ОКТОФРЕНИЯ ИЛИ ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ГОВОРЯТ ГЛУПОСТИ

• Нещата около Алексей Петров, не могат да се обяснят в една нормална държава. България не е нормална държава и това е големият проблем 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

В обикновения живот се смята, че има поне два случая, в които човек трябва да си мълчи задължително – когато говори с жена си и когато шефът му разговаря с него. Философите дават и трета възможност – когато няма какво да каже. Само че тази опция не се ползва с особена популярност сред нормалното човечество.

Някои наивници смятат, че в политиката също има най-малко два случая, в които мълчанието е повече злато от говоренето – когато ти е оцапано дупето и когато с говорене ще сътвориш повече глупости, отколкото с мълчание. Но така смятат наивниците, които не са политици, а гледат отстрани. Онези, които работят тази професия или се навъртат близо до нея са убедени, че говоренето винаги помага. Грешат – но са убедени.

Нека да видим как точно грешат – покрай операцията “Октопод” някои очевидно заболяха от октофрения и дадоха редица примери.

Кристина Патрашкова, в. „Галерия”, в интервю за в. „24 часа”:
„Категорично твърдя, че Петров няма нищо общо със собствеността на вестника.….Това обаче не означава, че аз и колегите от вестника не се познаваме с него. Направих едно голямо интервю с него и покрай него между нас се формираха и човешки отношения.”

Въпросът за собствеността наистина е сложен. То човек понякога не е сигурен и досежно собствеността върху жената или чорапите си, какво остава за цял вестник. Интересното в случая обаче е друго – топлите човешки отношения, които са се формирали между Патрашкова и Петров в резултат само на едно голямо интервю. Изобщо няма да питаме какъв точно е характерът на тези отношения. Като види Патрашкова, човек не може да си представи друго, освен нещо чисто платонично. По дълбоко от това би било лош атестат за офицера Петров като мъж.

Аз например като журналист имам множество дълги интервюта с политици и политички. И нямам нито едно, покрай което между нас да са се формирали други отношения, освен работни. Това е професионален принцип и въпрос на личен морал и психологическа нагласа. На всичкото отгоре Петров дори не е политик, а човек от службите. Както се знае, с такива хора е още по-трудно да се стигне до изграждането на нормални отношения.

Та чудя се в коя точно от двете си роли се е разкрил офицерът Петров пред гражданката Патрашкова, размекнат от нейната способност да прави хубави, дълги интервюта? Дали тази на бандитски бос или тази на ченге под прикритие? Ако е първото, как тя го е харесала дотолкова, че да се сближат. Ако е второто, той трябва да бъде съден за издаване на класифицирана информация. Но може пък да я е впечатлил направо с двойнствената си природа – как трудно е човеку да остане истинският себе си в шизофренична ситуация. И как е героично.

Някак си като продължение на патрашковите чисти истини идва и едно изказване на Явор Дачков, зам.-главен редактор на същия в. “Галерия”, пред Нова тв:

„Нямам нищо общо с в. „Галерия”….. само съм заместник главен…..
Не съм се виждал често с Алексей Петров, няколко пъти. Ползвали сме информации от него.”

Ех, Дачков, Дачков, `що не умря при Гредетин – възкликвам, както може би щеше да възкликне в случая и дядо Вазов. Смятам, че само в България може да се намери журналист, който съвсем сериозно да твърди, че като е заместник-главен редактор на даден вестник, това не означава, че има нещо общо с него. Отнюд. Другаде хората обикновено се гордеят с вестниците, на които са шефове. Даже в Северна Корея се гордеят, доколкото знам.

И още една чисто професионална бележка. Сред журналистите от нормалния свят е разпространено убеждението, че ако се случи твоят информатор да те познава по-добре, отколкото ти него, трябва да си много предпазлив, за да не се окаже, че не той ти е информатор, а ти си му пощенска кутия. Или пък направо те е наел за прислуга. Ех, Дачков, Дачков…..

Но не само сред журналистите възникват трепети, неясноти и противоречия, когато говорят за контактите си с Алексей Петров. То се случва и сред сериозните хора на бизнеса и науката. Жив пример е Проф. Борислав Борисов, ректор на УНСС, председател на УС на Съюза за стопанска инициатива, съветник на президента Първанов, в интервю за агенция „Блиц”:

“Къде е защитил Алексей Петров, за да стане доктор на науките, лично аз не знам?!”

Някакво недоверие висва във въздуха със страшна сила след въпросното твърдение. Защото как тогава го назначаваш преподавател в повереното ти икономическо училище, бе, професоре? Или само `щото е известен? Ама той по времето, когато преподава в УНСС, на широката общественост е известен повече като мутра и човек от подземния свят, който стреля и срещу когото стрелят, не като доцент. Най-малкото – без да е представил копие от дипломата и свидетелството за  докторат, как счетоводно му оправихте документите, та да си получава заплатата човекът. Току-виж излезе, че офицерът Петров е работил в УНСС без пари, само в името на чистата наука и духовното обогатяване на студентите…..

