НОВИ СТИХОВЕ

РЕКВИЕМ

Започвам с обичта към синьото, към сивото, към мръсно бялото,
където сеят бури,
бури,
бури,
после жънат ветрове –
все едно министър на външните работи да ти прави фелацио с чувство,
а после сложил глава на гърдите ти да шепне:
“Колко се възбудих, направи нещо. моля те, направи нещо!”

Българийо, бледна, гняздо на герои, слава, вечна слава на чадата твои!

Остана сам, доволен и огромен, остана много сам
сред розовите пазви и кьошета на жените безподобни –
леки, стройни, морни, безобразно вероломни –

Има удари в живота, толкоз силни…аз не зная! –

които чакат експреса за Надежда,
с прекачване на гарата Любов
с посока Никъде.

Моля,

моля ви
не се плезете,
какво ще е вечерята в 10?
:
бавните момичета от Кюстендил и Сапарева баня?
тесните мадони от Китай?
момите на Нигерия? побелели от любов и така нататък?

Свършвам това приповдигнато стихотворение с тласъци и трусове,
със стонове и скърцане,
със тътен,
с лава,
вечна лава за чадата твой-

ПЛАСТОВЕТЕ КАК СЕ СЛЯГАТ, МИЛИ БОЖЕ –

пускам се и се пързалям
шеметен и благ.

И КАКТО КАЗА ЕДИН ДОСАДЕН БУРГАСКИ ПОЕТ ОТНОСНО ПЕПЕРУДИТЕ:
Ти,
чукал ли си пеперуда,
опитай
лесно е.
Започвам с обичта към синьото, към сивото, към мръсно бялото

• в стихотворението са включени поетични фрагменти от Вазов, Рахнев и Сесар Вайехо

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ВЕЛИКДЕН В ПАРИЖ

Мадам Жотем облече бяла роза и сложи лак със цвят на керемида,
мадам Жотем я няма вече, стана мъничко врабче в премяната на самодива
и се изгуби някъкъде сред юли.
Тя е мека, тресната и морна, любовно трътлеста, омайна и тръпчива,
разклатена, изклатена, натискана, настискана и месена, това е тя, това е тя, това е.
Изплюта и разплута – мадам Жотем я няма вече.
Тя живее на десет преки от отвъдното и си купува хляб от Ада.
Обичам старата Жотем,
която пиеше кафето си в Латинския и говореше в най-прости изречения,
която се надуваше като балон през 20-те на миналия век, а днес избухва с топовете
на нежната Бастилия.
Мадам Жотем, която хвана влак от каменната ера и пропусна първата ни среща, защото се прехласна по хунските пълчища на Атила.
Мадам Жотем, която викаше със страст и преклонение:
„Ура! Ура! По пет на нож!”
… обичам …Райна … като … мед …
и щерките, на старата Жотем обичам.
Обичам много мъничката Курва, обичам страшно Проститутка, обичам и близначките Развратна и Перверзна, обичам Нимфоманка, обичам Бубето и Мира
с патоса на потайни пеперуди.
Обичам Райна като мед,
подобно меки сливи, подобно протяжни ябълки
напечени със захар и канела,
Райна и Жотем и мед
с орехи обичам…
Обичам и овощните градини на старата Жотем.
Обичам прасковата на дукеса Валентина дьо Милан и двете й черешки – също
и крушите на Ана дьо Божьо, на Маргарит д’Ангоулем, на Бланш дьо Кастил
и вишните на Жана от Навара и пъпешите на Ана Мария Луиза д’Орлеан
и дините на Маргарита д’Анжу и Луиза дьо Савой
и изрусената къпина на Лаура дьо Нове обичам,
и всичкото докрая на Матилда Френска,
а на мадам Берт от Бретан само тъмния подкастрен храст обичам,
…в незнайни часове и доби, когато пада като плюшена завеса мрака…
шоколадовите пръчици по моста Мирабо обичам
и разкашканите мушмули при Риволи
и курдисаните като часовници мекици от Люксембургската градина.
Обичам още Райна като мед.

О, има други, мраморни мекици по-могъщи от сливата на старата Жотем,
които днес поклащат тежки си думи по целия Пигал и се катерят бавно и полека по стълбите на Монмартър и на Монпарнас,
където аз се вдъхновявам, вдъхновявам и започвам, и приключвам
със скоростта на звуците и светлината
и така нататък,
и започвам да заеквам, да заеквам, да заеквам,
да обичам Райна като мед
подобно на прокурвените секретарки от Марсилия, на изрусените матрьошки от Египет
опряли гъз в нищото,
на гейовете-лелки от „Маре’”, които търсеха и търсят още
прашинките върху дюкана ми
и се възторгват и възторгват и възторгват от нещата, които под прашинките висят
със страшна сила
и още нещо, както казва Лили Иванова,
а Джим Морисън на Пер Лашез ми каза, че :
…в краката на Боби Роканов прикляка като куче тротоара и …
Наздраве Джими!

…гейчета и педераси – хора с ангелски сърца

Почвам и приключвам
със ориза в деколтето на китайките,
със увисналите ананаси на мулатките от Конго,
където барабаните на Линзей още бият, още бият, още бият: бумбулей-бумбулей-бум.
А нощем твърдите яйца на децата на България в ритъма на Линзей бият, бият, бият, бият
тазобедрените стави на шоколадовата кратка Африка,
и прославят Бога Кур с ритуален танц.
Какъв прекрасен е тазгодишният Великден сред парижките маанета.
… едни такива, прекрасни запетайки, тирета, многоточия и питанки, и удивителни,
и толкоз…
а после
щрак.

 

Стихотворението е написано през месеците април и май 2011 година в Париж, и е прочетено пред гроба на Гийом Аполинер на 24 май същата година.