ЩЕ ЗАСМУЧЕ ЛИ ОКТОПОДЪТ ОКТОПОДА?

• Може ли някой да назове името дори на един единствен човек от средните и високите нива на видимия български престъпен свят, който да не е бил обвързан по някакъв начин с комунистическата Държавна сигурност и наследилите я, уж демократични, български специални служби? 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Полицейска операция “Октопод” е в действие от вторник вечерта в България.

Както стана ясно от първите съобщения, тя цели полицията да се справи с престъпна група, “съпричастна към изнудвания, силово събиране на дългове и рекет, проституция и сводничество, разпространение на наркотици, източване на “Кремиковци”, търговия с влияние, пране на пари, укриване на доходи, неплащане на данъци и източване на ДДС от държавния бюджет”.

Между арестуваните е човек с прякор Трактора. Както и децата в България знаят, зад този селскостопански ник-нейм стои Алексей Петров, бивша барета, бивш бос от престъпния свят, бивш съветник на първия шеф на ДАНС Петко Сертов, бивш достоен гражданин, предал на премиера Бойко Борисов папка с класифицирана информация, изгубена от бившия премиер Станишев и случайно попаднала в неговите ръце. Споменава се още, че се издирва и приятеля му Антон Петров с прякор Хамстера, загубен някъде, може би в превода, след като съвсем неотдавна съдът го освободи под гаранция.

След двете операции с кодово име “Наглите”, това е третата подобна мащабна полицейска акция само за шест месеца управление на правителството на ГЕРБ. И в този смисъл изглежда, че сме свидетели на своеобразен рекорд за последните двадесет години.

Трябва да им се признае на Бойко Борисов и Цветан Цветанов, че не стоят със скръстени ръце. Нито съм фен на това правителство, нито съм му противник ей така, изначално и по принцип. И не от местен патриотизъм – защото главният секретар Калин Георгиев е наше момче, пловдивчанче – казвам това.

В случая ми се струва, че активността на правителството трябва не само да се отбележи, а и да се стимулира от тъй нареченото “гражданско общество”, доколкото то съществува в България. Всичките ми спомени от двадесетте години преход са свързани с минстри и други отговорни полицейски служители, които или само броят труповете, или най-многото да извикат престъпните босове в кабинета си на кафе и да си поговорят приятелски с тях, като ги помолят да се въздържат от показни действия. Е, това правителство, поне на пръв поглед, се държи по различен начин.

Преди повече от десет години единствен Богомил Бонев се опита да организира нещо като по-мащабна акция срещу престъпността, но съвсем правилно я кръсти “Комар”. Както всички се досещат, името показва и каква беше предварително заложената цел на акцията – престъпниците да ги ухапе комар. Точно както се и случи в действителност.

Напълно наясно съм поне с основните възражения, които задължително ще се появят през тези дни в медиите, по повод подобни опити да бъде похвалена активността на Борисов и Цветанов.

Първото от тях е, че акцията е повече ефектна, отколкото ефективна. Второто – че по този начин Бойко Борисов се опитва да се разправи с хора, които държат нещо документално за самия него и могат да застрашат позициите му. Третото – че операцията “Октопод” е насочена срещу една престъпна групировка, за да се освободи територия за действие на друга престъпна групировка, по някакъв начин близка до самия Борисов. Четвъртото възражение е, че всичко се прави, за да се докара правителството пред Европейския съюз, а набедените сега за престъпници малко по-късно ще се измъкнат – било заради некадърността на полицията да събере годни доказателства за пред съда, било заради мафиотските обвързаности,  финансовите и други зависимости на същия този съд, било защото ще се окажат наистина набедени, а не виновни.

Не съм разследващ журналист и не знам. Възможно е тези неща – поотделно или дори всички заедно – да са валидни. Възможно е и да не са. В цялата тази история обаче мен ме вълнува общият смисъл, а не конкретиката. Защото само в общия смисъл може да се търси и разбере както генезисът на българската престъпност, така и генезисът на неуспешната борба с нея.

Да започнем от името на сегашната операция – “Октопод”. То неизбежно навява асоциации с едноименния италиански сериал, в който героичният инспектор Катани се справя с мафията, каквото и да му струва това. Някои в България казват – да имахме повече хора като инспектор Катани…..Е, парадоксално или не, аз пък бих казал – да имахме мафия като италианската.

