САМО ЕДИН КОЛ В СЪРЦЕТО НЕ СТИГА

• Администрация е необходима, но въпросът опира не толкова до бройката на чиновниците, дори не толкова до тяхната персонална ефективност и личен морал, колкото до ефективността на самата система 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

С изявлението си онзи ден, че чиновниците са безсърдечни, защото затварят гишетата под носа на клиента, за да пият кафе, премиерът Бойко Борисов удари с кол право в едно от сърцата на един от многобройните вампири, които тормозят българския човешки живот – администрацията. Само привидно е противоречието в горното изречение, защото последствията от това да имаш много сърца или да нямаш нито едно сърце са едни и същи – безсърдечие.

Лошото е, че точно този вампир, администрацията, има многобройни сърца, дори сторъкият Шива няма достатъчно ръце, за да ги порази едновременно с кол. А това е задължително условие за победата, защото иначе, докато човек се занимава с второто или деветото сърце, първото се възстановява в още по-гаден вид отпреди. И така се стига до обезсърчаване както на героя, дръзнал да атакува с кола, така и на всички останали граждани, които потриват ръце отстрани и чакат да видят какво ще стане.

Един стар виц гласеше, че за да се завие електрическа крушка на тавана, са необходими петима милиционери /полицаи/ – един държи крушката, четирима въртят масата, на която той е стъпил. Сега да си представим колко чиновници са необходими, за да се завие същата крушка, като имаме предвид, че само тези от централната администрация според официалното признание са 63 хиляди души – колкото е числеността на полицията в страната, пак по официално признание. Ами областните и общинските администрации? Ами съд и прокуратура? Ами НАП и митници? Да не говорим за безкрайните агенции, служби, бюра, комисии и подкомисии, които сякаш изглеждат създадени специално за да тормозят невинния гражданин и да го карат да ругае безогледно собствената си държава.

Онзи ден колегата Тони Филипов описа как отишъл в НАП да уреди плащането на осигуровките си. Там първо не знаели как да го регистрират, а после му поискали договор с някоя редакция, та да признаят, че е журналист на свободна практика. И тъй като за всеки нормален човек е ясно, че ако даден журналист има договор с редакция, то той вече не е на свободна практика, а на несвободна, колегата мъдро и деликатно нарича онези чиновници “лемури”. Обосновава се с факта, че те не могат да ти вземат парите, дори ако сам им ги тикаш в ръцете. Легално не могат да ти ги вземат. Иначе, както се знае, могат.

Да не ви описвам пък как преди няколко месеца пред очите ми се оказа, че цялото реално време за вадене на паспорт е няколко минути, при това без да плащам нищо повече от стандартната такса, без да използвам връзки или служебно положение. А преди това един михлюз на гишето в паспортна служба ме убеждаваше, че само за да пренесял необходимия документ от долния на горния етаж за подпис, били необходими поне три дни. Ако той, михлюзът, решал да ми направи услуга. Иначе – седем.

Убеден съм, че всеки има богата колекция от подобни истории. Важни са обаче не отделните случки, а фактът, че всяка от тях води до дистанциране на отделния гражданин от собствената му държава. Оттам се повишава общото ниво на социална апатия, което като цяло допълнително вреди на държавата, тя става все “по-лоша” и гражданинът, изпаднал в безкрайна спирала, първо се дистанцира от нея на квадрат, после на куб и т.н.

Истината, която емоционално много-много не ми се ще да призная, но с разума си отчитам, е, че администрация е необходима. Иначе няма как да стане, няма как да работи общественият механизъм. Въпросът обаче опира не толкова до бройката на чиновниците, дори не толкова и до тяхната персонална ефективност, колкото до ефективността на самата система.

Но все пак да видим какво показват цифрите. В края на костовото управление централната държавна администрация в България се води 95 825 души. В края на царското управление тя вече е 118 668 кафепийци. Шест месеца преди края на управлението на Тройната коалиция администрацията, въпреки неистовата борба на Никито Василев, наброява 131 575 душички.

Отделен въпрос тук е на кой тогава му хрумна да създава Министерство на държавната администрация, тоест, чиновнически апарат, призван да наглежда и порицава останалите чиновници. За неразбралите, но настойчиви задавачи на подобни въпроси трябва да се припомни, че това беше не проява на обикновена идиотщина, а историческа необходимост, извикана на живот от задължението да се спази коалиционната формула 3:5:8. Е, спазиха я.

