Играта на тактики – голямата стратегия на Борисов

"Ние получихме високо обществено доверие и днес имаме 116 народни представители. Формално те не са достатъчни, за да имаме гарантирано мнозинство и стабилно управление. Но точно този факт може да се окаже нашият шанс да реализираме един нов тип управление."

Тези думи са част от речта на председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов при откриването на новото 41-во Народно събрание на 14 юли, когато той за пръв път даде да се разбере, че победителите възнамеряват да управляват самостоятелно и няма да търсят коалиция с която и да е партия.

Докато лидерът на ГЕРБ и бъдещ премиер Бойко Борисов съставя правителството си, обществото и медиите се занимават с предложения от Цветанов меморандум към "Атака", Синята коалиция и РЗС.  В него няма друго, освен общопожелателни  фрази за принципите и мерките на едно бъдещо управление, така че спокойно би могъл да бъде предложен за подпис и на БСП и ДПС. Меморандумът не обвързва с нищо която и да е от страните и, формално погледнато, от неговото подписване или неподписване не зависи нищо.

За Борисов обаче явно беше важно под някаква форма да очертае периметъра на политическите сили, от които очаква и желае подкрепа, и на другите две, които ще смята за опозиция. Партиите, към които е насочен меморандумът, очевидно, не са третирани по никакъв начин като част от бъдещото управляващо мнозинство, защото вече стана ясно, че ГЕРБ ще управлява самостоятелно.

Всъщност тези партии, с техните общо 46 народни представители, са разглеждани  като някаква "ничия земя" – нито в управлението, нито в опозицията. Борисов си представя, че те по естествен начин му принадлежат и са удобен резерв за различни по формат мнозинства.

В понеделник Борисов разясни пред Нова телевизия, че 116 депутати на ГЕРБ са напълно достатъчни, за да има стабилно управление и, ако РЗС и сините искат, да гласуват заедно с ДПС и БСП срещу неговия кабинет, но тогава гласовете пак няма да им стигнат, защото ГЕРБ и "Атака" няма да подкрепят правителство на БСП и ДПС и ще се ходи на нови избори.

В отговор на друг въпрос, как правителството му би изпратило нов контингент в Афганистан, например, след като партньорът му "Атака" е против всякакви български военни участия с НАТО, Борисов каза, че ще намери подкрепа от други партии.

Тези нагледни обяснения показват достатъчно ясно каква ще е формулата на този "нов тип управление", за което говори Цветанов.

Това ще е управление на плаващи и променливи мнозинства, при което по всеки отделен повод ще се прилагат различни тактики и ще се формират съответните парламентарни "коалиции".

Тоест, стратегията на Бойко Борисов е отиграване на тактически ходове, които да му позволят самостоятелна свобода на действие и удържане на позициите, независимо от резултатите.

Борисов е ситуационен герой, цар в играта на тактики и това се видя много ясно, докато беше кмет на София. Той не е докрай ангажиран с нито една конкретна политика или конкретна кауза. Бившите служители на ДС, например, веднъж са неприемливи, друг път са приемливи, но критерий за едното или другото е  личната преценка на Борисов и това дали той лично гарантира за някого.

Борисов не обича да губи – независимо малки или големи битки – и затова, макар и привърженик на спорта и честната игра, нерядко по средата на играта е склонен да преформулира условията, правилата и дори заданието, за да не излезе накрая, че не се е справил с нещо.

Той не бяга от отговорност, но в същото време с лекота успява да я прехвърля на някой на друг – понякога има основания за това, друг път – не.

Така или иначе обаче вероятно и на него му е ясно, че не може и като премиер да играе на "ние ги хващаме – те ги пускат", защото тоя филм вече свърши.

В момента Борисов се опитва да намери най-подходящата формула на своето управление, защото в крайна сметка отговорността е негова.

Хората, които гласуваха за него, не очакват чудеса. Просто защото за 20 години преход българите вече са станали достатъчно скептични и очакванията са твърде минималистични. Но все пак те очакват позитивна промяна.

Времето на общите приказки и показното изваждане на скелети от гардероба, каквито сегашното правителство остави много, ще е изключително кратко заради задаващата се зима и икономическата стагнация. От друга страна, колкото и в ЕС да се надяват на положителен обрат в България, кредитът на доверие никак не е голям - самите страни от ЕС имат огромни свои проблеми със собствените си икономики и избиратели, така че никой няма особено да се церемони с правителството в София.

В тази ситуация за Борисов действително е важно да има гарантирано мнозинство и стабилно управление. Цветанов правилно посочи, че 116-те депутати на ГЕРБ не са достатъчни. В момента обаче Борисов не иска да слуша такива неща и атакува Синята коалиция и РЗС с аргументи от типа – вие ли с вашите 15 или 10 депутати ще ми "извивате ръцете".

Явно той не иска да приеме, че дори и малките партии могат да имат свое мнение – по-точно техните избиратели да имат свое мнение, избирайки да гласуват за някой друг, а не за ГЕРБ.

Днес Борисов твърди, че след управлението на тройната коалиция самата дума "коалиция" вече била "мръсна". Може би наистина мисли така, а след време може и да ревизира това виждане. Както вече направи с някои други. Като това, че политиката е "изпражнение в целофан" или че не би се записал в никоя партия.

Вероятно и това е въпрос на тактика. И нищо не би имало особено значение, ако бъдещото правителство бъде успешно. При всички параметри, условия и подусловия   на заданието, които досега Борисов сам си поставя, това зависи само и единствено от него.

Щом една малка партия с 10, 15 или 20 депутати е преценена като ненужна и следователно трябва да бъде пренебрегната за управлението, то тя не може да има нито заслуга, нито вина за неговите бъдещи успехи или за неговите бъдещи провали.

Затова и опитите още сега, преди дори да има правителство, да се търсят виновници в аванс за евентуални бъдещи несполуки, звучи несериозно.