Свободата днес и тук 21 Януари 2025  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

В десетката – годишна касация на очебийните български потайности

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев

 

В края на годината се правят класации. Предлагам своята касация ( cassatio – “отмяна”, “унищожаване” решение). Ако щете -преразглеждане на събитията от друг ъгъл, от моя. Това не е отрицание на останалите класации. Но за успехите отговарят други.

Ще спомена само някои “невидими” за твърде много политици и медии събития и факти, както съм ги видял и описал през отиващата си 2009 г.

Първото място в тази касация по заслуги и значение се пада на прословутата криза и по-точно на факта, че тя не беше “забелязана” от управляващите от тройната коалиция. Ако има световен рекорд за 2009 г. по нахалство, необосновано самохвалство и безнаказано лицемерие в политиката, то това трябва да е твърдението на властта, че България била най-добре подготвената държава за посрещането на световната криза. Вярно, избирателите наказаха нахалниците, но така и не направиха връзка между лъжата за кризата и реалните последици от това за самите тях. В резултат на това никой не търси сметка на виновниците.

Второто място е свързано с първото. Ако някой ви открадне определена сума пари, която се побира в портмонето ви, ще направите всичко възможно да потърсите възмездие или ще опитате да си ги върнете от злосторника. Когато обаче от българския бюджет изчезнаха милиарди от обявения по-рано “излишък” , това предизвика единствено предизборна пушилка и следизборна забрава. Отново няма виновни.

Третото място е за нещо, което стърчи на българска територия пред очите на целия свят, но няма сила у нас, която да се заеме с тази бомба със закъснител. Казва се АЕЦ “Белене”. Заложена е от две десетилетия, активирана беше от кабинета “Сакскобургготски” и беше превърната в необратима летяща ракета към бъдещето на България от Станишев и Първанов. Абсолютно непосилен и необоснован икономически проект, замислен като руски пробив в ЕС ( и като нещо много по-голямо и стратегически важно от военна база на българска територия), проектът си цъка неумолимо. Това ни напомни руският енергиен министър Шматко в София в края на 2009 г., , когато с ирония вметна, че докато тук си приказваме ( т.е. правим се, че се дърпаме), руските заводи бълват поръчаната за централата продукция за стотици милиони долари. Предколедно българският му колега Трайчо Трайков отиде да нагледа как продължава невидимото за българите шоу “питон поглъща троянски кон”.

Четвъртото място, не защото е по-маловажно, но е някак на заден план заради привидната му формалност, е западната карантина над българския държавен глава. Тя му беше наложена негласно след “големия му шлем” в отношенията с Путин през януари 2008 г. , но се разви и продължи през 2009 г. при пълна конспирация от страна на медийните съучастници в България, за които такава тема няма. Макар, че през 2009 г. Първанов постигна “пробив” ( поканиха го в цели 3 държави от ЕС – в Италия, Малта и Гърция), остава си тъжен факт, че си имаме президент, от когото на Запад ( с извинение) се гнусят.

На пето място, пак в графата “странности” на българските реакции, предлагам удивителната търпимост към факта, че в разгара на най-големия януарски студ на 2009 г. Русия спря подаването на природен газ за България. Химическия завод в Димитровград за малко да експлодира и да превърне в града в нещо като Хирошима в Япония, или в Халабджа в Ирак ( обгазена от армията на Саддам Хюсейн през 1988 г. с цел да сломи кюрдите) . Храбрите български профсъюзни лидери решиха мигом световната дилема за вината на Киев и Москва и пратиха демонстранти пред посолството на …Украйна.

Под номер шест касирам мълчаливото съдействие на медиите за още една липса: липсата на ясно заявена българска позиция по конфликта в Кавказ. А е на отсрещния бряг на Черно Море, не е като да говорим за мюсюлманския екстремизъм в Индонезия! Това угодничество пред Москва също е наследство от 2008 г., когато Грузия имаше неблагоразумието да предизвика подозрително добре подготвената да я смаже на минутата Русия и …беше смазана безмилостно. Последиците са известни. На някой да му е известно какво мисли т.н. официална София? Пък после се учудваме какво си мислят за нас по света.

На седмо място, като става дума за външна политика, е гафът на годината с назначаването на Румяна Желева за външен министър, набъбнал в номинирането й след това за член на европейското правителство. Понеже всички се втренчиха в скандалното назначаване на един министър без портфейл, но с досие, както и в уреждането на друг с министерски пост, защото бил приятел на премиера, никой май не отбеляза, че лицето на европейското развитие на България се оказа дама с нулев опит във външната политика и с многозначителен такъв в застрахователния, банковия и приватизационния бизнес ( без да има образователен ценз и в тази област). А че изборът на външен министър е сигнал към света, визитна картичка на страната, връчване на акредитивните писма на държавата- кой ти гледа?!

На осмо място, макар и незаслужено, защото иначе е в дъното на всички споменати по-горе премълчавани факти и събития, е медийната деградация. Тя се изразява не само в констатираното от чужди наблюдатели влошаване на състоянието на медийната среда у нас, но и в конкретни действия, толерирани, ако не и инспирирани от властта. Наблюдаваме безпомощно явното пазаруване на едро на утвърдени медии и тайното прогонване на неудобни журналисти от страна на субекти, които въобще не са тъмни, а вършат делата си на светло без проблем. И никой не ги пита за произхода на капитала им. Нещо повече – истинската заслуга за попадането на тази тема в моята касация е всъщност фактът, че темата за проблемите на медийната свобода ( и собственост!) е най-голямото табу в българската журналистика през 2009 г. Нищо, че издателите и собствениците на медии организираха комедията с премиера Борисов, от когото поискаха да внесе яснота по въпроса за собствеността на медиите ( е на това му се казва да бутнеш баба си по стълбите и да я питаш защо тича).

На девето място, във връзка с осмото, е почти неприличният въпрос: къде сме ние? Журналистите имам пред вид. Не трябваше ли да окажем съпротива по първите осем точки от списъка? Или поне по някои от тях ( а има още толкова)?

На десето е отговорът: ние сме там, където позволяваме да ни натикат. Поради което догодина може и да не напиша такава касация. Защото, както е тръгнало с поправките към Закона за електронните медии и задаващото се тотално следене, може и да няма къде.

Ето това е (в) десетката. Предстои касационният съд на историята. Познайте дали България ще спечели делото на по-горната ( спрямо долните тукашни страсти) инстанция и дали делото на България изобщо вълнува безнаказаните виновници!

Блогът на Ива Инджев - http://ivo.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional
loading