Но да се върнем на цифрите. Когато през последните седмици се отчита, че след първоначалната атака, предприета най-напред от финансовия министър Симеон Дянков, а после и от останалите министри, бройката на администрацията в България е спаднала с малко над 11 на сто, аз го вярвам. Не съвсем, но като цяло – вярвам. Когато обаче в същото време се сочи, че чиновниците от сто тридесет и толкова хиляди при Станишев сега изведнъж са останали под 63 хиляди, започва да ме гложди съмнение. Колкото и да не съм добър в сметките, елката показва, че това не е спад с 11, а с повече от 50 на сто. И тъй като няма как и двете неща да са верни едновременно, съмнението ми за наличието или на неволна, или на умишлена грешка е много силно.

Както казах обаче, това с евентуалното намаляване на бройката е най-малкият проблем. Ако и докато то се прави самоцелно, както винаги досега у нас, ефектът ще е нулев, каквито и проценти да се отчитат.

Вторият, вече по-сериозен проблем, е свързан с подобряване на компетентността и повдигане на морала сред българското чиновничество, с една дума – с подобряване качеството на “матр`яла”. Очевидно в тази посока гледа в момента Бойко Борисов, ако се съди по горецитираното му изказване колко лошо е да се затварят гишетата под носа на клиента.

Да се надяваме, че премиерът наистина се кани да изкачи второто стъпало по пътя към балансиране властта на администрацията. И не е важно дали това му е текнало, защото някой тъпак, без да го познае, си е позволил да затръшне гише току пред самия премиерски нос и да се изсули към кафенето или просто Борисов е дочул слухове на какво са подложени обикновените граждани.

Отдавна е известно обаче, че битката за човешкия морал, още повече – битката за морала на човека-чиновник, е обречена на неуспех, когато се води само по метода на убеждението.

Ако всички чиновници в един и същи час захлопват гишетата и отиват да пият кафе, това не е защото те са неморални хора или мразят клиентите си. Някои от тях не че не ги мразят по принцип. Но в конкретния случай те го правят не защото мразят, а защото в офиса не е въведена простата система половината гишета да работят, докато другата половина пие кафе и обратно.

Ако даден чиновник е изправен пред избор дали да следва предписанията на закона или на наредбата, издадена от неговия началник в нарушение на закона, той неизменно следва наредбата. Не е лош човек като цяло, не ви мрази индивидуално, когато ви създава главоболия, просто следва една наредба, чиято незаконност не може да коментира. Иначе ще си загуби работата.

Когато някой зад дадено бюро попълва даден документ на ръка, после ви казва да дойдете след три дни, през което време той просто предава документа на съседното бюро, където пък колегата му въвежда данните в компютъра и след три дни ви връща за още три необходими документа, защото не са уеднаквени ръчните с компютърните форми, тези двамата не ви бавят от чист садизъм. Не и защото много харесват Кафка. Те спазват процедурата.

Вие може да ги наричате тъпи, гадни, убийци на обществено време и енергия, каквото се сетите. Но такава е процедурата и те спазват нея, не нормалната логика. Когато се промени реда и се организира обслужването по-умно, по естествените механизми, които изискват чиновниците да работят в услуга на клиентите си, а не обратно, тогава ще видите, че същите тези хора, които сега наричате садисти и как ли не още, пак спазвайки процедурата, ще работят нормално.

Така стигаме и до третия, най-важния,  етап от реализиране на така необходимата реформа в държавната администрация. Той е пряко свързан с дясната политическа идея за по-малко държава. Това означава не по-слаба държава, както се опитват да внушат някои. Означава не отвързване на анархия и хаос, стимулиране на някакъв разгул и произвол в страната, точно обратното. По-малкото държавна намеса в различните сфери на живота е единственият реален механизъм да отпаднат по-голямата част от напълно излишните административни процедури, а останалите, необходимите, да бъдат хуманизирани и организирани по правилния начин. Това автоматично решава въпроса и с бройката на чиновническия апарат, и с неговия “морал”.

Разбира се, тази работа никак не е лесна. Тя ако беше лесна, досега някое от правителствата на прехода все щеше да я свърши.

А не е лесна, защото политиците от една страна се страхуват, че ще загубят много гласове. Представете си колко мандата могат да им донесат – или да им отнемат – гласовете на сто хиляди чиновници, умножени поне по 3, с гласовете от членовете на техните фамилии.

От друга страна – за да се реализира истинската реформа в държавния апарат, реформа, свързана с идеята за “по-малко държава”, управляващите трябва да имат стратегическа политическа и държавническа визия, а не да работят на парче – просто от днес за следващите избори или най-много за довършване на мандата.

Ето защо са основателни съмненията, че и този път декларираните намерения на Бойко Борисов за промяна в поведението на администрацията няма да успеят. Просто за борбата срещу тази смучеща общата ни кръв порода само един кол в сърцето никога не е достатъчен. 

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

От: http://asenov2007.wordpress.com/