Файловете остават

Според една древна латинска поговорка “Verba volant, script manent”, или „Думите отлитат, написаното остава”. Днес, в компютърната ера, в която сами се натикахме, е по-правилно да се каже, че думите отлитат, а файловете остават. И понеже повече обичаме да гледаме картинки, отколкото текстове, най-правилно е да се каже „Думите отлитат, клиповете остават”. Остават, защото никой нищо не може да махне от Мрежата. А не може, защото търсачките имат архив, а пък архивът на Гугъл специално ще го има, докато я има цивилизацията. Това е по дефиниция.
Това начало е малко в областта на думите и техния смисъл. Затова е добре да припомним, какво значи „дебил”, една особено популярна напоследък дума. Думата debilis също е латинска и значи „слаб”, или „немощен”. В медицината дебилизмът е лека форма на умствена изостаналост, като дебилите имат коефициент на интелигентност (или IQ) под 70. За сравнение, световният рекорд за IQ е 230, а коефициентът на интелигентност на президента Джордж Буш-младши е 91. Не е много, но е доста над 70. На президента Бил Клинтън обаче му е цели 182! Което не му попречи да се докара до ръба на импийчмънта, което е рядкост в американската политическа история. Парадоксът тук е, че има коефициент на интелигентност, но не се знае какво именно е това „интелигентност”. Тоест някакво определение има, но то е направо никакво. Разбира се, има и шеговито операционно определение, а именно, че интелигентността е това, което тестовете за интелигентност измерват. И което зависи от културологичните и образователни особености на хората. Затова и различните раси имат различни коефициенти на интелигентност, като най-интелигентни, разбира се, са евреите със среден коефициент 115.
Освен в медицината, в живота думата „дебил” се използва за обозначаване на глупав и инатлив човек. Затова не е добре да наричате събеседника си така, особено, ако той е видимо по-як от вас. Не е добре да наричате и сънародниците си дебили и даже да споделяте личното си впечатление, че цели 80% от тях са именно такива. Предполага се също така, че за разлика от дебилите, умните хора се държат правилно и в частност знаят поговорката за думите, които отлитат, и клиповете, които остават. Така стигаме до един много важен принцип за поведение на умните хора. Първо, не наричайте хората дебили. Второ, ако все пак сте ги нарекли така, не правете клип с това си изказване. И трето, ако все пак сте ги нарекли така, че и клип сте направили с това си откровение, поне не го качвайте в Мрежата! А иначе, да, има хора с IQ под 70, но и те са деца на Бога и имат равни права с нас, дето се мислим за умни и красиви. Което пък, както се вижда, не винаги е точно така.
Разумните хора, дори когато не са много красиви и много умни, знаят това и когато правят нещо, се опитват да предвидят последствията от своите действия. Не винаги успяват, но поне се опитват. Когато например се инициира вот на недоверие от страна на опозицията (или пък управляващите искат вот на доверие), трябва да се предвидят вариантите. Ако вотът не успее (както обикновено става), каква ще е ползата за политическата сила, предизвикала вота? И още по-важно, каква ще е ползата за България? Следващият въпрос е какво става, ако вотът успее и, след предвидената в Конституцията тройна парламентарна въртележка, се стигне до предсрочни избори?
В последния хипотетичен случай тези избори ще са баш по времето на българското председателство на Съвета на ЕС. Служебното правителство, което пак ще се води изцяло на президента Румен Радев, ще трябва хем да подготвя избори, хем да гледа да не се издъни хептен с председателството. Обаче отсега може да се предвиди, че да, ще се издъни. А политическите сили в това време ще митингуват, ще се ругаят на майки и на дебили и изобщо ще се занимават с разнообразни простотии на воля. За всеобщо удивление и забавление на високите гости, решили, за тяхно нещастие, да си направят срещите в София по време на българските изборни страсти. Разбира се, тук има и оптимистичен вариант. Възможно е междувременно международното положение дотолкова да се срути, че родните неразбории да останат почти, или напълно, незабелязани. Така например, когато земетресение ви срути до основи къщата, счупването на любимия на всички сервиз за чай вероятно ще остане незабелязано.
