ПОМЕН ПО СЛУЧАЙ 40 ДНИ ОТ СМЪРТТА НА ЕДУАРД ГЕНОВ

ИЗМИНАХА 40 ДНИ от смъртта на българския дисидент и общественик, дългогодишен политически затворник при комунистическия режим Едуард Генов (1946-2009).

Едуард Генов е роден е през 1946 година в София. През 1964 година участва в групата „Младежка организация за национална свобода”, за което е арестуван и хвърлен в затвора, но поради амнистия по случай 20- годишнината от Девети септември е освободен малко след един месец. През септември 1968 година, когато е студент по история в Софийския Университет „Климент Охридски” , публично протестира срещу окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор и заедно с Александър Димитров и Валентин Радев разпространява позиви със съдържание „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!” Арестуван е през октомври, а през януари 1969 година е осъден за организиране на „нелегална контрареволюционна група“ на 5 години затвор. По-голямата част от присъдата си излежава в Старозагорския затвор, където получава втора присъда за „намерение за бягство“ и е освободен едва през 1978 година.

През 1987 година Генов е един от шестимата (заедно с Илия Минев, Григор Симов, Цеко Цеков, Божидар Статев и Стефан Савовски) подписали открито писмо до международна конференция във Виена, посветена на спазването на Хелзинкските споразумения, след което отново е арестуван. В началото на следващата година е сред основателите на „Независимото дружество за защита правата на човека” с председател Илия Минев. На 6 юни 1988 година Едуард Генов е арестуван и интерниран в село Михалково, а през октомври 1988 при драматични обстоятелства е експулсиран от България.

Едуард Генов умира в град Сакраменто, Калифорния - САЩ на 16 декември 2009 година от инфаркт.

Поменът по случай 40 дни от смъртта му ще се извърши на 25 януари 2010 г. (понеделник) в 12 часа в храм “СВ. ПЕТКА” – стара, на ул.”Цар Калоян” №9

Един по един ни напускат нашите учители-дисиденти...

Замина си Илия Минев, след него Нури Тургут, а сега и Едуард Генов...

Вестта за ранната смърт на Едуард Генов още веднъж ни убеди колко успешна е била операцията на Държавна сигурност за експулсиране на най-изявените организатори и членове на «Независимото дружество за защита правата на човека», явяващо се първата легална правозащитна организация в България. Така смелите защитници на правата на гражданите, членове на от Дружеството, а по-късно и дейците от другите последвали го неформални сдружения бяха разпръснати по различни краища на света, за да не пречат на плановете за бъдещето на страната, които щяха да се реализират много скоро. А когато се решаваше съдбата на ''нова'' България, дори малкото честни хора, успели да влязат в редиците на управляващите, не си спомниха за хора като Едуард Генов, проявили смелост да се обявят против инвазията в Чехословакия и допринесли най-много за падането на тоталитарния режим. Новите политически сили в Народното събрание си приеха специален закон, който не позволява на граждани на България, притежаващи и паспорт на друга държава, да участват в политическия живот на страната. Така всички мостове и пътища, водещи към родината, бяха прекъснати. В политическия живот не трябваше да участват хора като Едуард Генов, които категорично не биха седнали с дявола на масата за преговори. Не случайно Държавна сигурност се отърва от Едуард Генов още през ноември 1988 година!

Той си отиде с чиста съвест и честно - така, както беше живял цял живот. Смелостта, с която се обявяваше в защита на слабите и в подкрепа на дръзналите да се борят против комунистическата тоталитарна машина, вдъхна кураж на стотици негови последователи.

За първи път чухме неговото име по западноевропейски радиопредавания във връзка с ''Апела на шестимата'', когато, след излежаване на присъдите ни в затвора, за втори път бяхме изселени в две села на бившия Михайловградски окръг. Заедно с другите автори на ''Апела'' Едуард Генов за нас стана символ на свободата, към която родителите ни и ние се стремяхме непрекъснато, без да успеем да я постигнем. Едуард Генов беше лъч светлина в непрогледната ни нощ, защото той не делеше хората по народност и вероизповедание. За него имаше само потиснати и потисници, честни и подлеци...

След това, от началото на 1988 г., когато името му непрекъснато се споменаваше по емисиите на различни западни страни, той стана още по- близък и на двете ни семейства. Впечатляваха ни неговите неимоверни усилия за защита на всички човешки ценности, за събаряне на комунистическия режим в България, чиито жертви ние бяхме от 1973-та година. Искрено повярвахме в смелите дейци на НДЗПЧ, сред които особено се открояваше и дисидентът Едуард Генов. Като изселени в Михайловградско, посредством Кемал Бабечки през лятото осъществихме връзка с Михайловградската група и по - специално с говорителя на НДЗПЧ Димитър Томов и станахме членове на Дружеството. Искахме да се научим от активистите им как да защитаваме собствените си права и правата на другите, особено на турците и мюсюлманите, на които тоталитарният режим беше отнел дори имената. Защото затворите бяха пълни с обявилите се против насилствената асимилация турци, около нас във всяко село на Михайловградски окръг живееше най-малко едно интернирано семейство или човек. Такова беше положението и в други райони на страната, където живееха предимно само етнически българи.

Нямахме право да пътуваме (освен Кемал Бабечки,  който като малолетен през 1985 не беше осъден) и не можехме да осъществим пряка връзка с активистите на Дружеството. Когато през ноември ни върнаха в село Климент, Шуменско, където последно бяхме живели до осъждането (за да ни отдалечат от Михайловградските активисти на Дружеството и да предотвратят интервюто ни с холандски журналист), имахме възможността лично да се запознаем с почти всички негови основатели. Но понеже Едуард Генов междувременно беше експулсиран, никога не можахме да се видим. Отначало в България, а по-късно и от Турция следяхме за известно време неговата дейност в Америка. Той продължаваше да ни вълнува с изказванията си, с прекрасните си интерпретации на политическата обстановка в страната. Едуард Генов остана смел и честен човек, чието човеколюбие не се ограничаваше само с България, защото то не признаваше никакви граници.

А сега, когато го загубихме, без дори да успеем да си стиснем ръцете и да му кажем какво е бил той за нас, как е осмислял нашите дни по време на интернирането ни, си мислим, че на България й са нужни именно такива хора като Едуард Генов. Иска ни се да вярваме, че младото поколение ще съумее да възпита личности като него.

В лицето на Едуард Генов загубихме една изключителна личност, направила толкова много за освобождението на България от комунистическата тоталитарна машина.

Изразяваме най-искрените си съболезнования към близките на Едуард Генов. Изразяваме съболезнования и към българските граждани – бивши и настоящи.

Поклон пред светлата му памет!

От група членове на НДЗПЧ, живеещи в Турция:

Зейнеп Ибрахимова

Ибрахим Ибрахимов

Юсуф Бабечки

Вахиде Бабечка

Кемал Бабечки