На „братята“ българи – смехотворение от българофоба Рогозин

Доживях!

Най-после официален представител на съветско – руската постколониална администрация сам да опровергае хилядократно повтаряната лъжа за безоблачната история на отношенията между България и Русия. Направи го не друг, а един от най – ярките говорители на руската имперска политика през последното десетилетие, посланикът на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин. Ето какво цитира от неговия личен блог тази вечер, на 15 февруари 2010 г., БНТ в кореспонденция от Брюксел в централните новини:

БНТ : „В блога си в интернет Дмитрий Рогозин с ирония коментира американските планове за противоракетен щит в България. Посланикът нарича българите „братя”, но уточнява, че когато става дума за политика – те са непостоянни. Рогозин дава за пример, че България и в двете световни войни е воювала срещу Русия, но после бързо се преориентирала. Руският посланик в НАТО задава и риторичния въпрос – цитирам – може би и сега ще се ориентират правилно, не може така – три пъти поред – една и съща грешка”.

Нека напомня, че руски журналист от антуража на Путин, известен като негов рупор, нарече България “невярна невеста” на Русия в София в пресконференция навръх триумфалното имперско посещение на Путин тук през януари 2008 г., което тогава доведе българския домакин Първанов до самодоволна еуфория от успешното обслужване на гостуващата делегация. В този смисъл подигравките на хора от обкръжението на Путин не са новост. Само че Рогозин, все пак, не е журналист.

Репликата на Рогозин, изпълнена със сарказъм, е свързана с хипотезата за вероятността в България да бъде разположен американски противоракетен щит. Подигравателната забележка не е изненада, а е типично подмятане спрямо България в негов стил. Той е толкова арогантен, че в едно свое интервю от 16.09.2010 г. по Би Ти Ви Николай Бареков го обърка с друг също толкова саркастичен говорител на Путин, имплантиран в сърцето на Европа. Ето какво припомня по този повод официалният сайт на Румяна Желева, откъдето е следният цитат:

Водещ ( Н.Бареков): Вие бяхте евродепутат, струва ми се, когато руският посланик в НАТО, който на всичкото отгоре ми е приятел, мога да кажа, Рогозин, той е гостувал тук в България, бил е при мен в предаването, доста интересна личност, но това беше човекът, който каза прочутата реплика за Троянския кон – България като Троянски кон на Русия в Европа. (Тук водещият бърка авторството на изказването – то не е на посланика на РФ в НАТО, а в ЕС – Владимир Чижов, който каза в едно интервю през септември 2008 г. „Вие сте нашият троянски кон в ЕС в добрия смисъл”).Как тогава се прие тази реплика, беше ли скандална, беше ли уличаваща за нас? Защото тогава като че ли имаше някакъв опит това да бъде притиснато като говорене в страната.

Р. Желева: Не бих използвала думата скандал или някакви вълнения, които е породила. Това са реплики, които всеки има в крайна сметка право да прави. Ние трябва да имаме. . .

Водещ: Като че ли заслужено беше направена тая реплика по наш адрес тогава.

Р. Желева: Аз бих казала, че политическите отношения с Руската федерация са на едно много, наистина изключително високо ниво. Ние имаме дипломатически отношения от изключително. . . изключително силно развити, което трябва да продължи да бъде отстоявано, развивано, задълбочавано”.

Както се вижда, кашата е пълна – при това в главите на един външен министър и на един журналист, лице на най-гледаната телевизия. А какво остава за т.н. “редови гражданин”.

Голямата част от българските “редови граждани” от десетилетия са редовно бомбардирани с пропагандните тези за вечната дружба с Русия и не би им хрумнало да поставят под съмнение свещената крава на т.н. български патриотизъм, който се мери на ръждясалия кантар на любовта към чужда държава.

Това прави България уникална на картата на света – няма друго място на атласа, на което можете да намерите народ, оценяващ любовта си към родината според прехласването към друга страна. Много важна брънка от тази пропагандна линия е твърдението за безоблачното ни общо минало с Русия, което се набива в главите на всяко българче от люлката. Тази чугунена брънка, разядена от киселината на горчивите за Путин реалности в наше време, сега е твърде необичайно разкъсана от невъздържания яд на един имперски руски пратеник в НАТО.

Фактите обаче, независимо дали говорят добре за България и нейната политика през годините, са коренно различни. И е тема за друг разговор анализът защо и на вълната на каква кауза България два пъти прави катастрофалния избор на страната на Германия срещу Русия – как така освободителката Русия се оказва по-големиятг дразнител, по-голямата заплаха за българския национален интерес.

Това ли иска да каже сега Рогозин, когато се подиграва, че България е на път да сгреши за трети път? И ще има ли най – после някаква официална реакция на София на московското дипломатическо бичуване?

Рогозин, като представител на Москва, най-сетне , в първи по рода си ( за мен поне) случай, си изпуска нервите и съответно напуска територията на обичайните московски лъжи, като назовава нещата такива, каквито са – може да не са красиви, но са верни.

Отделен е въпросът за какво говорят признатите от Рогозин исторически реалности. Защото България, включително чрез доказано (от дистанцията на времето) погрешни стъпки, отчаяно се е опитвала от повече от век насам да се отскубне от прегръдката на “матушката”, която смята, че на правата на родител има също и правомощията да бъде удушител на “рожбата си”, ако е непослушна.

Нека оставим това първо по рода си признание на руски официален говорител за фалшивия патос на изговорените безброй лъжи за вечната дружба ( включително от българския президент Първанов), да се уталожи и да бъде осмислено от българите, ако изобщо достигне до тях през ситото на медиите, за които всяка коза с две глави е по-важно събитие от падналата маска на кремълското двуличие спрямо България.

Щом Рогозин употребява “братята” в подигравателен контекст за “непостоянните” българи, нека междувременно още веднъж предлагам на вниманието на читателите упорито скриваното от българската публика стихотворение на патриарха на българското русофилство Иван Вазов, писано с патриотичен ( направо “русофобски” гняв) в разгара на руското нападение срещу България през Първата световна война през есента на 1916 г.:

ИВАН ВАЗОВ

На руските воини
О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?

Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки…
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!

Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо…
Как ръце сега да разгърнем?

О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви ликът поставях
във мойта душа, в мойта песен!

Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!

И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно пµ любим я ния.

За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!

О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам, и за нея,
кат нас да живейте и мрете!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/