Репортаж с чук в главата-кънти познато и логично

Кореспондентът на предаването „Господари на ефира“ във Велико Търново Димитър Върбанов е бил нападнат днес с чук от строителния предприемач Христо Чапанов си по време на снимки, съобщава Дарик радио.

Да ви звучи познато? Чук срещу журналист – това вече се е случвало. И понеже си остана безнаказано, явно се превръща в обичайно явление.

Разликата между сегашното нападение и онова от есента на 2008 г., когато с чукове беше пребит журналистът Огнян Стефанов, може да бъде потърсена в степента на травмите. Но ако днес те са по-малко в чисто физическия случай на думата, какво да кажем за следната травмираща ескалация: вече бият журналисти с чукове поред бял ден.

Огнян Стефанов беше смазан от бой по вечерно време от маскирани бабаити. А, да , в София беше. Както се казва, днес в София, утре и в други градове. Защото побойниците ( които за малко да се окажат и убийци) си останаха с анонимния медиен етикет “бандата с чуковете”.

Ето че техният пример вече е взет на въоръжение и от други, които дори не се крият. Както , впрочем, някои публични личности, включително и журналисти, не скриха удовлетворението си, че устата на Стефанов беше затворена, защото не им харесвало качеството на неговата журналистика.

На спонтанната демонстрация на журналисти в негова защита се появи позорно малка групичка протестиращи – фоторепортерите, операторите и служебно присъстващите репортери бяха май повече от нас. А моя милост се озова в глупавото положение, без да иска да позира като някакъв център на внимание пред камерите само защото си бях направил труда да напиша протестен плакат – единствена визуализация на акцията в защита на словото ( за което, разбира се, получих съответната доза подигравки от кибиците по форумите в интернет).

Но мазохизмът на българската журналистика явно е неизтребим – те ни бият, ние пък ще ги хвалим ( властите). Така се получава в момента. Както се казва, с чук и сърп сме закърмени, сделани сме в СССР , в нейния работническо- селско филиал НРБ. Свикнали сме. И пак сме си добре – в нашата идеологическа прародина направо си ги трепят журналята! Ще стиснем зъби, ако не ни ги избият междувременно и пак ще оцелеем някак си. Ей я де е следващата власт – която и да е. Тя пак ще има нужда да й припяваме. Може и с избити зъби, защото тя властта от фъфлене не се гнуси – важното е да се чува ясно и бодро “ура” от възторжените журналистически гърла!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/