Да, наистина, на битово ниво тя е известна със своята жестокост и алчност, а в обществен план – с дългата си ръка, обвързала политици, финансисти, полицаи и магистрати. Да виждате някаква разлика между италианската и българската мафия по тези показатели? Не? И аз не виждам. Но я виждам другаде.

Разликата е, че в Италия, пък и в Щатите, Япония или където и да било, мафията възниква, така да се каже спонтанно, отдолу, от низините, изгражда се постепенно, с години и десетилетия, и заема различни обществени позиции според конкретния си бизнес или друг интерес, според състоянието на обществото и конюнктурата на момента.

Докато в България престъпността, груповата престъпност, която и тук сме свикнали да наричаме мафия, макар тя да е само върха на айсберга, възникна стимулирана отвън, имам предвид – отвън самата себе си, и продължава да действа, контролирана “отгоре”.

Много ми се ще някой да ми каже името дори на един единствен човек от средните и високите нива на видимия български престъпен свят, като започнем например с покойния Иво Карамански и свършим със сегашните Трактори и Хамстери, поне един, който да не е бил обвързан по някакъв начин с комунистическия октопод  Държавна сигурност и наследилите я, уж демократични, български специални служби. Поне един, който да не е бил информатор, доносник, служител, барета, вече и данс-аджия…..

Така че дори само този фактор да вземем предвид, ще разберем защо самият генезис на българската престъпност по условие вече гарантира неуспех на борбата срещу нея. Просто е и отдавна известно. В Библията е казано, че Сатана не може да се раздели срещу себе си. От митологията и историята пък се знае, че децата по-често убиват родителите си, отколкото обратно. Прочутата поговорка гласи, че “гарван гарвану око не вади” и тя се базира на емперични наблюдения върху обществото, а не върху фауната.

Мнозина казват – ама Държавна сигурност не съществува отдавна, не можем все нея да виним за ставащото около нас и с нас. Тя формално може и да не съществува, но съществува като манталитет, като натрупан и предаван вътре в службите опит, като наследена информация, контакти и зависимости.

През есента на 89-та година, когато се случи нещо като сбиване в градинката пред “Кристал”, то не беше провокирано от полицията, в смисъл – не от униформената полиция, която се намеси чак по-късно, за да “опази реда”. То беше провокирано от групите на тъй наречените “борчета”, “каратистчета” и “гребци”. Цялата, макар и неголяма, дисидентска общност тогава знаеше за тяхното съществуване, знаеше, че те са  обучавани и контролирани от комунистическите служби, а в момента използвани в директна акция. Ако не вярвате, питайте някои от хората, които бяха в градинката и знаят точно как беше. Но да ви говори нещо това “борчета”, каратистчета”, “гребци”? Да ви нашепва за гребеца Иво Карамански? За бореца Илия Павлов? За каратиста Златко Баретата?

През последните години обществото вече започна да получава някаква, макар и половинчата, картинка на хората, заели различни, включително най-високи позиции в обществото и държавата, които са сътрудничили на ДС. Смятате ли, че те са променили манталитета си, че не са използвали опита, информацията, контактите и най-вече – зависимостите, натрупани преди това, в своя полза. Доказателствата за обратното се въргалят навсякъде наоколо и са част от това, което наричаме “мъчително” в многострадалния български преход.

Но да се върнем на Борисовия и Цветановия “Октопод”. Главният въпрос, който за съжаление не си задава българското общество през последните дни е – ще засмуче ли този “Октопод” истинския Октопод. Ще бъде ли съпроводен той с по-сериозни мерки, за да се прекъсне нишката, свързваща бившата ДС и сегашните спецслужби с организираната престъпност или ще продължаваме като цяло да ловим бандити и да ги пускаме? Ще засегне ли “Октопод” високите пластове на престъпността, хората и структурите на политическо и административно ниво, в самата полиция у в съда и прокуратурата, които реално дърпат конците и се облагодетелстват, пряко или непряко, финансово или политически, от действията на бандитчетата със странни имена?

Като гледам досегашните развития, а и като имам предвид редица особености от характера на управлението на ГЕРБ – по-скоро не. Не ми изглежда нито готов, нито способен Бойко Борисов да бръкне чак толкова дълбоко. А това означава, че, макар да може да бъде похвален за конкретното действие на “Октород”-а, той няма да реши проблема, като коренно промени съотношението на силите държава-престъпност в България.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/