Но после се оказва, че тия колебания са напълно излишни. Защото пък пред Нова телевизия същият проф. Борислав Борисов знае, знае и обяснява:

“Ген. /Стоян/ Андреев става научен ръководител на неговата докторска дисертация, която Алексей Петров я защитава пред Научния съвет на МВР академията. След което Пловдивският университет му обявява конкурс за доцент, защото, за да получиш званието „доцент”, трябва да си назначен на трудов договор. Той печели конкурса и е на трудов договор там.”

Ето това вече го вярвам. Сигурен съм, че в МВР академията могат да дадат валидна докторантура както на мутра, която играе офицер под прикритие, така и на офицер под прикритие, който играе мутра. Каква е разликата? Само не мога да се начудя как е успявал да сколаса с времето доц. Петров – хем в науката да му върви гладко, хем в практическите занимания да не изостава.

А за знаменитата фраза на Борисов, че Пловдивският университет МУ обявява конкурс за доцент, просто нямам какво да кажа. Мисля, че и по-опитни от мен в говоренето биха се затруднили съществено. Може само да се завижда на университет, който така смело привлича водещите умове на републиката сред своите доцентски редици. В края на краищата, някой трябваше да надмине свищовското висше училище, което се гордее, че е отгледало в редиците си Ицо Салфетката и Красьо Черния. То не че ПУ е чак толкова назад с възпитаника си Румен Петков, но новите времена искат и нови герои.

Интересни моменти от биографията на вездесъщия офицер Петров без да иска разкрива и Теодор Дечев, член на ССИ, чиито председател на УС е вече споменатият проф. Борисов:
“Алексей Петров е уважаван член на Съюза за стопанска инициатива. Той е Изпълнителен директор. Напусна тази длъжност няколко месеца преди да отиде в ДАНС. След напускането от ДАНС беше възстановен и дори назначен на трудов договор. Той е дори на първи трудов договор при нас.”

Признавам си, тук вече съществено се обърках. Както се знае, гражданинът Петров още през осемдесетте години е служител на специалните части на МВР, после е собственик на разни фирми, преподавател е в УНСС, член е дори на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса – и някак не ми се връзва точно този да му е първият трудов договор. Досега все на граждански ли е бил? Сигурно затова някои му викат “достоен гражданин”. Или бъркам нещо поради невежество?

Още по-лошо е положението с признанието, че гражданинът Петров е бил шеф на въпросният съюз до няколко месеца преди да отиде в ДАНС. Ами тогава той не беше ли известен повече като оперативно интересно лице? Поне на широката публика, де. И като как си е изградил подходящ бандитски имидж в ъндърграунда, докато е заемал толкова много и толкова важни позиции в най-официални държавни институции? Или е нямало нужда да си изгражда, защото всички са били предварително наясно с всичко…..

Били са, били са!

Добър пример как точно са били дава Татяна Дончева, бивш депутат от БСП, пред БНР:

Ако проследите кой го е правил доцент, ще стигнете до „Дондуков-1”. Ако проследите кой го е правил съветник на председателя на ДАНС, ще стигнете до „Дондуков-2”, в сегашните му обитатели, предишните му обитатели. Ако проследите кой го е правил офицер, ще стигнете до сградата на „Черни връх”.
Както е известно на г-жа Дончева, ние, обикновените граждани, не сме специална служба, та да имаме подходящи инструменти за такова проследяване. Така че в това отношение вярваме на нея и нейподобните. Но не и вярваме напълно, когато твърди, че не може един старшина от пазарджишкото милиционерско училище да бъде наричан “политически инженер”. Истината тук по-скоро е следната – в някои среди може, в други не може.

Например със сигурност може в средите на Цвятко Цветков, бивш заместник на Шесто управление на Държавна сигурност, пред агенция Фокус:

“Да не би някой да прибира Алексей Петров, за да го спре да говори? Петров се познава добре с така наречения управленски елит, който действа и сега. Дано този арест да е съгласуван между Цветанов и Борисов. Мисля, че може да има някакво противоречие, защото Бойко Борисов общуваше с А. Петров…..”

Кой каквото ще да говори, но ченгето си е ченге – винаги може да ти врътне някоя интрига, дори когато официално не е на власт. Представяте ли си какво ни беше на нас, хората, живели по времето, когато тоя и приятелчетата му бяха на върха на властта и си въртяха интригите необезпокоявани от никого…..

Но накрая, за освежаване на устата, ще цитирам и изказване на човек, който открай време говори по темата Алексей Петров и приказките му не са от онези, дето по-добре да ги беше премълчал – Едвин Сугарев пред Фрогнюз:
”Всичко това не може да се обясни в една нормална държава. България не е нормална страна и това е големият проблем.”

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/