ТИБЕТ

СТЪЛБАТА НА ТИХИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ Чакаха ни да се изтощим. Чакаха ни да прогледнем. (Черпеха ни с панделки и знаци.) После отлетяха като пеперуди с ксероксирани криле. Аз реших да не проглеждам. Ако вас ще гледам, по-добре да гледам в тъмното. Тук сме много. И се виждаме. ОКУПАЦИЯ Воюват и се прегръщат Маркс и Енгелс, Маркс енд Спенсърс, братята Маркс, братушките, Биг Брадър. Братя и сестри, съединявайте се. ЕСТЕТИКАТА Е НАЙ-ВЕЧЕ ФИНАНСОВА Защо всичко се промени? Преди години във водата виждах дълбочината й. Сега виждам подправения й цвят. Водолаза на дъното, аранжиращ амфорите. Етикетчето на дизайнера и малък продуктов плейсмънт в далечния край: аз самата, събирам мидички. Пробутват ми мене на мене. Няма да стане. Върнете ми всички копия. ОЗДРАВЯВАНЕ Болестта ме завива с пухен юрган, от който пронизва студ. Унесът ме носи между замъглена реалност и нереални сънища. – Да ти направя един чай – чувам гласа ти през затворените си очи, докато спасявам висящи деца в разноцветни костюми. Трябва да е от сиропите. На петия ден витамин С ще прогони от мен свободните радикали и ще ме насели с угрижени консерватори. ЗА ОБЩИТЕ НИ ТРАНСФОРМАЦИИ Внезапно той се събудил и разбрал, че си е пак същия Джуан Дзъ от плът и кръв. Само че вече не знаел дали той бил Джуан Дзъ, който сънувал, че е пеперуда, или пеперуда, която сънува, че е Джуан Дзъ. Този свят не е твой, красавецо. Крилете ти – изрязани от хартиен фенер заедно с пламъчето отвътре – имат нужда от повече въздух. Между хладилника и тесния правоъгълник на стените ни, между вентилатора и включения котлон, сам няма да разбереш защо пътят се е препълнил с предмети, животът те е намразил. Моля те, тръгвай си. Междувременно той е кацнал върху отпечатаното цвете на календара и с доверчива слепота се надява, че е на сигурно място. Поемам в шепи малкия гост и го пускам навън. Сънищата също могат да бъдат опасни, Джуан Дзъ. Погрижи се за мен, когато заспя. ПО ПОВОД ТЪРСЕНЕТО НА НОВ СВЯТ, ПО-ДОБЪР ОТ СЕГАШНИЯ И НАЙ-ВАЖНОТО – БЕЗ БОКЛУЦИ Ноевият ковчег няма да ни побере. Ще се блъскаме, ще показваме презаверени билети, специални карти, инвалидни свидетелства, грамоти за заслуги и дипломи за завършено ценно образование, принадлежност към малцинство, членство в клуб, таен знак, протокол за легитимно заемана изборна длъжност. И всяко от тях ще изменя картината, но няма да я смени. Ясно е, че накрая ще се спасяваме в индивидуални ковчези. В МАСТИЛЕНИЯ СВЯТ „Художникът все повече се стреми да рисува това, което сънува, а не това, което вижда.” Шарл Бодлер Тази нощ небето свети с диамантени сълзи, куполът от индиго се спуска към изсветляващия хоризонт и морето се слива с въздуха през флуоресцентна линия. Тичам с непотъващи обувки по заоблените вълни, водата за мен сега е прозрачна ципа над бездна от все по-тъмно сияние, дишам синия въздух. Летя от скок на скок, морето леко се огъва под мен, но ме издържа, имам място в това лазурно кълбо от жива, неорганична безкрайност. Приличам на изключение, но не го усещам така. Дрехите ми са леки и празни. Нямам нужда от нищо. В ЕРАТА НА МЕХАНИЧНОТО ВЪЗПРОИЗВОДСТВО Сред гора от подобия как можеш да знаеш, кое е първото? Не можеш. Само то си знае. Когато всеки е забравил, ти помни. ДЕТСКИ СПОМЕН Помня един голям бой заради сестра ти – баща ти церемониално свали колана си, сгъна го на две пред гърдите си – сам себе си подготвяше и мълчанието около главата му светеше в сиво. Изсумтя и пристъпи напред с онези бавни крачки, с които съдбата ни приближава от другия край на света, за да ни препъне. Ти вече отстъпваше, скимтеше. После плачът ти се извисяваше след всяко отривисто плющене. Армията вече трябва да те е пенсионирала. Научи ли нещо повече? #БУНТ Пролетарии от всички страни, влезте в Twitter, съединявайте мненията си, убийте магнатите със сарказъм, вирнете палци във Facebook и средни пръсти по форумите, и с тонове виртуална кръв удавете властта в телевизорите! Ние сме възмутени. Ние презираме. Нас ни лъжат. Наясно сме, че ни лъжат и пак ни лъжат. Повече не може да се живее така! И така си живеем. ТИБЕТ Целият път е обсипан с фенерчета, ламите се усмихват. Скупчени край студения огън, те се шегуват, размазват го с пръсти в телата си, облизват пламъчетата. Мои далечни сенки, отдавна пълзя към вас на части. Някой трябва да одере умората, да изплаши навика. Знам, че и аз съм свободен човек, но забравям.