Под знака на "Октопод"-а

"Има ли връзка на задържаните днес с "Наглите"? Или с "Октопод"?" Този въпрос към вътрешния министър е първият, който задават репортери след всяка операция на полиция, ГДБОП, барети. Повторяемостта на питането издава и медийните надежди да продължат и гръмотевичните заглавия, които заливат първите страници от началото на операциите с въздействащи за масовата публика имена.

Като се почне от 17 декември, когато бяха изловени  и обвинени за отвличанията през последните години в двете операции "Наглите",  и се мине през ареста на "октоподите", начело с Алексей Петров, очакването и на  обществото е операциите да продължат със същата интензивност, за да се стигне "докрай". Или до "недосегаемите", както се изразяват всички политически и държавни лидери, имайки обичайно предвид някого другиго. 

Нагли, разбира се, има навсякъде (което е вярно, но за това по-нататък), но настоящата хармония между очакванията на гражданите и действията на властта е доказана и с числа - социологическите анкети показват растящо одобрение за МВР и конкретно за вътрешния министър. Така е било всеки път, когато новопостъпилият на този пост прояви енергичност, поемана от медиите като топъл хляб.

В интерес на истината не е съвсем същото. Ако Алексей Петров беше арестуван в началото или средата на 90-те години,

когато бивши спортисти и барети трупаха първоначалните си капитали

без оглед на средствата, щеше да е различно по смисъл  от ареста му сега, когато съобщаваме, че е задържан бивш експерт в ДАНС, дясна ръка на бившия шеф на спецагенцията, бивш агент на същата, а по-преди агент на самостоятелното контраразузнаване, бивш член на надзорния съвет на НОИ, преподавател в УНСС по корпоративна сигурност... Посягането към него означава  убеденост в правотата на атаката и воля да бъде спечелена битката.  Което прави заслужена обществената подкрепа.

Целта обаче не може да бъде само популярността и подкрепата на обществото - това, което реално ще ги определи не след дълго, е дали се стига или не "докрай". А под това обществото разбира едно - да бъде осветен политическият чадър. Или чадъросването, както гласи жаргонът на спецслужбите, а фамилиарността на израза спрямо явлението сама по себе си е показателна. Както каза неотдавна главният прокурор пред чуждите медии, "Техните контакти с политици, държавни служители и полицаи са толкова големи, че ни изненадват всеки ден" ("Ройтерс"). А защо тъкмо

главният прокурор се оказва комай единственият изненадан

е друг въпрос.

Покрай "Октопод" сме свидетели на комични взаимни удари между политици от различни периоди на прехода - в оглушителна гюрултия от "сензационни" разкрития. Регистрираната от социолозите масова и безрезервна вяра в доказаната вина на конкретния "Октопод" заглушава засега всякакви съмнения за успешния край, т.е. "стигането докрай" на подетата операция. В шумотевицата обаче пропадат смислените въпроси, най-елементарният от които е: тъй като метафората с морското мекотело означава обвързаност между престъпни кръгове и власт, къде е властта в нашата октоподска конфигурация?

"Когато говорим за една изключително стройна йерархично изградена престъпна група, каквито са "Октопод" или "Наглите", това са структури, които са функционирали не без леката подкрепа на държавата", е правдивата оценка на вътрешния министър пред БНР в неделя. Но държавата пак се оказва някакво абстрактно понятие. Дано все пак то не бъде изчерпано с неколцината редови униформени, които са получили  СИМ карти от таксиметровата фирма, свързвана с Петров, и чиито разговори  МВР сигурно е проверило.
 
Рано или късно обществото ще си зададе въпроси

като този - къде бяха политическите лидери, които сега призовават за нетърпимост към октопода и за "заемане на твърда правилна позиция", когато двама-трима журналисти плюс Едвин Сугарев пишеха критично за Филчевите методи на управление на прокуратурата? Що за логическа глупост (или тъмна политическа целесъобразност) беше обяснението на президента Първанов, че назначаването на Филчев за посланик било цената за избирането на Велчев на поста?!

С наслагването на все повече такива въпроси растат и  съмненията, колкото и непопулярно да изглежда това точно днес. Но съмненията ще се разпаднат сами, когато (и ако) битката с октопода успее да изясни още куп случаи от последните години,

мълчешком обявени за табу

Само един от тях е  повдигнатият отново тези дни от премиера - за самоубийството на съветника на Доган Ахмед Емин. През април 2009 прокуратурата го обяви за приключил, а през февруари 2010 се връща към делото заради небрежно водене на разследването. От същите органи? Нима?

Във всеки случай е видно, че дълго ще живеем под знака на битката с октопода.  "Война е, който издържи", беше ефектната реплика на премиера Борисов. Всъщност нещата са по-прозаични, отколкото изглеждат на филмовия или новинарски екран. Просто мафията, колкото и да е мощна, никога не може да спечели война с държавата. Но това, разбира се, е вярно само при условие че е извън държавата. В противен случай пък няма война.
 

От: http://dnevnik.bg/