Разбира се, както вече се каза, европредседателството не бива да се превръща в омерта (по-правилно беше да се каже „индулгенция”, ама нейсе) за минали, сегашни и бъдещи безобразия. Например за корупцията, дето всички са се заканили да я борят до дупка, но засега се чудят пред коя точно дупка да застанат. Или пък за толкова обсъжданата шуробаджанащина, която не се разбра законна ли е, или не е. Защото морална явно не е.
От друга страна, откакто английското кралско семейство го хванаха, че крие данъци на всички нива, от кралици до принцове, за морал стана малко неудобно да се говори. Но пък отново може да се говори за коефициент на интелигентност. Или, огледално, за коефициент на глупост и алчност. Примерно, някакъв арабски принц имал десетина милиарда (да го оплаче човек, бедния!), но решил да открадне още един-два милиона. И що така решил? Доколкото се разбра, и той съвсем точно не знае, но е било на принципа „могъл-откраднал”. Не че му трябвало, а просто така. Сега ще му приберат милиардите, щото саудитското кралство го е закъсало яко с парите, а после ще му вземат и главата, за да не си поиска някога обратно милиардите. Макар че от тази гледна точка е добре да се вземат и главите на наследниците, по упоменатата по-горе причина. Виждаме как някакъв жалък откраднат милион може да затрие цяла генетична линия. И даже не милионът, а ниското IQ закрива линията.
С многото милиарди също се объркаха нещата. Докато някои крият парите си в разни специално създадени за целта офшори, за да не плащат данъци, други не си крият парите, а си печатат нови. И си печатат толкова, колкото им трябват. И колкото все още им позволяват, разбира се. Великите Съединени Американски Щати печатат по три трилиона годишно, а Европейският съюз – засега само по един. И това е само през държавните печатници, докато по линия на частните кредити вървят три пъти по толкова измислени пари. Знае се, че така до безкрайност не може да продължава. Но не се знае кога точно ще спре да може. Затова някои държат двигателите на самолетите по частните летища на празен ход да загряват. Както навремето един френски финансов министър, дето открил и въвел книжните пари, държал карета с шест добре тренирани и нахранени коня в конюшната. Което именно му спасило живота, когато тълпа разярени, ограбени и гладни хора пристигнала в дома му, за да му търси сметка. В смисъл, за да го обеси.
Поредната сага с офшорите е особено показателна за лицемерието и за двойните стандарти, които погубват западната цивилизация. Офшорите са създадени именно, за да може законно да не се плащат данъци от специални хора: царе, премиери, министри, финансисти, индустриалци, спортисти, хора на изкуството и всякакви такива випове. Или, по-точно, от всякакви такива типове. За обикновените хора това не че е съвсем забранено, но почти няма как да стане. Така се действа според библейския принцип, че на който има, още му се дава, а на който няма и това му се взима.
При членовете на английското кралско семейсто нещата са особено комични, защото използваният от тях офшор си е … техен! Ние обаче няма да ги наречем дебили, защото знаем, че думите може и да отлитат, но написаното остава. Особено, ако има и електронен вариант на текста в Мрежата, който ще съществува, докато го има Гугъл. Което е друг начин да се каже, че това ще е до края на света.
Наскоро една 100 годишнина отново разтърси света. Навремето я наричаха ВОСР (Велика Октомврийска Социалистическа Революция), която се оказа нито велика, нито октомврийска, нито социалистическа, нито революция. За 30% от руснаците, обаче, тя си е именно ВОСР, каквото и да значи това. Но и тях няма смисъл да ги наричаме дебили. Ако изобщо някой заслужава такова определение, това е руската политическа, икономическа и културна класа, управлявала една велика Империя в началото на XX век. И допуснала една нищожна болшевишка шайка да й вземе властта ей така, като на шега. За което руският имперски елит плати с кръвта си и с факта, че неговата ДНК почти я няма в съвременната човешка популация. Което е максималният възможен крах за една човешка група, защото биологичният смисъл на човека е да си изпрати гените в бъдещето.
Ние, българите, точно това правим от вече 13 века. Всъщност, от много по-отдавна. И затова България, която е над всички нас и над всичко, ще я има. Ще я има поне докато съществува архивът на Гугъл, а него, по дефиниция, ще го има до края на разумния живот на Земята.