезията е да си останеш омагьосан
сред разомагьосания свят
Докато
колкото и да си представяш как ще свърши светът
това няма да стане по същия начин
няма да е нито с гръм нито с хленч
само с безлюбовие и с безразличие
краят на света няма да е изобщо край
няма да го усетим по никакъв начин
просто някъде някакъв екран ще угасне
и ще се появи надпис
че връзката е прекъсната
просто някой ден бледите и анемични деца ще озвереят
и ще си купят оръжия вместо игри на убиване
просто някакъв свръхотговорен тип ще се появи дигитално
и ще каже съжаляваме
ресурсите свършиха
колкото и да се представяш как ще свърши светът
няма никакво значение какъв ще е краят
по-добре напиши две-три думи върху водата
и послушай как шуми в тръстиките вятърът
докато още има тръстики
докато още има вятър
*
неродени деца
играят си в пясъка
на третия бряг на реката
*
помни смъртта
защото си я преживявал
и своята опашка пътят ще захапе
и тя ще дойде с бяла кърпа
от челото ти
ведно с потта студена да изтрие паметта
Йероглиф
трудно е
за отгадаване
трудно е
за разчитане
йероглиф е сърцето
йероглиф от забравен език
*
смъртта е вишня
цъфнала е в бяло
ела под бялата й сянка
отдъхни